Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/101“
(→Коригирана) |
м |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
Круна стана от рояла и каза: | Круна стана от рояла и каза: | ||
— Нели, запознай се с господин инженера и пийте брудершафт, за да си говорите на „ти“. Той е нашият Поли! | — Нели, запознай се с господин инженера и пийте брудершафт, за да си говорите на „ти“. Той е нашият Поли! | ||
| − | Нели и Йолов преплетоха ръце и се целунаха три пъти. Йолов продължи да бъбре възхитено : | + | Нели и Йолов преплетоха ръце и се целунаха три пъти. Йолов продължи да бъбре възхитено: |
— Портокаловият цвят е символ на целомъдрие!... Арго, виж какво ще ти кажа, това са не пръсти, листца от портокалов цвят са ръцете й! | — Портокаловият цвят е символ на целомъдрие!... Арго, виж какво ще ти кажа, това са не пръсти, листца от портокалов цвят са ръцете й! | ||
Круна, неприятно засегната, че Нели я измести от вниманието на умеещия да ласкае гост, каза: | Круна, неприятно засегната, че Нели я измести от вниманието на умеещия да ласкае гост, каза: | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
— Ха! — викна от изненада Нели. — И чичо Арго най-много е обичал леля Лидия. Ох, че интересноо! | — Ха! — викна от изненада Нели. — И чичо Арго най-много е обичал леля Лидия. Ох, че интересноо! | ||
— Мълчи да чуем — сбута я Круна. | — Мълчи да чуем — сбута я Круна. | ||
| − | Йолов продължи : | + | Йолов продължи: |
— С Всеволод Гайарчук се намерихме след Първата световна война като студенти във Виена. Станахме всеотдайни: приятели. Той беше украинец, но се е родил в Загреб, баща му бил минен техник по Хърватско... Във Виена живеехме в една квартира и любехме заедно — той Сибила Лойенбергер, аз Ани Хелер. Когато свършихме политехниката, решихме да не се разделяме. Всеволод дойде с мен в България. Назначиха ни на работа във Варна — по проучването на геологията и морфологията на Приморска България. По него време беше дошъл от Виена за проучвания нашият професор Гелерт и ни придадоха към неговата група. И там, във Варна... Един ден се разхождахме с Всеволод в Морската градина. Виждаме една жена с бадемови очи, хубава като богиня! Разхождаше се с едно малко кученце — бяло, на черни петна, облечено с палтенце... | — С Всеволод Гайарчук се намерихме след Първата световна война като студенти във Виена. Станахме всеотдайни: приятели. Той беше украинец, но се е родил в Загреб, баща му бил минен техник по Хърватско... Във Виена живеехме в една квартира и любехме заедно — той Сибила Лойенбергер, аз Ани Хелер. Когато свършихме политехниката, решихме да не се разделяме. Всеволод дойде с мен в България. Назначиха ни на работа във Варна — по проучването на геологията и морфологията на Приморска България. По него време беше дошъл от Виена за проучвания нашият професор Гелерт и ни придадоха към неговата група. И там, във Варна... Един ден се разхождахме с Всеволод в Морската градина. Виждаме една жена с бадемови очи, хубава като богиня! Разхождаше се с едно малко кученце — бяло, на черни петна, облечено с палтенце... | ||
— Пальо! — изрече томително Льолчев. | — Пальо! — изрече томително Льолчев. | ||
— Да, Пальо. Какво, ти оттогава ли знаеш Лидия? | — Да, Пальо. Какво, ти оттогава ли знаеш Лидия? | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:41, 28 септември 2015
Страницата е проверена
