Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/97“
(→Коригирана) |
м |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
По стените от всички страни се усмихваха малки и по-големи портрети и снимки на Круна във всевъзможни тоалети с множество къдрички, волани, панделки или цветя в косата, прегърнала букети или кученце. Имаше снимки и от пътешествието ́и с кола из Гърция и Англия с нейния нисичък, но добре сложен, гърбонос мъж Реджиналд Лерея. | По стените от всички страни се усмихваха малки и по-големи портрети и снимки на Круна във всевъзможни тоалети с множество къдрички, волани, панделки или цветя в косата, прегърнала букети или кученце. Имаше снимки и от пътешествието ́и с кола из Гърция и Англия с нейния нисичък, но добре сложен, гърбонос мъж Реджиналд Лерея. | ||
| − | „Навярно тези вещи | + | „Навярно тези вещи ѝ напомнят постоянно за живота с англичанина — мислеше Йолов, като разглеждаше снимките. — Помня, на времето казваха, че „главният“ на картела се е оженил за красавица-българка... Скъпи на сърцето й вещи, които тя очевидно много пази. В тях е истинският й живот с недоизпитаната сладост от брака с този мъж. Всъщност това са може би нейните безмълвни спътници в променения сега живот — променен не само с изчезването на мъжа ́и, но и с изчезването на обществените възможности да живее така, както е живяла и мечтала да живее... Дали в часовете на самотност вещите ́и създават хубаво настроение? Или ги вижда заедно със себе си как остаряват, изтъркват се тапицировката им неудържимо се нацепва... Както моите мебели се изтъркаха и очукаха, избеляха, краката им се разклатиха...“ |
| − | Тъй си разсъждаваше Апостол Йолов, когато Круна се появи преоблечена при него. Хубава и сластна! Тя имаше широко лице, тъмни очи и едри, все още гладки устни. Беше облечена в пеньоар от японска коприна със същия шекеренозоров цвят, подплатен с памук и прихванат с кръстосани равни бодове на ромбчета като баклавички. Из деколтето й се подаваше бледоцикламен | + | Тъй си разсъждаваше Апостол Йолов, когато Круна се появи преоблечена при него. Хубава и сластна! Тя имаше широко лице, тъмни очи и едри, все още гладки устни. Беше облечена в пеньоар от японска коприна със същия шекеренозоров цвят, подплатен с памук и прихванат с кръстосани равни бодове на ромбчета като баклавички. Из деколтето й се подаваше бледоцикламен ешарп от газ. Обута бе с пантофки от черно кадифе, везани със сребърна сърма. На ушите и́ висяха дълги обеци, чиито скъпоценни камъчета бляскаха на светлината като поръсени със звездици. На едната ръка бе нанизала няколко тънки гривни. При всяка движение те почукваха със сребърен звън. |
| − | Йолов я загледа с оширени очи и помисли : | + | Йолов я загледа с оширени очи и помисли: |
| − | „Ухае на сапун „Palmolive“, който неволно те кара да я възприемаш като плът!.. . Косата е добре почернена. Изобщо цялата прилича на цвете, което нахално изпуска аромата си, преди да окапят листцата му.“ Вместо туй каза : | + | „Ухае на сапун „Palmolive“, който неволно те кара да я възприемаш като плът!... Косата е добре почернена. Изобщо цялата прилича на цвете, което нахално изпуска аромата си, преди да окапят листцата му.“ Вместо туй каза: |
— О, вие приличате на едва разцъфнало екзотично цвете!... На уханна екзотична орхидея! | — О, вие приличате на едва разцъфнало екзотично цвете!... На уханна екзотична орхидея! | ||
Круна се разсмя звънко и кокетно: | Круна се разсмя звънко и кокетно: | ||
| − | — Лидия ме предупреди, че обичате да ласкаете | + | — Лидия ме предупреди, че обичате да ласкаете жените! |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 06:38, 28 септември 2015
Страницата е проверена
