Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/415“
Mister sou (беседа | приноси) м (kristian5a) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b>ВОПИ`ЮЩ | + | {{+}} |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВОПИ`ЮЩ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Въпиещ, въпиющ. <i>Вопиющите на небо грехове са ония, които заради гнусотата си и заради голямата си неправда искат непосредствено отмъщение божие.</i> X. Данов, ПНК (превод), 98. <i>Де да се вестнеше сега из тия места талантливият родопчанин! .. Ако видеше белите пътища, за които толкова вопиющи жалби е изписал, .. — инак би нарекъл той отскоро пробудения за живота край, тая класическа земя на неволята.</i> Н. Хайтов, ПП, 119. | |
| − | |||
| − | |||
| + | ◇ <b>Глас вопиющи в пустиня</b>. <i>Остар. Книж.</i> Напразен зов за помощ, призив, на който никой не се отзовава. <i>Той [българският народ] е повдигал периодически мъченическия си глас, но този глас е оставал винаги глас вопиющий в пустини.</i> НБ, 1876, бр. 45, 175. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОПИ`Я</b>, -и`еш, <i>мин. св.</i> вопи`х, <i>несв., непрех. Остар. Книж.</i> Въпия. <i>Знайте, че праведно проляна кръв непрестанно вопие пред божите престоли и убийците немат нигде мир, нито спокойствие.</i> П. Тодоров, МГ (превод), 30. <i>Душата ти вопие за светлина и рай.</i> Ем. Станев, А, 88. <i>Отрекох те, проклех те, Господи… и ето ме сред пъкъла, и ето ме — сред пламък / вопия аз: / кажи, кажи сърцето ми да стане камък — / и нека ме приспи навеки мраз!</i> П. К. Яворов, Съч. I, 156. | ||
| + | ---- | ||
<b>ВО`ПЛБН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Поет. Прил. от</i> вопъл. <i>Но Бог от тях лице си ще отвърне, / глух на плачът и вопления стон!</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 135. | <b>ВО`ПЛБН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Поет. Прил. от</i> вопъл. <i>Но Бог от тях лице си ще отвърне, / глух на плачът и вопления стон!</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 135. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВО`ПРЕКИ</b> <i>предл. Остар. Книж.</i> Въпреки. <i>Френският адмирал Дюкесн беше погнал няколко разбойнически кораби дори до пристанището на Хиос и там, вопреки бележките на Капетан паша, той бомбардира града и събори две джамии.</i> С. Бобчев, | + | <b>ВО`ПРЕКИ</b> <i>предл. Остар. Книж.</i> Въпреки. <i>Френският адмирал Дюкесн беше погнал няколко разбойнически кораби дори до пристанището на Хиос и там, вопреки бележките на Капетан паша, той бомбардира града и събори две джамии.</i> С. Бобчев, СОИ (превод), 129. <i>Лютер, вопреки съветите на боязливите си приятели, реши ся да отиде там.</i> ИЗ 1874-1881, 1882, 11. |
— Рус. вопреки. | — Рус. вопреки. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОПРО`С</b> <i>м. Остар. Книж.</i> Въпрос. <i>В българската литература са срещат доста книги, които са занимават с вопроси и с ответи.</i> Знан., 1875, бр. 11, 176. <i>Само няколко младежи, с които аз са запознах в | + | <b>ВОПРО`С</b> <i>м. Остар. Книж.</i> Въпрос. <i>В българската литература са срещат доста книги, които са занимават с вопроси и с ответи.</i> Знан., 1875, бр. 11, 176. <i>Само няколко младежи, с които аз са запознах в последньото време, заслужават някое внимание, но и тие са отбиват вече от правия път и понякогаж са занимават с такива вопроси, за които ни аз, ни вие няма да ги погладиме по главите.</i> Л. Каравелов, Съч. VIII, 79. <i>Когато европейските държави видяха нашата енергия и нашето постоянство в черковния вопрос, то захванаха да обръщат внимание и на нашата къща и да ни предсказват добро бъдеще.</i> Пр, СбПер. п II, 1/8. <i>Но сега, когато восточният вопрос влазя в нова фаза .., ние .. са решихме да следваме обнародванието на това съчинение в подлистника на вестника си.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 355. |
| − | + | ---- | |
| − | VIII, 79. <i>Когато европейските държави видяха нашата енергия и нашето постоянство в черковния вопрос, то захванаха да | + | <b>ВО`ПЪЛ</b>, <i>мн.</i> во`пли, <i>м. Книж.</i> Жалостен вик, плач от силна болка, мъка, скръб, отчаяние; стон. <i>Ала гласът му, слаб и немощен, се задави в гърлото му, и в широката стая прозвуча нещо като вопъл, глухо и грозно.</i> Елин Пелин, Съч. I, 135. <i>Когато върху голия гръб на болярина ярко се очерта широка тъмночервена линия и надлъж по краищата й се надигнаха бели мехури, той се отпусна с глух вопъл и загуби свяст от непоносима болка.</i> Д. Талев, С II, 79. <i>От палатките долитаха сподавените вопли на болните.</i> Д. Димов, ОД, 319. <i>Мълчание! И нека само то / до гроба ме и с вази придружава. / Да няма стон и вопли зарад мен.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 116. // <i>Разш.</i> Силен вик, обикн. за израз на някакво чувство. <i>Затекоха като отприщен поток из устата му люти укори, негодующи вопли.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 11. <i>Изведнъж ослепителен лъч проряза етера. Хукнах като луд. От някъде, из пустотата се носеше отчаян вопъл: „Стойте! Стойте!…“</i> К, 1963, кн. 3, 2. <i>Там вопли се чуват: „Темида за тях, / Темида е нужна!“</i> Хр. Смирненски, Съч. II, 62. |
| − | |||
| − | <b>ВО`ПЪЛ</b>, <i>мн.</i> | ||
— От рус. вопль. | — От рус. вопль. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОРТА`ЧА СЕ</b>. Вж. | + | <b>ВОРТА`ЧА СЕ</b>. Вж. <em>вортачвам се</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОРТА`ЧВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв. | + | <b>ВОРТА`ЧВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>ворта`ча се</b>, -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, <i>непрех</i>. <i>Диал.</i> Ставам с някого ортак, съдружник; сдружавам се. <em>Щейновски</em>: <i>Единият отляво, дето е с голямата брадва, е градският доктор Пандович .. Продаде душата си на Белодушкова, вортачи се във всичките му кражби и злоупотребления, преобърна се в сляпо оръдие на народния потисник.</i> Ив. Вазов, НП, 34. |
| − | + | ---- | |
<b>ВОРТА`ЧВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вортачвам се. | <b>ВОРТА`ЧВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вортачвам се. | ||
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВО`РЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., непрех. Диал.</i> Говоря. <i>Сокол му лепо вореше: / „Никола море, Никола! / Подотпущи ми | + | <b>ВО`РЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., непрех. Диал.</i> Говоря. <i>Сокол му лепо вореше: / „Никола море, Никола! / Подотпущи ми ременя.“</i> Нар. пес., СбБрМ, 465. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОС-</b>. <i>Остар. Книж</i>. Глаголна и именна представка в думи от църковнославянски и руски произход, по значение равна на | + | <b>ВОС-</b>. <i>Остар. Книж</i>. Глаголна и именна представка в думи от църковнославянски и руски произход, по значение равна на <em>въз-</em>. Напр.: <em>воскресявам</em>, <em>воскресение</em>, <em>воспитавам</em>, <em>воспитание</em>, <em>воспитател</em>, <em>воспрепятствувам</em>, <em>воставам</em>, <em>востание</em>, <em>восхищавам</em> и др. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОСКЛИЦА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възклицание. <i>След няколко минути оние същи личности, които биле готови да извадят ножовете си даже против своя собствен цар, когото тие обичале от | + | <b>ВОСКЛИЦА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възклицание. <i>След няколко минути оние същи личности, които биле готови да извадят ножовете си даже против своя собствен цар, когото тие обичале от сичкото си сърце и душа, вървеле след войската весело, .., свириле с гайди и с кавале и оглушале воздуха със своите восклицания.</i> Л. Каравелов, Съч. V, 98. <i>Щом влезе в събранието,</i> |
Текуща версия към 12:05, 7 декември 2014
ВОПИ`ЮЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Въпиещ, въпиющ. Вопиющите на небо грехове са ония, които заради гнусотата си и заради голямата си неправда искат непосредствено отмъщение божие. X. Данов, ПНК (превод), 98. Де да се вестнеше сега из тия места талантливият родопчанин! .. Ако видеше белите пътища, за които толкова вопиющи жалби е изписал, .. — инак би нарекъл той отскоро пробудения за живота край, тая класическа земя на неволята. Н. Хайтов, ПП, 119.
◇ Глас вопиющи в пустиня. Остар. Книж. Напразен зов за помощ, призив, на който никой не се отзовава. Той [българският народ] е повдигал периодически мъченическия си глас, но този глас е оставал винаги глас вопиющий в пустини. НБ, 1876, бр. 45, 175.
ВОПИ`Я, -и`еш, мин. св. вопи`х, несв., непрех. Остар. Книж. Въпия. Знайте, че праведно проляна кръв непрестанно вопие пред божите престоли и убийците немат нигде мир, нито спокойствие. П. Тодоров, МГ (превод), 30. Душата ти вопие за светлина и рай. Ем. Станев, А, 88. Отрекох те, проклех те, Господи… и ето ме сред пъкъла, и ето ме — сред пламък / вопия аз: / кажи, кажи сърцето ми да стане камък — / и нека ме приспи навеки мраз! П. К. Яворов, Съч. I, 156.
ВО`ПЛБН, -а, -о, мн. -и. Поет. Прил. от вопъл. Но Бог от тях лице си ще отвърне, / глух на плачът и вопления стон! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 135.
ВО`ПРЕКИ предл. Остар. Книж. Въпреки. Френският адмирал Дюкесн беше погнал няколко разбойнически кораби дори до пристанището на Хиос и там, вопреки бележките на Капетан паша, той бомбардира града и събори две джамии. С. Бобчев, СОИ (превод), 129. Лютер, вопреки съветите на боязливите си приятели, реши ся да отиде там. ИЗ 1874-1881, 1882, 11.
— Рус. вопреки.
ВОПРО`С м. Остар. Книж. Въпрос. В българската литература са срещат доста книги, които са занимават с вопроси и с ответи. Знан., 1875, бр. 11, 176. Само няколко младежи, с които аз са запознах в последньото време, заслужават някое внимание, но и тие са отбиват вече от правия път и понякогаж са занимават с такива вопроси, за които ни аз, ни вие няма да ги погладиме по главите. Л. Каравелов, Съч. VIII, 79. Когато европейските държави видяха нашата енергия и нашето постоянство в черковния вопрос, то захванаха да обръщат внимание и на нашата къща и да ни предсказват добро бъдеще. Пр, СбПер. п II, 1/8. Но сега, когато восточният вопрос влазя в нова фаза .., ние .. са решихме да следваме обнародванието на това съчинение в подлистника на вестника си. Хр. Ботев, Съч., 1929, 355.
ВО`ПЪЛ, мн. во`пли, м. Книж. Жалостен вик, плач от силна болка, мъка, скръб, отчаяние; стон. Ала гласът му, слаб и немощен, се задави в гърлото му, и в широката стая прозвуча нещо като вопъл, глухо и грозно. Елин Пелин, Съч. I, 135. Когато върху голия гръб на болярина ярко се очерта широка тъмночервена линия и надлъж по краищата й се надигнаха бели мехури, той се отпусна с глух вопъл и загуби свяст от непоносима болка. Д. Талев, С II, 79. От палатките долитаха сподавените вопли на болните. Д. Димов, ОД, 319. Мълчание! И нека само то / до гроба ме и с вази придружава. / Да няма стон и вопли зарад мен. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 116. // Разш. Силен вик, обикн. за израз на някакво чувство. Затекоха като отприщен поток из устата му люти укори, негодующи вопли. Ив. Вазов, Съч. XIV, 11. Изведнъж ослепителен лъч проряза етера. Хукнах като луд. От някъде, из пустотата се носеше отчаян вопъл: „Стойте! Стойте!…“ К, 1963, кн. 3, 2. Там вопли се чуват: „Темида за тях, / Темида е нужна!“ Хр. Смирненски, Съч. II, 62.
— От рус. вопль.
ВОРТА`ЧА СЕ. Вж. вортачвам се.
ВОРТА`ЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; ворта`ча се, -иш се, мин. св. -их се, непрех. Диал. Ставам с някого ортак, съдружник; сдружавам се. Щейновски: Единият отляво, дето е с голямата брадва, е градският доктор Пандович .. Продаде душата си на Белодушкова, вортачи се във всичките му кражби и злоупотребления, преобърна се в сляпо оръдие на народния потисник. Ив. Вазов, НП, 34.
ВОРТА`ЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вортачвам се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВО`РЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. Говоря. Сокол му лепо вореше: / „Никола море, Никола! / Подотпущи ми ременя.“ Нар. пес., СбБрМ, 465.
ВОС-. Остар. Книж. Глаголна и именна представка в думи от църковнославянски и руски произход, по значение равна на въз-. Напр.: воскресявам, воскресение, воспитавам, воспитание, воспитател, воспрепятствувам, воставам, востание, восхищавам и др.
ВОСКЛИЦА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възклицание. След няколко минути оние същи личности, които биле готови да извадят ножовете си даже против своя собствен цар, когото тие обичале от сичкото си сърце и душа, вървеле след войската весело, .., свириле с гайди и с кавале и оглушале воздуха със своите восклицания. Л. Каравелов, Съч. V, 98. Щом влезе в събранието,
