Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/104“
(→Коригирана) |
м |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | <sfb> | |
| − | Но Аргир Льолчев имаше вид на човек, който мудно мисли и умее да не губи спокойствието си, а необикновената похватност на дългите му пръсти говореше за уравновесеност и добро съчетание между мъдрост и деловитост. | + | Но Аргир Льолчев имаше вид на човек, който мудно мисли и умее да не губи спокойствието си, а необикновената похватност на дългите му пръсти говореше за уравновесеност и добро съчетание между мъдрост и деловитост. |
— Не се тревожи, Поли. Аз зная всичко и за теб, и за другите... Това е Лидия! | — Не се тревожи, Поли. Аз зная всичко и за теб, и за другите... Това е Лидия! | ||
— Чичо Арго, ти никога ли не си се разочаровал от нея? — подкани го Нели да разказва. | — Чичо Арго, ти никога ли не си се разочаровал от нея? — подкани го Нели да разказва. | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
Круна предупреди: | Круна предупреди: | ||
— Ще спазваш условието, Арго. Ще разказваш за най-голямата си любов, нали? | — Ще спазваш условието, Арго. Ще разказваш за най-голямата си любов, нали? | ||
| − | Льолчев започна бавно и отмерено : | + | Льолчев започна бавно и отмерено: |
— Поли, знаеш ли защо изведнъж те намерих тази вечер на гарата? Защото те зная от времето, когато дойдохме във Варна... когато Всеволод ми отне Лидия! | — Поли, знаеш ли защо изведнъж те намерих тази вечер на гарата? Защото те зная от времето, когато дойдохме във Варна... когато Всеволод ми отне Лидия! | ||
— Още тогава ли си я обичал? | — Още тогава ли си я обичал? | ||
— По-преди... Щом свърших гимназията, баща ми ме взе със себе си да работя по строежа на железопътната линия София — Варна. Бяхме седем деца, не можах да следвам и станах самоук техник-строител. Във Варна се ожених за една учителка. След няколко години работа успях да си купя къща край морето. Но целият ми живот беше някакво жадуване по невъзможното... изобщо трябваше да променя живота си. И един ден просто реших да тръгна по света. | — По-преди... Щом свърших гимназията, баща ми ме взе със себе си да работя по строежа на железопътната линия София — Варна. Бяхме седем деца, не можах да следвам и станах самоук техник-строител. Във Варна се ожених за една учителка. След няколко години работа успях да си купя къща край морето. Но целият ми живот беше някакво жадуване по невъзможното... изобщо трябваше да променя живота си. И един ден просто реших да тръгна по света. | ||
— Кога е било това? — попита Нели. | — Кога е било това? — попита Нели. | ||
| − | — Веднага след Първата световна война. Отидох в | + | — Веднага след Първата световна война. Отидох в Цариград. |
| + | </sfb> | ||
Текуща версия към 06:44, 28 септември 2015
Страницата е проверена
