Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/384“
Mister sou (беседа | приноси) м (ilian5a) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b>ВОЕННОПЛЕ`ННИК | + | {{+}} |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЕННОПЛЕ`ННИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Лице от въоръжените сили на една воюваща страна, попаднало в плен. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЕННОПЛ`ЕННИЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> военнопленник. <i>Военнопленнически лагер.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЕННОПОЛЕВИ`</b>, -а`, -о`, <i>мн.</i> -и`, <i>прил.</i> Който съществува, който се извършва или действа във военна обстановка, при бойни условия. <i>Руските военнополеви пощи, създадени у нас през време на войната, са въвели употребата на пощенските кутии.</i> ВН, 1960, бр. 2713, 4. <i>Военнополеви съвет.</i> <i>Военнополеви съд.</i> <i>Военнополева хирургия.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЕ`ННО-ПОЛИТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Военен и политически. <i>Военнополитически събития.</i> <i>Военно-политически групировки.</i> <i>Военно-политически съюз.</i> <i>Военно-политическа криза.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЕ`ННО-ПОЛИЦЕ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Военен и полицейски. <i>Военно-полицейска държава.</i> // С изписване <b>военнополицейски</b>. Който се отнася до военна полиция. <i>Военнополицейски моторизирани части.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЕННОПРЕДСТА`ВИТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който е представител на войската в някакво отношение. <i>Военнопредставителен ансамбъл.</i> <i>Военнопредставителен хор.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЕННОПРЕСТЪ`ПНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Лице, което е извършило престъпление против мира и човечеството или против законите и правилата на войната. <i>След Втората световна война в Нюрнберг и Токио заседаваха специални международни военни съдилища, които произнесоха присъди над много германофашистки и японски военнопрестъпници.</i> КБЕ I, 544. <i>По-интересна в това отношение е историята на така наречената „Малка крепост“, защото тя е правена като затвор за военнопрестъпници.</i> Г. Караславов, Избр. съч. III, 173. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЕННОПРОМИ`ШЛЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до промишленост за военни цели. <i>Военнопромишлен комплекс.</i> <i>Военнопромишлен център.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЕННОРЕВОЛЮЦИO`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Който е свързан с подготовка и провеждане на въоръжена революционна борба. <i>Ние набързо конструирахме новия Врачански окръжен военнореволюционен комитет.</i> К. Митов, ПБ, 103. <i>Военнореволюционна област.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЕННОСВЪРЗО`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който е предназначен за установяване на връзка между военни части чрез телефон, радио и др. <i>Аз бях отишъл в пощата, превърната сега във военносвързочен пост — телеграфен, телефонен и пощенски.</i> К. Константинов, ППГ, 288. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЕННОСЛУ`ЖЕЩ</b>, -ият, -ия, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Лице, което е на действителна военна служба; военен. <i>Общото число на военнослужещите не може да надминава 20 хиляди души, включително офицерите и чиновете от допълнящите части.</i> Борба, 1919, кн. 2, 33. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЕННОСТРАТЕГИ`ЧЕСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с военна стратегия, който има стратегическо значение във военно отношение. <i>Партизанските части нападали всекидневно пътища, военностратегически и стопански обекти, вражески войски.</i> Г. Караславов, Избр. съч. III, 301. <i>Тоя мост е правен от турците току пред Балканската война (по веонностратегически съображения).</i> П. Росен, ВПШ, 119. <i>Военностратегически позиции.</i> <i>Военностратегически пътища.</i> <i>Военностратегическа база.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЕННОСЪДЕ`БЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> Който се отнася до военен съд, който е свързан с разглеждане и решаване на дела във военен съд. <i>Военносъдебно право.</i> <i>Военносъбеден закон.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЕННОУЧЕ`БЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> Който е свързан с изучаване на военно дело. <i>Военноучебно заведение.</i> <i>Военноучебни сборове.</i> <i>Военноучебен план.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЕННОФАШИ`СТКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се осъществява, който се извършва от фашисти в съюз с войската. <i>Военнофашистки режим.</i> <i>Военнофашистки бунт.</i> <i>Военнофашистки преврат.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЕННОФЕОДА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Истор.</i> Който е свързан с военен феодализъм. <i>Развитието на търговския обмен, .. и упадъкът на турската военна мощ бързо подкопават основите на военнофеодалната спахийска система.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 10. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЕ`НЩИНА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Неодобр.</i> 1. <i>Събир.</i> Военната върхушка на една държава, агресивно настроена и влияеща върху общественополитическия й живот. | ||
| − | + | 2. Военен дух и военен начин на живот, отличаващ се със сурова дисциплина и ограниченост само в тесноспециални военни знания и интереси. <i>Тоя човек, който бе напуснал офицерската си кариера — .. — поради омраза към военщината, запази .. печата на военщината .. до края на живота си.</i> К. Константинов, ППГ, 320. <i>Нека Банката види, че хората не се поддават вече на дресировка. Нека види собственото си безсилие пред един колектив, отдавна скъсал у себе си с военщината…</i> Д. Добревски, БКН, 40. <i>Всяка сутрин преди уроците учениците се строяваха в четири редици. Всяка редица имаше свой десетник. Той излизаше и поздравяваше учителя .. — Нещо на военщина прилича тя! — клатеха глави селските първенци.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 359-360. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Военен дух и военен начин на живот, отличаващ се със сурова дисциплина и ограниченост само в тесноспециални военни знания и интереси. <i>Тоя човек, който бе напуснал офицерската си кариера | ||
Текуща версия към 00:42, 12 ноември 2014
ВОЕННОПЛЕ`ННИК, мн. -ци, м. Лице от въоръжените сили на една воюваща страна, попаднало в плен.
ВОЕННОПЛ`ЕННИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от военнопленник. Военнопленнически лагер.
ВОЕННОПОЛЕВИ`, -а`, -о`, мн. -и`, прил. Който съществува, който се извършва или действа във военна обстановка, при бойни условия. Руските военнополеви пощи, създадени у нас през време на войната, са въвели употребата на пощенските кутии. ВН, 1960, бр. 2713, 4. Военнополеви съвет. Военнополеви съд. Военнополева хирургия.
ВОЕ`ННО-ПОЛИТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Военен и политически. Военнополитически събития. Военно-политически групировки. Военно-политически съюз. Военно-политическа криза.
ВОЕ`ННО-ПОЛИЦЕ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Военен и полицейски. Военно-полицейска държава. // С изписване военнополицейски. Който се отнася до военна полиция. Военнополицейски моторизирани части.
ВОЕННОПРЕДСТА`ВИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е представител на войската в някакво отношение. Военнопредставителен ансамбъл. Военнопредставителен хор.
ВОЕННОПРЕСТЪ`ПНИК, мн. -ци, м. Лице, което е извършило престъпление против мира и човечеството или против законите и правилата на войната. След Втората световна война в Нюрнберг и Токио заседаваха специални международни военни съдилища, които произнесоха присъди над много германофашистки и японски военнопрестъпници. КБЕ I, 544. По-интересна в това отношение е историята на така наречената „Малка крепост“, защото тя е правена като затвор за военнопрестъпници. Г. Караславов, Избр. съч. III, 173.
ВОЕННОПРОМИ`ШЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до промишленост за военни цели. Военнопромишлен комплекс. Военнопромишлен център.
ВОЕННОРЕВОЛЮЦИO`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е свързан с подготовка и провеждане на въоръжена революционна борба. Ние набързо конструирахме новия Врачански окръжен военнореволюционен комитет. К. Митов, ПБ, 103. Военнореволюционна област.
ВОЕННОСВЪРЗО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е предназначен за установяване на връзка между военни части чрез телефон, радио и др. Аз бях отишъл в пощата, превърната сега във военносвързочен пост — телеграфен, телефонен и пощенски. К. Константинов, ППГ, 288.
ВОЕННОСЛУ`ЖЕЩ, -ият, -ия, мн. -и, м. Лице, което е на действителна военна служба; военен. Общото число на военнослужещите не може да надминава 20 хиляди души, включително офицерите и чиновете от допълнящите части. Борба, 1919, кн. 2, 33.
ВОЕННОСТРАТЕГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с военна стратегия, който има стратегическо значение във военно отношение. Партизанските части нападали всекидневно пътища, военностратегически и стопански обекти, вражески войски. Г. Караславов, Избр. съч. III, 301. Тоя мост е правен от турците току пред Балканската война (по веонностратегически съображения). П. Росен, ВПШ, 119. Военностратегически позиции. Военностратегически пътища. Военностратегическа база.
ВОЕННОСЪДЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който се отнася до военен съд, който е свързан с разглеждане и решаване на дела във военен съд. Военносъдебно право. Военносъбеден закон.
ВОЕННОУЧЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който е свързан с изучаване на военно дело. Военноучебно заведение. Военноучебни сборове. Военноучебен план.
ВОЕННОФАШИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се осъществява, който се извършва от фашисти в съюз с войската. Военнофашистки режим. Военнофашистки бунт. Военнофашистки преврат.
ВОЕННОФЕОДА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Истор. Който е свързан с военен феодализъм. Развитието на търговския обмен, .. и упадъкът на турската военна мощ бързо подкопават основите на военнофеодалната спахийска система. Ив. Унджиев, ВЛ, 10.
ВОЕ`НЩИНА, мн. няма, ж. Неодобр. 1. Събир. Военната върхушка на една държава, агресивно настроена и влияеща върху общественополитическия й живот.
2. Военен дух и военен начин на живот, отличаващ се със сурова дисциплина и ограниченост само в тесноспециални военни знания и интереси. Тоя човек, който бе напуснал офицерската си кариера — .. — поради омраза към военщината, запази .. печата на военщината .. до края на живота си. К. Константинов, ППГ, 320. Нека Банката види, че хората не се поддават вече на дресировка. Нека види собственото си безсилие пред един колектив, отдавна скъсал у себе си с военщината… Д. Добревски, БКН, 40. Всяка сутрин преди уроците учениците се строяваха в четири редици. Всяка редица имаше свой десетник. Той излизаше и поздравяваше учителя .. — Нещо на военщина прилича тя! — клатеха глави селските първенци. Ст. Дичев, ЗС I, 359-360.
