Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/12“
(→Одобрена) |
Oserafimova (беседа | приноси) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
но не можа. Изохка от ревматичните болки в колената и отново прилегна. | но не можа. Изохка от ревматичните болки в колената и отново прилегна. | ||
| − | + | Пълната, едра, цветуща унгарка го гледаше с недоверчиви очи. Наведе се да вземе писмото, но той не и́ го даде. | |
| − | + | — Не е от жена. От приятел... — усмихна и́ се гузно той. | |
| − | + | — Защо не се научи да четеш по български? Сега мога да те лъжа колкото си ща, а ти ревнувай!... Хайде, Жужика, не се мръщи. На́, виж — посочи и́ той плика и зачете сричка по сричка името на подателя: — Инж. И-ван Гор-ба-нов. Виждаш ли? Мой колега. Иска да се срещнем в София по една много важна работа. | |
| − | + | Жужа упорствуваше да знае: | |
| − | + | — Каква работа? | |
| − | + | — Инженерска, каква може да бъде? Повикали от чужбина специалисти, искат да строят в Русе нефтова рафинерия... — И за да бъде по-убедителен, зачете уж в писмото: | |
| − | + | — „Ти си инженер-геолог, стар специалист по полезните изкопаеми и по дестилацията на нефта...“ Разбираш ли, събират старите специалисти, трябват им хора. Изпращат ми и пари за път... | |
| − | + | Той сложи очилата си, за да види по израза на нейното лице дали успя да я убеди. Стори му се чудно, че тя не го гледаше с познатите му очи — пълни със страх, грижа, преданост и едновременно с това мнителни и ревниви. Още по-необяснимо му се видя, че тя сама го подкани: | |
| − | + | — Щом ще заминаваш, стани да изтеглиш парите. Утре е празник. | |
| − | + | — Да, сега... Дигни ме да се облека, че ми се мае главата. | |
| − | + | Жужа пое от закачалката зад вратата дългия му вълнен халат и когато му го отнесе на леглото, изви с отвращение глава: | |
| − | + | — Ох, Апостол, колко лошо миришеш. Главата ме заболява. | |
| − | + | — Ти си виновна. Казах ти да ме спираш, когато се запия. Пак не можах да спя. Цяла нощ съм се въртял. Взех алонал. | |
| − | + | — Пак алонал! Ти ще се отровиш, Апостол. | |
| − | + | — Ще умра, защото ме оставяш да се тровя! — настояваше той с комична сериозност. | |
| − | + | Жужа помахна пренебрежително с ръка и промърмори нещо на унгарски. Йолов знаеше смисъла му: "Ако не пиеш, | |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 02:39, 1 март 2015
Корекцията на страницата е одобрена
