Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/430“
Mister sou (беседа | приноси) м (niki-7-a) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | в непочтени дела. <i>Кирил и Иванов те вплетоха в мрежата си, ти се повлече подир тях и започна да играеш на тяхната гайда.</i> Ст. Марков, ДБ, 53. <i>Именно от него искат да поеме тая срамна роля! Но ако избяга още преди да го вплетат в мрежите си?</i> Ст. Дичев, ЗС II, 809. <i>Едва сега Николай разбра колко майсторски го вплетоха в нова примка. Дадоха му цигара и той запуши. Наистина той бе пушил!</i> П. Проданов, С, 114. 2. Успявам с хитрост, коварство да накарам някого да се влюби силно в мене, да се увлече сляпо по мене. <i>Той разбра, че нещастният е влюбен и вплетен в примките на тая коварна жена.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 58. | |
| + | <b>Вплитам се / вплета се в мрежата (мрежите, примките)</b> <i>на някого. Богатата наследница беше увлечена в него, .. Нека момичето напълно се вплете в мрежата му.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 211. | ||
| + | ---- | ||
<b>ВПЛИ`ТАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вплитам <i>и от</i> вплитам се. <i>— Що ли си губиш времето! — рекох си аз. — С паяк по търпение да се съревнуваш. Та той може по цели дни да чака вплитането на жертвата си.</i> О. Василев, ЖБ, 346. <i>Той беше героят на жените, които го бяха прославили чрез вплитане името му в една лека простонародни песен.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 168. | <b>ВПЛИ`ТАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вплитам <i>и от</i> вплитам се. <i>— Що ли си губиш времето! — рекох си аз. — С паяк по търпение да се съревнуваш. Та той може по цели дни да чака вплитането на жертвата си.</i> О. Василев, ЖБ, 346. <i>Той беше героят на жените, които го бяха прославили чрез вплитане името му в една лека простонародни песен.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 168. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВПЛУ`ВАМ | + | <b>ВПЛУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Остар.</i> Влизам с плуване някъде. <i>А защото пристанището ся намери удобно, Колумб вплува вътре.</i> П. Кисимов, ОА I (превод), 83. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВПЛУ`ВАНЕ | + | <b>ВПЛУ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вплувам. <i>Правдините .., за вплуването (влязването) в пристанище, за завръзване на сухо .. са доказват чрез записките.</i> ДЗОИ I (превод), 262. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВПЛЪТЯ</b>. Вж. вплътявам. | + | <b>ВПЛЪТЯ`</b>. Вж. <em>вплътявам</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЛЪТЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вплътя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Остар.</i> Въплътявам. <i>И хората, и дните бяха дребни / една велика мисъл да подземат / и да въплътят един копнеж в живота.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 207. <b>вплътявам се</b>, <b>вплътя се</b> <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЛЪТЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вплътя` се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> Въплътявам се. <i>Всяка дума [в писмото] беше един удар, нанесен от ръката ми на оня рай от любов и мечтания, .., който се беше вплътил в душата ми.</i> К. Величков, Н, 1884, кн. 11, 924. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЛЪТЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> Въплътяване. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПОЯ`</b>. Вж. <em>впоявам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПОЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>впоя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> Запоявам нещо в друго. <i>Той впои двете тръби,</i> <b>впоявам се</b>, <b>впоя се</b> <i>страд.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВПОЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> впоявам <i>и от</i> впоявам се. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВПОСЛЕ`ДСТВИЕ</b> <i>нареч. Книж.</i> След изминаването на известно (по-кратко или по-дълго) време; по-късно, после. <i>От последния град [Браила] Ст. Балкански уведомява Раковски, че българските търговци в Одеса събрали с голяма готовност 13 000 рубли и го уверили, че впоследствие ще дадат още пари.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 51. <i>В късна вечер непознат турист се обади по телефона от Боровец и съобщи, че пазачът на хижа „Заварчица“ бил счупил единия си крак. Впоследствие новината се оказа пресилена.</i> А. Христофоров, П, 11. <i>— Зигфрид също е бил неуязвим, обаче когато се къпел в драконовата кръв, едно листо паднало на тялото му… — И точно там впоследствие преминало копието на Хаген.</i> Д. Кисьов, Щ, 109. <i>Голямото знаме, което щеше да представлява Панагюрския окръг, бе поръчено да се работи от учителката Райна Попгеоргиева, толкова злощастна впоследствие.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 389. <i>Момичетата тоже си упражнявали тялото с тичане и борене, и се` с тази цел, за да станат впоследствие силни майки.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 153. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | — От рус. впоследствие | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>ВПРЕГА`ЛО</b>, <i>мн.</i> -ла, <i>ср. Диал.</i> 1. Дървено приспособление за впрягане на рогат добитък; ярем. <i>Като влязоха в стопанския двор, Карамфила изведе с впрегалото крава и биче и сама ги поведе.</i> Н. Каралиева, Н, 185. | |
| − | |||
| − | <b>ВПРЕГА`ЛО | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | < | + | 2. Чифт впрегнат добитък. <i>Започна дълбоката оран. От всички бригади излизаха по шест впрегала, от Карамфилината десет.</i> H. Каралиева, Н, 185. |
---- | ---- | ||
| − | I. За добитък — който е за впрягане. <i>— Та това ли им е полудивият бик бе? | + | <b>ВПРЕГА`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> I. За добитък — който е за впрягане. <i>— Та това ли им е полудивият бик бе? — .. — Какъв ти бик — рече друг, — това е впрегатен вол, не го ли виждаш? — Я му погледни врата, обелен е като на костенурка! — посочи трети и се изкиска звънко.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 35. <i>Прегледа воловете, избра пет яки двойки от впрегатните и се обърна към Клинката. — Рашко, ти ще водиш ралата! Избери си волове.</i> К. Петканов, ЗлЗ, 36. <i>Той натовари прането на коня, който беше единственият му ездитен и впрегатен добитък, качи детето и подаде повода на жена си.</i> Д. Ангелов, ЖС, 274. <i>Още в първите дни, след заминаването на мъжете, дойде заповед да се реквизират коли и впрегатен добитък за „нуждите на войската“.</i> Ил. Волен, БХ, 40. |
| − | + | 2. За земеделски сечива, коли и под. — който се тегли от впрегнат добитък. <i>Впрегатни жетварки.</i> <i>Впрегатна копачка.</i> <i>Впрегатни плугове.</i> | |
---- | ---- | ||
<b>ВПРЕГА`Ч</b> <i>м. Рядко.</i> В земеделско стопанство — определен човек, който запряга добитък в кола и извозва стоки. <i>Малеев нареди кои от жените утре ще отидат с</i> | <b>ВПРЕГА`Ч</b> <i>м. Рядко.</i> В земеделско стопанство — определен човек, който запряга добитък в кола и извозва стоки. <i>Малеев нареди кои от жените утре ще отидат с</i> | ||
Текуща версия към 20:25, 16 декември 2014
в непочтени дела. Кирил и Иванов те вплетоха в мрежата си, ти се повлече подир тях и започна да играеш на тяхната гайда. Ст. Марков, ДБ, 53. Именно от него искат да поеме тая срамна роля! Но ако избяга още преди да го вплетат в мрежите си? Ст. Дичев, ЗС II, 809. Едва сега Николай разбра колко майсторски го вплетоха в нова примка. Дадоха му цигара и той запуши. Наистина той бе пушил! П. Проданов, С, 114. 2. Успявам с хитрост, коварство да накарам някого да се влюби силно в мене, да се увлече сляпо по мене. Той разбра, че нещастният е влюбен и вплетен в примките на тая коварна жена. Ив. Вазов, Съч. XXV, 58.
Вплитам се / вплета се в мрежата (мрежите, примките) на някого. Богатата наследница беше увлечена в него, .. Нека момичето напълно се вплете в мрежата му. М. Грубешлиева, ПИУ, 211.
ВПЛИ`ТАНЕ ср. Отгл. същ. от вплитам и от вплитам се. — Що ли си губиш времето! — рекох си аз. — С паяк по търпение да се съревнуваш. Та той може по цели дни да чака вплитането на жертвата си. О. Василев, ЖБ, 346. Той беше героят на жените, които го бяха прославили чрез вплитане името му в една лека простонародни песен. Ив. Вазов, Съч. X, 168.
ВПЛУ`ВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Остар. Влизам с плуване някъде. А защото пристанището ся намери удобно, Колумб вплува вътре. П. Кисимов, ОА I (превод), 83.
ВПЛУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от вплувам. Правдините .., за вплуването (влязването) в пристанище, за завръзване на сухо .. са доказват чрез записките. ДЗОИ I (превод), 262.
ВПЛЪТЯ`. Вж. вплътявам.
ВПЛЪТЯ`ВАМ, -аш, несв.; вплътя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Въплътявам. И хората, и дните бяха дребни / една велика мисъл да подземат / и да въплътят един копнеж в живота. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 207. вплътявам се, вплътя се страд.
ВПЛЪТЯ`ВАМ СЕ несв.; вплътя` се св., непрех. Остар. Въплътявам се. Всяка дума [в писмото] беше един удар, нанесен от ръката ми на оня рай от любов и мечтания, .., който се беше вплътил в душата ми. К. Величков, Н, 1884, кн. 11, 924.
ВПЛЪТЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Въплътяване.
ВПОЯ`. Вж. впоявам.
ВПОЯ`ВАМ, -аш, несв.; впоя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Запоявам нещо в друго. Той впои двете тръби, впоявам се, впоя се страд.
ВПОЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впоявам и от впоявам се.
ВПОСЛЕ`ДСТВИЕ нареч. Книж. След изминаването на известно (по-кратко или по-дълго) време; по-късно, после. От последния град [Браила] Ст. Балкански уведомява Раковски, че българските търговци в Одеса събрали с голяма готовност 13 000 рубли и го уверили, че впоследствие ще дадат още пари. Ив. Унджиев, ВЛ, 51. В късна вечер непознат турист се обади по телефона от Боровец и съобщи, че пазачът на хижа „Заварчица“ бил счупил единия си крак. Впоследствие новината се оказа пресилена. А. Христофоров, П, 11. — Зигфрид също е бил неуязвим, обаче когато се къпел в драконовата кръв, едно листо паднало на тялото му… — И точно там впоследствие преминало копието на Хаген. Д. Кисьов, Щ, 109. Голямото знаме, което щеше да представлява Панагюрския окръг, бе поръчено да се работи от учителката Райна Попгеоргиева, толкова злощастна впоследствие. З. Стоянов, ЗБВ I, 389. Момичетата тоже си упражнявали тялото с тичане и борене, и се` с тази цел, за да станат впоследствие силни майки. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 153.
— От рус. впоследствие
ВПРЕГА`ЛО, мн. -ла, ср. Диал. 1. Дървено приспособление за впрягане на рогат добитък; ярем. Като влязоха в стопанския двор, Карамфила изведе с впрегалото крава и биче и сама ги поведе. Н. Каралиева, Н, 185.
2. Чифт впрегнат добитък. Започна дълбоката оран. От всички бригади излизаха по шест впрегала, от Карамфилината десет. H. Каралиева, Н, 185.
ВПРЕГА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. I. За добитък — който е за впрягане. — Та това ли им е полудивият бик бе? — .. — Какъв ти бик — рече друг, — това е впрегатен вол, не го ли виждаш? — Я му погледни врата, обелен е като на костенурка! — посочи трети и се изкиска звънко. Г. Караславов, Избр. съч. II, 35. Прегледа воловете, избра пет яки двойки от впрегатните и се обърна към Клинката. — Рашко, ти ще водиш ралата! Избери си волове. К. Петканов, ЗлЗ, 36. Той натовари прането на коня, който беше единственият му ездитен и впрегатен добитък, качи детето и подаде повода на жена си. Д. Ангелов, ЖС, 274. Още в първите дни, след заминаването на мъжете, дойде заповед да се реквизират коли и впрегатен добитък за „нуждите на войската“. Ил. Волен, БХ, 40.
2. За земеделски сечива, коли и под. — който се тегли от впрегнат добитък. Впрегатни жетварки. Впрегатна копачка. Впрегатни плугове.
ВПРЕГА`Ч м. Рядко. В земеделско стопанство — определен човек, който запряга добитък в кола и извозва стоки. Малеев нареди кои от жените утре ще отидат с
