Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/385“
Mister sou (беседа | приноси) м (Ivaylo Djambazovm 12A) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВОЖД</b>, | + | <b>ВОЖД</b>, во`ждът, во`жда, <i>мн.</i> во`ждове и (остар.) во`жди, <i>м.</i> 1. Предводител на войска, племе, чета и др. <i>Дотегна на кърджалиите да вървят след един вожд, който ги водеше на плячка и на грабежи.</i> Й. Йовков, СЛ, 138. <i>Общините [у антите и славините] се обединявали в племена, начело на които стояли племенни вождове. Последните ръководели предимно военните дела на племето.</i> Ист. X и XI кл, 17. <i>И реши една нощ цар Крум да дири мъст и отплата. Сбра воини и вожди, па нападна земята на франките.</i> Н. Райнов, ВДБ, 44. <i>Из един там глух дол, обрасъл с глогина, / сега върви тихо някаква дружина. / Вождът е Бенковски.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 174. <i>Но ей че насреща му войнство / изстъпва со сила поносна, — / и в боя на вожда сърцето / пронизва стрела смъртоносна…</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 30. |
| − | + | 2. Идеен или политически ръководител на обществена групировка, партия и др.; водач. <i>На 6 февруари 1873 г. Васил Левски увисва на бесилката. Свободата изгуби своя апостол, .., народът — своя вожд.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 355. <i>Рун познаваше всяко нещо в живота на някогашните свои братя и виждаше, че беше изправен на съд пред двама от най-първите богомилски вождове.</i> Д. Талев, С II, 256. | |
| − | |||
| − | II, 256. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВОЖДЕЛЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Въжделен. <i>Божието провидение ни е дало повече леснини и добрини за добротворчество, отколкото бедните и неучените человеци. Заради това нека ся грижим със сичка сила, вожделени ми деца, преимуществата си да почитаме.</i> П. | + | <b>ВОЖДЕЛЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Въжделен. <i>Божието провидение ни е дало повече леснини и добрини за добротворчество, отколкото бедните и неучените человеци. Заради това нека ся грижим със сичка сила, вожделени ми деца, преимуществата си да почитаме.</i> П. Кисимов, ОА I (превод), 56. |
---- | ---- | ||
<b>ВОЖДЕЛЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Въжделение. | <b>ВОЖДЕЛЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Въжделение. | ||
---- | ---- | ||
<b>ВОЖДЕЛЕ`ННО</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> Въжделено. | <b>ВОЖДЕЛЕ`ННО</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> Въжделено. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВОЖДИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж.</i> 1. Политика на утвърждаване на един човек в ролята на непогрешим едноличен ръководител, вожд. <i>В новата история на България има няколко ярки примера на вождизъм.</i> | |
2. Стремеж на някого да се утвърди, наложи в такава позиция. <i>Не съм политолог, но познавайки нравите български и генетичната обремененост с вождизъм, дълбоко се съмнявам</i> [в създаването на обединена левица]. 24 часа, 2000, бр. 296, 11. <i>Панчо Панайотов страда от остър хроничен вождизъм.</i> ДТ, 2000, бр. 278, 2. <i>Всички опити да се даде отпор на вождизма на партийния лидер бяха задушавани още в зародиш.</i> | 2. Стремеж на някого да се утвърди, наложи в такава позиция. <i>Не съм политолог, но познавайки нравите български и генетичната обремененост с вождизъм, дълбоко се съмнявам</i> [в създаването на обединена левица]. 24 часа, 2000, бр. 296, 11. <i>Панчо Панайотов страда от остър хроничен вождизъм.</i> ДТ, 2000, бр. 278, 2. <i>Всички опити да се даде отпор на вождизма на партийния лидер бяха задушавани още в зародиш.</i> | ||
| Ред 19: | Ред 17: | ||
— Рус. вождизм. | — Рус. вождизм. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЖДИ`СТКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до вождизъм. <i>Гражданското обединение „Св. Георги“ се задуши още при раждането си от вождистките амбиции на учредителите си.</i> 24 часа, 2000, бр. 296, 5. <i>Вождистки подход.</i> |
---- | ---- | ||
<b>ВО`ЖДОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рядко. Прил. от</i> вожд. <i>Волята вождова не бива да се кърши.</i> Ст. Младенов, БТР, 333. | <b>ВО`ЖДОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рядко. Прил. от</i> вожд. <i>Волята вождова не бива да се кърши.</i> Ст. Младенов, БТР, 333. | ||
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
| − | + | <b>ВОЗ</b>, во`зът, во`за, <i>мн.</i> во`зове, след <i>числ.</i> во`за, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Возило, кола. <i>И рече: „Мълчете си, пане, и никому не казвайте! Между казашките возове има и мой един воз; аз карам за казаците сичко, що трябва.“</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 38. <i>Трудностите на похода са увеличавали от голямото количество слуги, жени и возове, които водели със себе си големците.</i> Н. Михайловски, РВИ (превод), 113. | |
| − | 2. Количество товар, който може да се побере в една кола, каруца. <i>На връщание у дома си той видял един воз дръва, разтоварени на улицата пред една къща.</i> Й. Груев, СП (превод), 229. <i>Подкарал ми е Димитър / с негова сестра Янчица / пет воза вино и ракия.</i> Нар. пес., СбНУ | + | 2. Количество товар, който може да се побере в една кола, каруца. <i>На връщание у дома си той видял един воз дръва, разтоварени на улицата пред една къща.</i> Й. Груев, СП (превод), 229. <i>Подкарал ми е Димитър / с негова сестра Янчица / пет воза вино и ракия.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 465. <i>Три дена е в гора седяла, / три воза дърва набрала.</i> Нар. пес., СбВСтТ, 1036. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВОЗ</b> <i>предл. Остар.</i> и <i>диал.</i> Въз. <i>А у дядови Славчови на отвода беше Ненко. Той бе седнал воз буерията и си приказваше полекичка с Райка.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 158. <i>Воз колене превързал ногавици от язовци.</i> Елин Пелин, Съч. V, 84. <i>През една нощ, казват, възкачили ся няколко гали воз стената, за да слезнат в Капитолия и отворят вратите.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), | + | <b>ВОЗ</b> <i>предл. Остар.</i> и <i>диал.</i> Въз. <i>А у дядови Славчови на отвода беше Ненко. Той бе седнал воз буерията и си приказваше полекичка с Райка.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 158. <i>Воз колене превързал ногавици от язовци.</i> Елин Пелин, Съч. V, 84. <i>През една нощ, казват, възкачили ся няколко гали воз стената, за да слезнат в Капитолия и отворят вратите.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), |
| − | + | 101. <i>В един лют декемврийский вечер Антуан ся върнал в свое жилище и седнал воз огъня.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 68. <i>Па ся [Рада] метна на вран кон, / та отиде воз планина.</i> Нар. пес., СбБрМ, 103. <i>Кога ме мама родила, / у градина е влезнала, / .. / Воз топола е гледала.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 28. <i>„На ти, Стояне, таз китка, / дене я туряй вов пазва, /ноще я туряй воз глава, / да знаеш, маре Стояне, / азе ще да ся погода, / кога китката повехне.“</i> Нар. пес., СбБрМ, 186. | |
| − | 101. <i>В един лют декемврийский вечер | ||
| − | |||
| − | 186. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВОЗ-</b>. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Въз-, напр.: <em>возблагодарявам</em>, <em>возбранявам</em>, < | + | <b>ВОЗ-</b>. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Въз-, напр.: <em>возблагодарявам</em>, <em>возбранявам</em>, <em>возбуждам</em>, <em>возвисявам</em>, <em>возвращам</em>, <em>воздержание</em>, <em>воздихвам</em>, <em>воздишка</em>, <em>воздух</em>, <em>возлюбвам</em>, <em>вознаграждение</em>, <em>возсиявам</em>, <em>возголям</em> и др. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВОЗА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> Возач. <i>Ще почакам и после ще изляза на шосето,.. Все ще мине някой познат возар.</i> Ив. | + | <b>ВОЗА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> Возач. <i>Ще почакам и после ще изляза на шосето, .. Все ще мине някой познат возар.</i> Ив. Хаджимарчев, ОК, 361. <i>На мост мома стои и надолу гледа, / а оздоле идат винаре, возаре. — Винаре, возаре, превезете мене, / превезете мене и по мене войно.</i> Нар. пес., СбВСтТ, 643. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВОЗА`Ч</b> <i>м. Остар.</i> Човек, който превозва стока или пътници; возар. <i>Днес ще возят снопи едному, утре другиму,.. Женската | + | <b>ВОЗА`Ч</b> <i>м. Остар.</i> Човек, който превозва стока или пътници; возар. <i>Днес ще возят снопи едному, утре другиму, .. Женската работа</i> |
Текуща версия към 08:16, 13 ноември 2014
ВОЖД, во`ждът, во`жда, мн. во`ждове и (остар.) во`жди, м. 1. Предводител на войска, племе, чета и др. Дотегна на кърджалиите да вървят след един вожд, който ги водеше на плячка и на грабежи. Й. Йовков, СЛ, 138. Общините [у антите и славините] се обединявали в племена, начело на които стояли племенни вождове. Последните ръководели предимно военните дела на племето. Ист. X и XI кл, 17. И реши една нощ цар Крум да дири мъст и отплата. Сбра воини и вожди, па нападна земята на франките. Н. Райнов, ВДБ, 44. Из един там глух дол, обрасъл с глогина, / сега върви тихо някаква дружина. / Вождът е Бенковски. Ив. Вазов, Съч. I, 174. Но ей че насреща му войнство / изстъпва со сила поносна, — / и в боя на вожда сърцето / пронизва стрела смъртоносна… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 30.
2. Идеен или политически ръководител на обществена групировка, партия и др.; водач. На 6 февруари 1873 г. Васил Левски увисва на бесилката. Свободата изгуби своя апостол, .., народът — своя вожд. Ив. Унджиев, ВЛ, 355. Рун познаваше всяко нещо в живота на някогашните свои братя и виждаше, че беше изправен на съд пред двама от най-първите богомилски вождове. Д. Талев, С II, 256.
ВОЖДЕЛЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Въжделен. Божието провидение ни е дало повече леснини и добрини за добротворчество, отколкото бедните и неучените человеци. Заради това нека ся грижим със сичка сила, вожделени ми деца, преимуществата си да почитаме. П. Кисимов, ОА I (превод), 56.
ВОЖДЕЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въжделение.
ВОЖДЕЛЕ`ННО нареч. Остар. Книж. Въжделено.
ВОЖДИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. 1. Политика на утвърждаване на един човек в ролята на непогрешим едноличен ръководител, вожд. В новата история на България има няколко ярки примера на вождизъм.
2. Стремеж на някого да се утвърди, наложи в такава позиция. Не съм политолог, но познавайки нравите български и генетичната обремененост с вождизъм, дълбоко се съмнявам [в създаването на обединена левица]. 24 часа, 2000, бр. 296, 11. Панчо Панайотов страда от остър хроничен вождизъм. ДТ, 2000, бр. 278, 2. Всички опити да се даде отпор на вождизма на партийния лидер бяха задушавани още в зародиш.
— Рус. вождизм.
ВОЖДИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до вождизъм. Гражданското обединение „Св. Георги“ се задуши още при раждането си от вождистките амбиции на учредителите си. 24 часа, 2000, бр. 296, 5. Вождистки подход.
ВО`ЖДОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от вожд. Волята вождова не бива да се кърши. Ст. Младенов, БТР, 333.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВОЗ, во`зът, во`за, мн. во`зове, след числ. во`за, м. Остар. и диал. 1. Возило, кола. И рече: „Мълчете си, пане, и никому не казвайте! Между казашките возове има и мой един воз; аз карам за казаците сичко, що трябва.“ Н. Бончев, ТБ (превод), 38. Трудностите на похода са увеличавали от голямото количество слуги, жени и возове, които водели със себе си големците. Н. Михайловски, РВИ (превод), 113.
2. Количество товар, който може да се побере в една кола, каруца. На връщание у дома си той видял един воз дръва, разтоварени на улицата пред една къща. Й. Груев, СП (превод), 229. Подкарал ми е Димитър / с негова сестра Янчица / пет воза вино и ракия. Нар. пес., СбНУ XLIV, 465. Три дена е в гора седяла, / три воза дърва набрала. Нар. пес., СбВСтТ, 1036.
ВОЗ предл. Остар. и диал. Въз. А у дядови Славчови на отвода беше Ненко. Той бе седнал воз буерията и си приказваше полекичка с Райка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 158. Воз колене превързал ногавици от язовци. Елин Пелин, Съч. V, 84. През една нощ, казват, възкачили ся няколко гали воз стената, за да слезнат в Капитолия и отворят вратите. Г. Йошев, КВИ (превод), 101. В един лют декемврийский вечер Антуан ся върнал в свое жилище и седнал воз огъня. С. Радулов, ГМП (превод), 68. Па ся [Рада] метна на вран кон, / та отиде воз планина. Нар. пес., СбБрМ, 103. Кога ме мама родила, / у градина е влезнала, / .. / Воз топола е гледала. Нар. пес., СбНУ XIV, 28. „На ти, Стояне, таз китка, / дене я туряй вов пазва, /ноще я туряй воз глава, / да знаеш, маре Стояне, / азе ще да ся погода, / кога китката повехне.“ Нар. пес., СбБрМ, 186.
ВОЗ-. Остар. и диал. Въз-, напр.: возблагодарявам, возбранявам, возбуждам, возвисявам, возвращам, воздержание, воздихвам, воздишка, воздух, возлюбвам, вознаграждение, возсиявам, возголям и др.
ВОЗА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Возач. Ще почакам и после ще изляза на шосето, .. Все ще мине някой познат возар. Ив. Хаджимарчев, ОК, 361. На мост мома стои и надолу гледа, / а оздоле идат винаре, возаре. — Винаре, возаре, превезете мене, / превезете мене и по мене войно. Нар. пес., СбВСтТ, 643.
ВОЗА`Ч м. Остар. Човек, който превозва стока или пътници; возар. Днес ще возят снопи едному, утре другиму, .. Женската работа
