Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/246“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | — Други (диал.) форми: | + | {{+}} |
| + | — Други (диал.) форми: а`гна, <em>я`гня (се)</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>А`ГО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> У българо-мохамеданите — по-голям, по-стар брат; бате. <i>Момчето отвърна на поздрава, а сетне кимна и към Метко. И двамата то нарече аго, защото бяха големи колкото аго ми Али и негови приятели.</i> Вл. Полянов, БВП, 32. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>А`ГОВ</b><sup>1</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е на ага<sup>1</sup>; аговски. <i>Притърча се Кузо с поклон, / и смирено той попита/за агово здраве.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 89. <i>Стояна беда бедиле /.. / за ена овца ялова, / ялова овца — агова, / та го в темница метная.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVI, 69. <i>Агова жена. Агови двори.</i> | |
| + | |||
| + | 2. Като <i>същ.</i> Обикн. членувано <b>аговия</b>, <b>аговата</b>, <b>аговото</b>, <i>мн.</i> <b>аговите</b>. Интимно обръщение на ага към по-млад човек или към негов близък. <i>Ти, аговото, не крий лице от мене.</i> Ст. Младенов, БТР I, 58. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>А`ГОВ</b><sup>2</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който е на аго; батев, батков. <i>Агова къща.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>А`ГОВИЦА</b> <i>ж.</i> Жена на ага<sup>1</sup>; агица. <i>Севда цяла трепереше и се оглеждаше. — Какво искаш? Защо идеш пак — викна аговица. — Нека се махне тоя мъж.</i> А. Дончев, ВР, 224. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>А`ГОВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Агов<sup>1</sup>. <i>Хайдуткаба .. е била сборище на хайдутите, .. , които от памтивека са намирали убежище и отмора в лесистия персенски пущинак. Отдъхвали си от потерите, поделяли си награбеното аговско имане.</i> Н. Хайтов, ПП, 92. <i>Аговски син.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>А`ГОДНИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Плод от черница; черничева бобонка. | |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АГОНА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до агония. <i>Агонални конвулсии.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | АГОНИЗИ`РАМ, -аш, <i>несв., непрех.</i> Намирам се, съм в агония. <i>Едни отдавна бяха издъхнали, други, ранени тежко, стенеха от болки, трети агонизираха. Из цялата черква се носеха | + | <b>АГОНИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> Намирам се, съм в агония. <i>Едни отдавна бяха издъхнали, други, ранени тежко, стенеха от болки, трети агонизираха. Из цялата черква се носеха стенания и глухи пъшкания.</i> Г. Караиванов, П, 71. <i>Някъде заспали затворници започваха вече да хъркат и техните нестройни и неприятни звуци се чуваха като стонове на хора, които агонизират, задушени от силна и безмилостна ръка.</i> Г. Караславов, Т, 81. |
---- | ---- | ||
| − | АГОНИЗИ`РАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> агонизирам. | + | <b>АГОНИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> агонизирам. |
---- | ---- | ||
| − | АГОНИ`ЧЕСКИ | + | <b>АГОНИ`ЧЕСКИ</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Агонален. <i>Удвояваха се често агоническите, диви и страшни хъркания.</i> БД, 1909, бр. 1, 3. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АГО`НИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Мъчително състояние преди смъртта, предсмъртни мъки. <i>След кратка агония старецът, проснат на гърба си, отпусна глава, затвори очи — само пулсът му още биеше последните си няколко удара.</i> Д. Калфов, ВП, 77. <i>Мъчителна агония.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | <i> | + | 2. <i>Прен.</i> Мъчителен край, ликвидиране на нещо. <i>Постепенно заедно с агонията на парламента върви и агонията на вестника. Стигаме до положение да не можем да го печатаме и разпространяваме.</i> П. Дертлиев, ДП, 286. |
| − | — Гр. | + | — Гр. ἀγωνία ’борба’. |
---- | ---- | ||
| − | АГОРА <i>ж. Истор.</i> 1. В древна Гърция | + | <b>АГОРА`</b> <i>ж. Истор.</i> 1. В древна Гърция — голям градски площад. |
| − | |||
| − | — голям градски площад. | ||
2. В древна Гърция — Народното събрание, което заседавало на такъв площад. | 2. В древна Гърция — Народното събрание, което заседавало на такъв площад. | ||
| − | — Гр. | + | — Гр. ἀγορά ’площад’. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АГОРАФО`БИЯ</b> <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> Болезнен страх от преминаване през големи открити пространства — площади, широки или шумни улици и под. <i>Акрофобията е усещането за нестабилност, което изпитвате при големи височини, а агорафобията — страх да се движите по оживени улици.</i> ВД, 1999, бр. 33, 5. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АГРА`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който е свързан с обработването, ползването и владеенето на земята; земеделски. <i>Аграрна реформа. Аграрна страна. Аграрна политика. Аграрен въпрос.</i> | |
— От лат. agrarius. | — От лат. agrarius. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АГРА`РНО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: аграрен, напр.: <i>аграрно-суровинен, аграрно-икономически</i> и др. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АГРА`РНО-ИНДУСТРИА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Прил. от</i> аграрен <i>и от</i> индустриален. <i>Аграрно-индустриална страна. Аграрно-промишлена страна. Аграрно-промишлен комплекс.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АГРА`РНО-ПРОМИ`ШЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Прил. от</i> аграрен <i>и от</i> промишлен. <i>Аграрно-промишлена страна. Аграрно-промишлен комплекс.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АГРА`Ф</b> <i>м.</i> 1. <i>Спец.</i> Закопчалка за официална дреха. | |
2. <i>Архит.</i> Скулптурно украшение в центъра на свод на постройка, което служи за подпора. | 2. <i>Архит.</i> Скулптурно украшение в центъра на свод на постройка, което служи за подпора. | ||
| Ред 61: | Ред 56: | ||
— Фр. agrafe от agrafer ’закачвам’. | — Фр. agrafe от agrafer ’закачвам’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АГРАФИ`Я, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> Мозъчно заболяване, при което се изгубва способността да се пише при запазен интелект и движения на ръката. | + | <b>АГРАФИ`Я</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> Мозъчно заболяване, при което се изгубва способността да се пише при запазен интелект и движения на ръката. |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀ ’не’+ γράφω ’пиша’. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АГРЕГА`Т</b> <i>м.</i> 1. <i>Техн.</i> Сложна машина от няколко свързани помежду си (обикн. унифицирани) машини за извършване на обща работа. <i>Доилен агрегат. Електродобивен агрегат. Агрегат за прав и променлив ток. Металургичен агрегат.</i> // Сложна част от машина, представяща завършено цяло. <i>Агрегат за хладилници. Дизелгенераторен агрегат.</i> | |
<i>2. Минер.</i> Механично свързани минерали с | <i>2. Минер.</i> Механично свързани минерали с | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 12:20, 5 юли 2013
— Други (диал.) форми: а`гна, я`гня (се).
А`ГО, мн. няма, м. Диал. У българо-мохамеданите — по-голям, по-стар брат; бате. Момчето отвърна на поздрава, а сетне кимна и към Метко. И двамата то нарече аго, защото бяха големи колкото аго ми Али и негови приятели. Вл. Полянов, БВП, 32.
А`ГОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на ага1; аговски. Притърча се Кузо с поклон, / и смирено той попита/за агово здраве. Ив. Вазов, Съч. IV, 89. Стояна беда бедиле /.. / за ена овца ялова, / ялова овца — агова, / та го в темница метная. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 69. Агова жена. Агови двори.
2. Като същ. Обикн. членувано аговия, аговата, аговото, мн. аговите. Интимно обръщение на ага към по-млад човек или към негов близък. Ти, аговото, не крий лице от мене. Ст. Младенов, БТР I, 58.
А`ГОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е на аго; батев, батков. Агова къща.
А`ГОВИЦА ж. Жена на ага1; агица. Севда цяла трепереше и се оглеждаше. — Какво искаш? Защо идеш пак — викна аговица. — Нека се махне тоя мъж. А. Дончев, ВР, 224.
А`ГОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Агов1. Хайдуткаба .. е била сборище на хайдутите, .. , които от памтивека са намирали убежище и отмора в лесистия персенски пущинак. Отдъхвали си от потерите, поделяли си награбеното аговско имане. Н. Хайтов, ПП, 92. Аговски син.
А`ГОДНИЦА ж. Диал. Плод от черница; черничева бобонка.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
АГОНА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до агония. Агонални конвулсии.
АГОНИЗИ`РАМ, -аш, несв., непрех. Намирам се, съм в агония. Едни отдавна бяха издъхнали, други, ранени тежко, стенеха от болки, трети агонизираха. Из цялата черква се носеха стенания и глухи пъшкания. Г. Караиванов, П, 71. Някъде заспали затворници започваха вече да хъркат и техните нестройни и неприятни звуци се чуваха като стонове на хора, които агонизират, задушени от силна и безмилостна ръка. Г. Караславов, Т, 81.
АГОНИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от агонизирам.
АГОНИ`ЧЕСКИ -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Агонален. Удвояваха се често агоническите, диви и страшни хъркания. БД, 1909, бр. 1, 3.
АГО`НИЯ ж. 1. Мъчително състояние преди смъртта, предсмъртни мъки. След кратка агония старецът, проснат на гърба си, отпусна глава, затвори очи — само пулсът му още биеше последните си няколко удара. Д. Калфов, ВП, 77. Мъчителна агония.
2. Прен. Мъчителен край, ликвидиране на нещо. Постепенно заедно с агонията на парламента върви и агонията на вестника. Стигаме до положение да не можем да го печатаме и разпространяваме. П. Дертлиев, ДП, 286.
— Гр. ἀγωνία ’борба’.
АГОРА` ж. Истор. 1. В древна Гърция — голям градски площад.
2. В древна Гърция — Народното събрание, което заседавало на такъв площад.
— Гр. ἀγορά ’площад’.
АГОРАФО`БИЯ мн. няма, ж. Мед. Болезнен страх от преминаване през големи открити пространства — площади, широки или шумни улици и под. Акрофобията е усещането за нестабилност, което изпитвате при големи височини, а агорафобията — страх да се движите по оживени улици. ВД, 1999, бр. 33, 5.
АГРА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е свързан с обработването, ползването и владеенето на земята; земеделски. Аграрна реформа. Аграрна страна. Аграрна политика. Аграрен въпрос.
— От лат. agrarius.
АГРА`РНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: аграрен, напр.: аграрно-суровинен, аграрно-икономически и др.
АГРА`РНО-ИНДУСТРИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от аграрен и от индустриален. Аграрно-индустриална страна. Аграрно-промишлена страна. Аграрно-промишлен комплекс.
АГРА`РНО-ПРОМИ`ШЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от аграрен и от промишлен. Аграрно-промишлена страна. Аграрно-промишлен комплекс.
АГРА`Ф м. 1. Спец. Закопчалка за официална дреха.
2. Архит. Скулптурно украшение в центъра на свод на постройка, което служи за подпора.
— Фр. agrafe от agrafer ’закачвам’.
АГРАФИ`Я, мн. няма, ж. Мед. Мозъчно заболяване, при което се изгубва способността да се пише при запазен интелект и движения на ръката.
— От гр. ἀ ’не’+ γράφω ’пиша’.
АГРЕГА`Т м. 1. Техн. Сложна машина от няколко свързани помежду си (обикн. унифицирани) машини за извършване на обща работа. Доилен агрегат. Електродобивен агрегат. Агрегат за прав и променлив ток. Металургичен агрегат. // Сложна част от машина, представяща завършено цяло. Агрегат за хладилници. Дизелгенераторен агрегат.
2. Минер. Механично свързани минерали с
