Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/426“
Mister sou (беседа | приноси) м (ilian5a) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | [екскурзоводката] | + | <i>[екскурзоводката] селска мома, набита, яка, без подробности, като талия и прическа, с добри очи и впечатляващи мустаци.</i> Й. Попов, СЛ, 55. <i>Той е впечатляваща личност, с ярко обаяние и широка култура.</i> △ <i>Книгата му говори за впечатляващи познания върху източната философия.</i> △ <i>Тя разреши проблема с впечатляваща деликатност.</i> |
| − | + | ---- | |
<b>ВПЕЧАТЛЯ`ВАЩО</b>. <i>Нареч. от</i> впечатляващ. <i>Атмосферата, в която Леонтиев живее в турските провинции, е предадена живо и впечатляващо в неговия роман „Египетски гълъб“.</i> Т. Жечев, ВВ, 152. | <b>ВПЕЧАТЛЯ`ВАЩО</b>. <i>Нареч. от</i> впечатляващ. <i>Атмосферата, в която Леонтиев живее в турските провинции, е предадена живо и впечатляващо в неговия роман „Египетски гълъб“.</i> Т. Жечев, ВВ, 152. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВПЕЧАТЯ`</b>. Вж. впечатявам. | + | <b>ВПЕЧАТЯ`</b>. Вж. <em>впечатявам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВПЕЧАТЯ`ВАМ | + | <b>ВПЕЧАТЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>впечатя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Остар.</i> Задържам, запазвам дълбоко в съзнанието си нещо (представа, мисъл, чувство и под.) за дълго време, като траен спомен; впечатвам, впечатлявам<sup>1</sup>. <i>Пазете добре словото божие, .. Впечатете ученията му дълбоко в сърцата си и управлявайте живота си според тях.</i> ИЗ 1874-1881, 1882, 100. <i>Впечати дълбоко в сърцето си чувствуванието на срамежливостта.</i> Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 173. // Правя нещо да се задържи, да се запази дълбоко в съзнанието на някого за дълго време, като траен спомен. <i>Той се радваше, когато го питаха за полезни или книжовни неща, та бързаше с най-богати думи да впечати мислите си в главите им…</i> Д. Немиров, Б, 40. <b>впечатявам се</b>, <b>впечатя се</b> <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВПЕЧАТЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв. | + | <b>ВПЕЧАТЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>впечатя` се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> С предл. <em>в</em>. Обикн. за представа, мисъл, чувство и под. — задържам се, запазвам се дълбоко в съзнанието на някого за дълго време; впечатвам се, впечатлявам се. <i>В почитание трябва да гледаш: 1. Да обогатяваш ума си със знание; .. 3. Да ся впечатят в ума ти и в сърцето ти благочестиви и човеколюбиви чувства.</i> ИЗ 1874-1881, 1882, 176. |
| − | + | ---- | |
<b>ВПЕЧАТЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> впечатявам <i>и от</i> впечатявам се; впечатване, впечатляване<sup>1</sup>. | <b>ВПЕЧАТЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> впечатявам <i>и от</i> впечатявам се; впечатване, впечатляване<sup>1</sup>. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВПИВ</b>, впи`вът, впи`ва, <i>мн.</i> впи`вове, <i>м. Диал.</i> 1. Уговорка преди сватба за това, какви дарове ще се дадат от момата и момъка. | |
2. Пиенето, с което се сключва уговорката за женитбените дарове. | 2. Пиенето, с което се сключва уговорката за женитбените дарове. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПИ`ВАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв.</i>; <b>впи`я</b>, впи`еш, <i>мин. св.</i> впи`х, <i>прич. мин. страд.</i> впи`т, <i>св., прех.</i> 1. Правя нещо остро (обикн. зъби, нокти, хобот и под.) да проникне навътре в друго нещо. <i>Извади от плетената кошничка, .., голяма сочна ябълка и жадно впи зъбите си в червената й кора.</i> А. Гуляшки, МТС, 26. <i>Пак беше пролетен ден, пак цвърчаха птичета, а пчелички като гумени топчета връхлитаха към цветовете на клоните, отскачаха назад и пак търсеха най-сладкия цветец, за да впият в него хоботчетата си.</i> П. Стъпов, ЧОТ, 74. <i>В тъмницата към него като червей се мъкнеше друг затворник, полудял от глад и жажда, забравил, че е човек, и се мъчеше да достигне живата плът, да впие зъби в нея, да я изяде.</i> А. Дончев, СВС, 701. <i>Те [мравките] с удоволствие впиваха челюстите си в окървавената кожа.</i> К, 1967, кн. 7, 17. <i>Понякога кучетата впиват зъбите си в муцунките на животните. Тогава те много скоро се изтощават и баща ми ги убива с юмрук.</i> К, 1963, кн. 4, 17. <i>Змията, щом я ти настъпиш, / отровни зъби впива в твоите меса.</i> М. Петканова, ЦТ, 83. | ||
| − | + | 2. Плътно притискам, прилепвам нещо (обикн. устни) върху друго нещо. <i>Наведе се, впи устни в чучура и пи дълго, ненаситно.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 288. <i>Кога ще тръгнеш за Русия? Искаме да те изпратим. — Хайде, на добър ти час! — и Пъндито впи устни в ръба на паницата с виното.</i> К. Петканов, П, 129-130. <i>— Българската легия се разтурва още от днес — каза сухо князът — .. Раковски впи ръце в канапето. Трептящи, светли кръгове заиграха пред очите му.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 228. // Силно притискам нещо в друго нещо, като леко го вдълбавам. <i>Овчаров само хълцукна и се гътна. Медко не се спусна да го подкрепи, .. Като котка се хвърли върху Щоф и впи пръсти в тлъстата му гуша.</i> X. Русев, ПЗ, 271. <i>Жребецът, .., се сепна, изцвили и се изправи на задните си крака. Валентин едва не падна от гърба му, но се окопити навреме, дръпна юздите, впи шпори в ребрата на разтреперания жребец и в една минута само успя да го укроти.</i> Ал. Бабек, МЕ, 222-223. <i>— Мамичко! — отвърна от някъде и Любка и здраво впи ръчички в роклята на майка си.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 398. | |
| − | |||
| − | 2. Плътно притискам, прилепвам нещо (обикн. устни) върху друго нещо. <i>Наведе се, впи устни в чучура и пи дълго, ненаситно.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 288. <i>Кога ще тръгнеш за Русия? Искаме да те изпратим. — Хайде, на добър ти час! — и Пъндито впи устни в ръба на паницата с виното.</i> К. Петканов, П, 129-130. <i>— Българската легия се разтурва още от днес — каза сухо князът | ||
| − | |||
| − | 223. <i>— Мамичко! — отвърна от някъде и Любка и здраво впи ръчички в роклята на майка си.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 398. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | <i>— Добър вечер — каза той. — Случайно да играете канаста?</i> К, 1970, кн. 4, 9. <i>Фрина, Фрина, знам блена ти, / и ти моите мъки знаеш; | + | 3. В съчет. с <em>очи</em>, <em>поглед</em>. Гледам някого или нещо много настойчиво и продължително; втренчвам, впервам, вторачвам. <i>И успокоена, щастлива, Божура впива очи в тоя образ, усмихва се и все повече и повече се нависва над водата.</i> Й. Йовков, СЛ, 75. <i>Той поглежда часовника си и се привежда напред, лукаво впива горящи черни очи в нейните. „Имате на разположение половин минута за отговор!“</i> А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 24. <i>Невисок човек с черен перчем се усмихна дружелюбно и тръгна към мен .. Съсредоточено впи поглед в мен. — Добър вечер — каза той. — Случайно да играете канаста?</i> К, 1970, кн. 4, 9. <i>Фрина, Фрина, знам блена ти, / и ти моите мъки знаеш; — / .. / Зная, зная, но не впивай / огнен поглед ти във мене, — / жива рана не откривай! — / Трай — ума ни ще се вземе!</i> Ц. Церковски, Съч. II, 245-246. <i>Там, дето либе хубаво / черни си очи вдигнеше / и с оназ тиха усмивка / в скръбно ги сърце впиеше.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 5. |
Текуща версия към 22:13, 12 декември 2014
[екскурзоводката] селска мома, набита, яка, без подробности, като талия и прическа, с добри очи и впечатляващи мустаци. Й. Попов, СЛ, 55. Той е впечатляваща личност, с ярко обаяние и широка култура. △ Книгата му говори за впечатляващи познания върху източната философия. △ Тя разреши проблема с впечатляваща деликатност.
ВПЕЧАТЛЯ`ВАЩО. Нареч. от впечатляващ. Атмосферата, в която Леонтиев живее в турските провинции, е предадена живо и впечатляващо в неговия роман „Египетски гълъб“. Т. Жечев, ВВ, 152.
ВПЕЧАТЯ`. Вж. впечатявам.
ВПЕЧАТЯ`ВАМ, -аш, несв.; впечатя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Задържам, запазвам дълбоко в съзнанието си нещо (представа, мисъл, чувство и под.) за дълго време, като траен спомен; впечатвам, впечатлявам1. Пазете добре словото божие, .. Впечатете ученията му дълбоко в сърцата си и управлявайте живота си според тях. ИЗ 1874-1881, 1882, 100. Впечати дълбоко в сърцето си чувствуванието на срамежливостта. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 173. // Правя нещо да се задържи, да се запази дълбоко в съзнанието на някого за дълго време, като траен спомен. Той се радваше, когато го питаха за полезни или книжовни неща, та бързаше с най-богати думи да впечати мислите си в главите им… Д. Немиров, Б, 40. впечатявам се, впечатя се страд.
ВПЕЧАТЯ`ВАМ СЕ несв.; впечатя` се св., непрех. Остар. С предл. в. Обикн. за представа, мисъл, чувство и под. — задържам се, запазвам се дълбоко в съзнанието на някого за дълго време; впечатвам се, впечатлявам се. В почитание трябва да гледаш: 1. Да обогатяваш ума си със знание; .. 3. Да ся впечатят в ума ти и в сърцето ти благочестиви и човеколюбиви чувства. ИЗ 1874-1881, 1882, 176.
ВПЕЧАТЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от впечатявам и от впечатявам се; впечатване, впечатляване1.
ВПИВ, впи`вът, впи`ва, мн. впи`вове, м. Диал. 1. Уговорка преди сватба за това, какви дарове ще се дадат от момата и момъка.
2. Пиенето, с което се сключва уговорката за женитбените дарове.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВПИ`ВАМ1, -аш, несв.; впи`я, впи`еш, мин. св. впи`х, прич. мин. страд. впи`т, св., прех. 1. Правя нещо остро (обикн. зъби, нокти, хобот и под.) да проникне навътре в друго нещо. Извади от плетената кошничка, .., голяма сочна ябълка и жадно впи зъбите си в червената й кора. А. Гуляшки, МТС, 26. Пак беше пролетен ден, пак цвърчаха птичета, а пчелички като гумени топчета връхлитаха към цветовете на клоните, отскачаха назад и пак търсеха най-сладкия цветец, за да впият в него хоботчетата си. П. Стъпов, ЧОТ, 74. В тъмницата към него като червей се мъкнеше друг затворник, полудял от глад и жажда, забравил, че е човек, и се мъчеше да достигне живата плът, да впие зъби в нея, да я изяде. А. Дончев, СВС, 701. Те [мравките] с удоволствие впиваха челюстите си в окървавената кожа. К, 1967, кн. 7, 17. Понякога кучетата впиват зъбите си в муцунките на животните. Тогава те много скоро се изтощават и баща ми ги убива с юмрук. К, 1963, кн. 4, 17. Змията, щом я ти настъпиш, / отровни зъби впива в твоите меса. М. Петканова, ЦТ, 83.
2. Плътно притискам, прилепвам нещо (обикн. устни) върху друго нещо. Наведе се, впи устни в чучура и пи дълго, ненаситно. М. Грубешлиева, ПИУ, 288. Кога ще тръгнеш за Русия? Искаме да те изпратим. — Хайде, на добър ти час! — и Пъндито впи устни в ръба на паницата с виното. К. Петканов, П, 129-130. — Българската легия се разтурва още от днес — каза сухо князът — .. Раковски впи ръце в канапето. Трептящи, светли кръгове заиграха пред очите му. Ст. Дичев, ЗС I, 228. // Силно притискам нещо в друго нещо, като леко го вдълбавам. Овчаров само хълцукна и се гътна. Медко не се спусна да го подкрепи, .. Като котка се хвърли върху Щоф и впи пръсти в тлъстата му гуша. X. Русев, ПЗ, 271. Жребецът, .., се сепна, изцвили и се изправи на задните си крака. Валентин едва не падна от гърба му, но се окопити навреме, дръпна юздите, впи шпори в ребрата на разтреперания жребец и в една минута само успя да го укроти. Ал. Бабек, МЕ, 222-223. — Мамичко! — отвърна от някъде и Любка и здраво впи ръчички в роклята на майка си. Д. Калфов, Избр. разк., 398.
3. В съчет. с очи, поглед. Гледам някого или нещо много настойчиво и продължително; втренчвам, впервам, вторачвам. И успокоена, щастлива, Божура впива очи в тоя образ, усмихва се и все повече и повече се нависва над водата. Й. Йовков, СЛ, 75. Той поглежда часовника си и се привежда напред, лукаво впива горящи черни очи в нейните. „Имате на разположение половин минута за отговор!“ А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 24. Невисок човек с черен перчем се усмихна дружелюбно и тръгна към мен .. Съсредоточено впи поглед в мен. — Добър вечер — каза той. — Случайно да играете канаста? К, 1970, кн. 4, 9. Фрина, Фрина, знам блена ти, / и ти моите мъки знаеш; — / .. / Зная, зная, но не впивай / огнен поглед ти във мене, — / жива рана не откривай! — / Трай — ума ни ще се вземе! Ц. Церковски, Съч. II, 245-246. Там, дето либе хубаво / черни си очи вдигнеше / и с оназ тиха усмивка / в скръбно ги сърце впиеше. Хр. Ботев, Съч., 1929, 5.
