Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/105“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Премахната редакция 20078 на Lilenceto (беседа))
 
(Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<sfb>
 
<sfb>
Там скоро си намерих работа: повериха ми строежа на една джамия. По онова време в Турция не държаха на дипломи. Гледаха дали имаш добри атестации като майстор и дали знаеш езика. Аз имах свидетелство, че съм работил като майстор-строител по железопътната линия. А езика знаех от съмахленците си във Варна — от дете съм играл с турчета и гърчета... Пет години строих джамията и я завърших с „ашколсун“. Хвалеха ме, че съм бил „баш майстор“ и съм работел „за сто души“. Напечелих доста златни лири. Но там залюбих една белоемигрантка, бивша студентка, дъщеря на убит Врангелов генерал. Поех издръжката й, а тя ми се отплащаше с много любов! Беше ненагледно хубава, владееше френски и английски език, рецитираше наизуст цели поеми, свиреше на пиано... Само че беше невероятно лекомислена, сякаш нарочно създадена никога да не постъпва разумно. Имаше все весело настроение. Където се появи, внасяше движение, готовност за игри и веселба, светлина... изобщо едно безгрижно дете, което пие с пълни шепи удоволствия и няма никакви морални задръжки. Щом някой мъж можеше да задоволява прищевките й — щом имаше неброени пари — за него тя ставаше най-вълшебната от жените на света!... Аз бях такъв мъж: без да се замислям и без да жаля, й давах почти всичко, което печелех.
+
Там скоро си намерих работа: повериха ми строежа на една джамия. По онова време в Турция не държаха на дипломи. Гледаха дали имаш добри атестации като майстор и дали знаеш езика. Аз имах свидетелство, че съм работил като майстор-строител по железопътната линия. А езика знаех от съмахленците си във Варна — от дете съм играл с турчета и гърчета... Пет години строих джамията и я завърших с „ашколсун“. Хвалеха ме, че съм бил „баш майстор“ и съм работел „за сто души“. Напечелих доста златни лири. Но там залюбих една белоемигрантка, бивша студентка, дъщеря на убит Врангелов генерал. Поех издръжката и`, а тя ми се отплащаше с много любов! Беше ненагледно хубава, владееше френски и английски език, рецитираше наизуст цели поеми, свиреше на пиано... Само че беше невероятно лекомислена, сякаш нарочно създадена никога да не постъпва разумно. Имаше все весело настроение. Където се появи, внасяше движение, готовност за игри и веселба, светлина... изобщо едно безгрижно дете, което пие с пълни шепи удоволствия и няма никакви морални задръжки. Щом някой мъж можеше да задоволява прищевките и` — щом имаше неброени пари — за него тя ставаше най-вълшебната от жените на света!... Аз бях такъв мъж: без да се замислям и без да жаля, и` давах почти всичко, което печелех.
 
— А защо, чичо Арго? Обичаше ли я?
 
— А защо, чичо Арго? Обичаше ли я?
 
— Не знам, Нели. Може би не от обич, а така, защото ми беше хубаво с нея. Сякаш при всяка среща си купувах някаква жива скъпоценност, едно прелестно „бижу“ — както казва Поли, — то ми струва много, но пък има магическата сила да прави живота ми необикновен...
 
— Не знам, Нели. Може би не от обич, а така, защото ми беше хубаво с нея. Сякаш при всяка среща си купувах някаква жива скъпоценност, едно прелестно „бижу“ — както казва Поли, — то ми струва много, но пък има магическата сила да прави живота ми необикновен...
 
Круна попита:
 
Круна попита:
 
— А жена ти?
 
— А жена ти?
— Пращах й във Варна по малко пари и колети с най-големите шоколади и най-скъпи напитки: френски коняк, мастика „Метаксас“, вермут „Чинцано“, вино „Лакрима Кристи“... да яде шоколада и да ми пази напитките. А когато се върнах, намерих всички шоколади наредени в шкафа и нито една пълна бутилка! Жена ми беше от семейство на наследствени алкохолици. Нейният алкохолизъм се беше разразил дотолкова, че освен дето е изпивала всичко изпращано от мен, ходела по кръчмите да си купува ракия в чайник, за да мислят хората, че носи вода. Заварих я в напреднала форма на впиянчване... Реших да повикам Лидия във Варна
+
— Пращах и` във Варна по малко пари и колети с най-големите шоколади и най-скъпи напитки: френски коняк, мастика „Метаксас“, вермут „Чинцано“, вино „Лакрима Кристи“... да яде шоколада и да ми пази напитките. А когато се върнах, намерих всички шоколади наредени в шкафа и нито една пълна бутилка! Жена ми беше от семейство на наследствени алкохолици. Нейният алкохолизъм се беше разразил дотолкова, че освен дето е изпивала всичко изпращано от мен, ходела по кръчмите да си купува ракия в чайник, за да мислят хората, че носи вода. Заварих я в напреднала форма на впиянчване... Реших да повикам Лидия във Варна.
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 06:44, 28 септември 2015

Страницата е проверена