Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/492“
Mister sou (беседа | приноси) м (DenYo) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | {{+}} | ||
| + | ---- | ||
<b>ВРЯ`КВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вряквам. | <b>ВРЯ`КВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вряквам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРЯ`КНА</b>. Вж. <em>вряквам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРЯ`КОТ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Индив.</i> Врякане. <i>Защо е тоз крякот / и викот и врякот? / Млъкнете ми, дружки, / бели лебедушки!</i> Чичо Стоян, ЧК, 29. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРЯЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -вре`ли, <i>прил.</i> За течност — който е с температура, равна на точката на кипене на течността; много горещ. <i>Изпод палатката излизаха младежи-ръководители, гребваха с баките от врялата вода и пак се мушваха в „банята“.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 144. <i>— Ох, синко, — обърна се тя към Тото, който вече лакомо сърбаше топлата попара — корав лебец и изварка, полята с вряла солена водица, — как ли ще идеш на това пусто училище. То какъв студ е!</i> Елин Пелин, Съч. IV, 241. <i>Гороломов помисли, че тоя път водата може да бъде още по-вряла.</i> Й. Йовков, ПГ, 236-237. | ||
| − | <b> | + | ◇ <b>Врели-некипели</b>; <b>ни врели, ни кипели</b>. <i>Разг.</i> Празни приказки, глупости. <i>— Ти имаш ли ум, ма? Знаеш ли какво приказваш, а? .. — И се обърна към Тошка: — Не я слушай, како. Дрънка си тя врели-некипели…</i> Г. Караславов, Тат., 15. <i>— Щур човек! — направо си мислеше тя. — Разправя някакви ни врели, ни кипели, а парите си стоят вътре!</i> Д. Немиров, БЛ, 35. |
| − | <b> | + | <b>Облива ме / облее ме вряла вода</b>. <i>Разг.</i> Става ми горещо от преживян ужас, страх или някаква неприятност. <i>Плюх си на ръцете и с все сила замахнах. Кривакът мина през сред него и стана на две, а то отскочи настрана, отърси се и ме загледа с такива страшни очи, че краката ми се пресякоха, обля ме вряла вода. Разбрах тогава какво „куче“ е.</i> Ил. Волен, МДС, 50. |
| − | + | <b>Обливам / облея (поливам / полея, попарвам / попаря) <като> с вряла вода</b> <i>някого. Разг.</i> Казвам или направям на някого нещо, което му подейства крайно неприятно. <i>Не можеше да забрави той думите й, с които тя попари като с вряла вода сърцето му.</i> А. Гуляшки, МТС, 301. | |
| − | |||
| − | |||
| + | <b>Полян (попарен) <като> с вряла вода</b>. <i>Разг.</i> Крайно неприятно изненадан, наскърбен, засегнат от нещо. <i>След общото събрание цели два дена не помръдна от къщи Голям Крушко, полян с вряла вода от станалия избор.</i> В. Обретенов, С, 34. <i>Сички, род, роднини, като се научиха за нещастието на зетя, останаха като с вряла вода попарени.</i> Превод, Лил., 1884, кн. 7, 16. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРЯ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вря`сна</b>, вре`снеш, <i>мин. св.</i> вря`снах, <i>св., непрех.</i> Изведнъж надавам врясък или започвам да вряскам. <i>— Той [дяволът] се дърпа, рита, подскача, но ако не го изпуснеш, кандисва най-после и вресне като пръч: „Ме-е-е“.</i> Т. Харманджиев, КЕД, 180. | ||
| + | ---- | ||
<b>ВРЯ`СВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> врясвам. | <b>ВРЯ`СВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> врясвам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРЯ`СКАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> 1. За коза — издавам резки, пресекливи звуци; врещя, врякам. <i>Тук от дворовете врякаха ярета, мучаха крави.</i> Ем. Коралов, ДП, 19. // Издавам звук, който е характерен за коза. <i>И ромеи, и българи викаха с бясна ярост, викаха и от ужас, конете цвилиха, вряскаха и се дигаха на задните си нозе с едва ли не изскочили от дупките си очи.</i> Д. Талев, С II, 231. | ||
| − | + | 2. <i>Разг.</i> Крещя, викам с рязък глас, викам силно, обикн. при изживяване на някакви чувства; врещя, врякам. <i>Върнах се у дома луд от радост: врясках, скачах, улових мама и я развъртях из стаята.</i> П. Славински, МСК, 35. <i>— Таласъм! Таласъм, дядо попе! — крещеше попадията .. — Шштт! Не вряскай!</i> К. Ламбрев, СП, 151-152. <i>— Ей, вие, защо гледате като ударени, та не пиете? Лисицата Колю плаща! — Щом аз съм тука, Лисицата много да не вряска! Димитър хвърли тежка кесия на масата.</i> К. Петканов, СВ, 82. // Плача с рязък, креслив и пресеклив глас; врещя, врякам. <i>Тя често оставя детето да плаче, да вряска босо и голо.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. <i>Разг.</i> Крещя, викам с рязък глас, викам силно, обикн. при изживяване на някакви чувства; врещя, врякам. <i>Върнах се у дома луд от радост: врясках, скачах, улових мама и я развъртях из стаята.</i> П. Славински, МСК, 35. <i>— Таласъм! Таласъм, дядо попе! | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 3. <i>Разг. Пренебр.</i> Карам се с рязък, силен, писклив глас; врещя, вряскам, кряскам. <i>Нашата съседка по цял ден вряска на децата, които лудуват по двора.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРЯ`СКАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вряскам. <i>И докато почиваха с опрени плещи в яката дъбова порта на църквата, .., до ушите им долетя трикратно ярешко вряскане.</i> А. Христофоров, А, 353. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРЯ`СКАНИЦА</b>, <i>ж.</i> Шум от безредни врясъци. <i>Гласове и кресливи закачки се преплитаха и сливаха в оживена весела врясканица, която се чуваше чак до каменния мост.</i> Т. Харманджиев, Р, 97. | ||
| + | ---- | ||
<b>ВРЯСКОТНЯ`</b>, <i>ж. Индив.</i> Врясканица. <i>Защото исторически живот е самостоятелният, съзнателният живот на един народ, а не вряскотнята му в постилците.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 6. | <b>ВРЯСКОТНЯ`</b>, <i>ж. Индив.</i> Врясканица. <i>Защото исторически живот е самостоятелният, съзнателният живот на един народ, а не вряскотнята му в постилците.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 6. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРЯ`СНА</b>, Вж. <em>врясвам</em> и <em>вряснувам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРЯ`СНУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар.); <b>вря`сна</b>, вреснеш, <i>мин. св.</i> вряснах, <i>св., непрех.</i> Врясвам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРЯ`СЪК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> 1. Много силен и рязък, остър звук, издаван обикновено от птица; крясък. <i>Питомни патици с приглушен врясък в пачи ред напредваха към воденицата.</i> З. Сребров, Избр. разк., 12. | ||
| − | + | 2. Силни, резки викове, висок говор, обикн. от много хора, събрани на едно място; крясък. <i>В лудото движение по моста се влива и врясъкът на продавачи: едни препоръчват своите разноцветни шербети, .. други хвалят локума „Хаджи Бекир“.</i> Хр. Бръзицов, НЦ, 11. <i>И нея, както и мъжът й, врясъкът на децата я оставаше съвсем безстрастна.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Силни, резки викове, висок говор, обикн. от много хора, събрани на едно място; крясък. <i>В лудото движение по моста се влива и врясъкът на продавачи: едни препоръчват своите разноцветни шербети,. | ||
Текуща версия към 18:04, 18 януари 2015
ВРЯ`КВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вряквам.
ВРЯ`КНА. Вж. вряквам.
ВРЯ`КОТ, мн. няма, м. Индив. Врякане. Защо е тоз крякот / и викот и врякот? / Млъкнете ми, дружки, / бели лебедушки! Чичо Стоян, ЧК, 29.
ВРЯЛ, -а, -о, мн. -вре`ли, прил. За течност — който е с температура, равна на точката на кипене на течността; много горещ. Изпод палатката излизаха младежи-ръководители, гребваха с баките от врялата вода и пак се мушваха в „банята“. Цв. Ангелов, ЧД, 144. — Ох, синко, — обърна се тя към Тото, който вече лакомо сърбаше топлата попара — корав лебец и изварка, полята с вряла солена водица, — как ли ще идеш на това пусто училище. То какъв студ е! Елин Пелин, Съч. IV, 241. Гороломов помисли, че тоя път водата може да бъде още по-вряла. Й. Йовков, ПГ, 236-237.
◇ Врели-некипели; ни врели, ни кипели. Разг. Празни приказки, глупости. — Ти имаш ли ум, ма? Знаеш ли какво приказваш, а? .. — И се обърна към Тошка: — Не я слушай, како. Дрънка си тя врели-некипели… Г. Караславов, Тат., 15. — Щур човек! — направо си мислеше тя. — Разправя някакви ни врели, ни кипели, а парите си стоят вътре! Д. Немиров, БЛ, 35.
Облива ме / облее ме вряла вода. Разг. Става ми горещо от преживян ужас, страх или някаква неприятност. Плюх си на ръцете и с все сила замахнах. Кривакът мина през сред него и стана на две, а то отскочи настрана, отърси се и ме загледа с такива страшни очи, че краката ми се пресякоха, обля ме вряла вода. Разбрах тогава какво „куче“ е. Ил. Волен, МДС, 50.
Обливам / облея (поливам / полея, попарвам / попаря) <като> с вряла вода някого. Разг. Казвам или направям на някого нещо, което му подейства крайно неприятно. Не можеше да забрави той думите й, с които тя попари като с вряла вода сърцето му. А. Гуляшки, МТС, 301.
Полян (попарен) <като> с вряла вода. Разг. Крайно неприятно изненадан, наскърбен, засегнат от нещо. След общото събрание цели два дена не помръдна от къщи Голям Крушко, полян с вряла вода от станалия избор. В. Обретенов, С, 34. Сички, род, роднини, като се научиха за нещастието на зетя, останаха като с вряла вода попарени. Превод, Лил., 1884, кн. 7, 16.
ВРЯ`СВАМ, -аш, несв.; вря`сна, вре`снеш, мин. св. вря`снах, св., непрех. Изведнъж надавам врясък или започвам да вряскам. — Той [дяволът] се дърпа, рита, подскача, но ако не го изпуснеш, кандисва най-после и вресне като пръч: „Ме-е-е“. Т. Харманджиев, КЕД, 180.
ВРЯ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от врясвам.
ВРЯ`СКАМ, -аш, несв., непрех. 1. За коза — издавам резки, пресекливи звуци; врещя, врякам. Тук от дворовете врякаха ярета, мучаха крави. Ем. Коралов, ДП, 19. // Издавам звук, който е характерен за коза. И ромеи, и българи викаха с бясна ярост, викаха и от ужас, конете цвилиха, вряскаха и се дигаха на задните си нозе с едва ли не изскочили от дупките си очи. Д. Талев, С II, 231.
2. Разг. Крещя, викам с рязък глас, викам силно, обикн. при изживяване на някакви чувства; врещя, врякам. Върнах се у дома луд от радост: врясках, скачах, улових мама и я развъртях из стаята. П. Славински, МСК, 35. — Таласъм! Таласъм, дядо попе! — крещеше попадията .. — Шштт! Не вряскай! К. Ламбрев, СП, 151-152. — Ей, вие, защо гледате като ударени, та не пиете? Лисицата Колю плаща! — Щом аз съм тука, Лисицата много да не вряска! Димитър хвърли тежка кесия на масата. К. Петканов, СВ, 82. // Плача с рязък, креслив и пресеклив глас; врещя, врякам. Тя често оставя детето да плаче, да вряска босо и голо.
3. Разг. Пренебр. Карам се с рязък, силен, писклив глас; врещя, вряскам, кряскам. Нашата съседка по цял ден вряска на децата, които лудуват по двора.
ВРЯ`СКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вряскам. И докато почиваха с опрени плещи в яката дъбова порта на църквата, .., до ушите им долетя трикратно ярешко вряскане. А. Христофоров, А, 353.
ВРЯ`СКАНИЦА, ж. Шум от безредни врясъци. Гласове и кресливи закачки се преплитаха и сливаха в оживена весела врясканица, която се чуваше чак до каменния мост. Т. Харманджиев, Р, 97.
ВРЯСКОТНЯ`, ж. Индив. Врясканица. Защото исторически живот е самостоятелният, съзнателният живот на един народ, а не вряскотнята му в постилците. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 6.
ВРЯ`СНА, Вж. врясвам и вряснувам.
ВРЯ`СНУВАМ, -аш, несв. (остар.); вря`сна, вреснеш, мин. св. вряснах, св., непрех. Врясвам.
ВРЯ`СЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Много силен и рязък, остър звук, издаван обикновено от птица; крясък. Питомни патици с приглушен врясък в пачи ред напредваха към воденицата. З. Сребров, Избр. разк., 12.
2. Силни, резки викове, висок говор, обикн. от много хора, събрани на едно място; крясък. В лудото движение по моста се влива и врясъкът на продавачи: едни препоръчват своите разноцветни шербети, .. други хвалят локума „Хаджи Бекир“. Хр. Бръзицов, НЦ, 11. И нея, както и мъжът й, врясъкът на децата я оставаше съвсем безстрастна.
