Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/147“
(→Коригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (В Изворите от том 1 е „Ж 1920“.) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
<b>ВЕЦ</b>, ве`цът, ве`ца, <i>мн.</i> ве`цове, след <i>числ.</i> ве`ца, <i>м.</i> Водноелектрическа централа. <i>Цената на трите веца от каскадата „Санданска Бистрица“ скочи на 33 млн. долара.</i> 24 ч., 2000, бр. 181, 8. <i>Най-близкият вец до София е „Пасарел“.</i> | <b>ВЕЦ</b>, ве`цът, ве`ца, <i>мн.</i> ве`цове, след <i>числ.</i> ве`ца, <i>м.</i> Водноелектрическа централа. <i>Цената на трите веца от каскадата „Санданска Бистрица“ скочи на 33 млн. долара.</i> 24 ч., 2000, бр. 181, 8. <i>Най-близкият вец до София е „Пасарел“.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЧ{{попр|Премахване на излишно ударение.}}</b>. Вж. <em>вече</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЕ`ЧЕ</b> и (съкр., обикн. поет.) ВЕЧ <i>нареч.-частица.</i> 1. За подчертаване на момент, в който се извършва глаголното действие или съществува дадено състояние или признак със или без оглед на друг момент: а) Когато се набляга на окончателната завършеност на действието по отношение на определен момент или на появата на дадено състояние или признак; преди това. <i>Нещо ново не научих от тях [годениците] освен това, което вече знаех от Пантелея.</i> Й. Йовков, Разк. II, 42. <i>Както вече казах, Кръстников никога не участвуваше в тия опасни веселия.</i> П. Вежинов, НС, 45. <i>Божан, който беше прехвърлил вече тридесет и пет години, обичаше премного парата.</i> Елин Пелин, Съч. III, 16. <i>Вътре ме посрещна едър, шейсетгодишен човек в шаячни вехти дрехи, побелял вече.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 42. б) Когато се набляга, че дадено действие е започнало и продължава да се извършва. <i>Македонски се приближаваше към турския бряг, и ясно вече виждаше светлините, що излизаха из малките прозорчета на караулниците.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 65. <i>Игуменът, с голяма въдица в ръка, вече се връщаше от риба.</i> Елин Пелин, Съч. I, 190. <i>Какво прави леля? .. Бинка готви ли се вече за сватба?</i> К. Петканов, МЗК, 9. <i>Нощта е тиха, спокойна. Светулките вече се мяркат между клоните на брезите.</i> К. Калчев, ДНГ, 52. <i>Луд-лудее, ходи, дири / нейде да я види, / да й каже колко силно / вече той я либи!</i> Ц. Церковски, Съч, II, 258. в) Когато се набляга, че дадено действие наближава към своя край, към пълното си осъществяване. <i>Последен отстъпил от укреплението, когато вече турците се покачваха по насипа, .., той .. избегна от ръката на врага и от куршумите му…</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 164. <i>Въпреки голямото безгрижие за по-малко от десетина минути цялата бригада се сливаше вече в голямо каре на сборното място.</i> Й. Йовков, Разк. II, 131. <i>Привечер, когато тоя пролетен хубав ден вече гаснеше, Иглика вървеше с наведена глава след стадото си и го закарваше към село.</i> Елин Пелин, Съч. II, 52-53. <i>— Пак ден! — погледна срещу насрещния голям часовник .. — Вече се развиделява. Наближава четири часът.</i> А. Каралийчев, С, 229. <i>Вече се смрачаваше.</i> △ <i>Слънцето залязваше вече.</i> г) Когато се набляга, че дадено действие всеки момент предстои да се извърши; всеки миг, тъкмо. <i>— Докато лежах [в болницата], три пъти дохожда майка ти. Кога оздравях и вече да изляза, пак дойде.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 172. <i>Дядо Никола плаче от щастие. Той сърба кротичко лютивата фасулена чорба, подсмърча и гледа да скрие сълзите, които вече преливат и се готвят да потекат по грапавото му, добро, небръснато лице.</i> Елин Пелин, Съч. II, 160. | + | <b>ВЕ`ЧЕ</b> и (съкр., обикн. поет.) <b>ВЕЧ</b> <i>нареч.-частица.</i> 1. За подчертаване на момент, в който се извършва глаголното действие или съществува дадено състояние или признак със или без оглед на друг момент: а) Когато се набляга на окончателната завършеност на действието по отношение на определен момент или на появата на дадено състояние или признак; преди това. <i>Нещо ново не научих от тях [годениците] освен това, което вече знаех от Пантелея.</i> Й. Йовков, Разк. II, 42. <i>Както вече казах, Кръстников никога не участвуваше в тия опасни веселия.</i> П. Вежинов, НС, 45. <i>Божан, който беше прехвърлил вече тридесет и пет години, обичаше премного парата.</i> Елин Пелин, Съч. III, 16. <i>Вътре ме посрещна едър, шейсетгодишен човек в шаячни вехти дрехи, побелял вече.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 42. б) Когато се набляга, че дадено действие е започнало и продължава да се извършва. <i>Македонски се приближаваше към турския бряг, и ясно вече виждаше светлините, що излизаха из малките прозорчета на караулниците.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 65. <i>Игуменът, с голяма въдица в ръка, вече се връщаше от риба.</i> Елин Пелин, Съч. I, 190. <i>Какво прави леля? .. Бинка готви ли се вече за сватба?</i> К. Петканов, МЗК, 9. <i>Нощта е тиха, спокойна. Светулките вече се мяркат между клоните на брезите.</i> К. Калчев, ДНГ, 52. <i>Луд-лудее, ходи, дири / нейде да я види, / да й каже колко силно / вече той я либи!</i> Ц. Церковски, Съч, II, 258. в) Когато се набляга, че дадено действие наближава към своя край, към пълното си осъществяване. <i>Последен отстъпил от укреплението, когато вече турците се покачваха по насипа, .., той .. избегна от ръката на врага и от куршумите му…</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 164. <i>Въпреки голямото безгрижие за по-малко от десетина минути цялата бригада се сливаше вече в голямо каре на сборното място.</i> Й. Йовков, Разк. II, 131. <i>Привечер, когато тоя пролетен хубав ден вече гаснеше, Иглика вървеше с наведена глава след стадото си и го закарваше към село.</i> Елин Пелин, Съч. II, 52-53. <i>— Пак ден! — погледна срещу насрещния голям часовник .. — Вече се развиделява. Наближава четири часът.</i> А. Каралийчев, С, 229. <i>Вече се смрачаваше.</i> △ <i>Слънцето залязваше вече.</i> г) Когато се набляга, че дадено действие всеки момент предстои да се извърши; всеки миг, тъкмо. <i>— Докато лежах [в болницата], три пъти дохожда майка ти. Кога оздравях и вече да изляза, пак дойде.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 172. <i>Дядо Никола плаче от щастие. Той сърба кротичко лютивата фасулена чорба, подсмърча и гледа да скрие сълзите, които вече преливат и се готвят да потекат по грапавото му, добро, небръснато лице.</i> Елин Пелин, Съч. II, 160. |
2. За означаване, че е настъпила някаква промяна, нов момент в действието за разлика от предишния момент; този път, сега. <i>— Графе, не се сърди де, че и аз на „Геновева“ плаках! — отговори ханджият вече по български и му хвана десницата да се ръкува.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 172. <i>Лисичката тръгна вече с наведена глава и се замисли нещо.</i> Елин Пелин, Съч. I, 216. <i>След това те отново заговориха, но вече по-ниско.</i> Й. Йовков, Ж 1920, 11. <i>Филип трепна от близък шум на стъпки: .. Изтръгнат от неволното очарование, той погледна отново към скалата, но вече с известна неприязън — беше си създал една представа за тази жена и не искаше да я наруши.</i> Ем. Манов, БГ, 56-57. <i>Весел ма гледат другаре, / че с тях наедно и аз са смея, / но те не знаят, че аз веч тлея, / че мойта младост слана попари!</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 12. <i>Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен. / Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето, / ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 123. // От този момент, отсега нататък. <i>Цвета се</i> | 2. За означаване, че е настъпила някаква промяна, нов момент в действието за разлика от предишния момент; този път, сега. <i>— Графе, не се сърди де, че и аз на „Геновева“ плаках! — отговори ханджият вече по български и му хвана десницата да се ръкува.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 172. <i>Лисичката тръгна вече с наведена глава и се замисли нещо.</i> Елин Пелин, Съч. I, 216. <i>След това те отново заговориха, но вече по-ниско.</i> Й. Йовков, Ж 1920, 11. <i>Филип трепна от близък шум на стъпки: .. Изтръгнат от неволното очарование, той погледна отново към скалата, но вече с известна неприязън — беше си създал една представа за тази жена и не искаше да я наруши.</i> Ем. Манов, БГ, 56-57. <i>Весел ма гледат другаре, / че с тях наедно и аз са смея, / но те не знаят, че аз веч тлея, / че мойта младост слана попари!</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 12. <i>Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен. / Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето, / ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 123. // От този момент, отсега нататък. <i>Цвета се</i> | ||
Текуща версия към 19:34, 8 юни 2014
ВЕХТОША`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от вехтошар. Ала най-странното, онова, което днес се вижда само във вехтошарските магазини и музеите за стари вещи, беше широкият кожен силях, препасан с ремък върху кръста, и червеният пояс. Г. Райчев, В, 4. Вдясно, към моста на Щербан вода, имаше куп вехтошарски дюкянчета. Ст. Дичев, ЗС II, 164-165.
ВЕХТОША`РСТВО, мн. няма, ср. Занятие на вехтошар.
ВЕХТОШИ`НА ж. Остар. и диал. Вехтория; вехтар1, вехтарница (Ст. Младенов, БТР). • Обр. Почти във всяко отделение има по едно-две момиченца, младички, крехкички — душичката ти да се освежи! — а на мене сякаш самото провидение ми изпраща все такива вехтошини. Д. Калфов, Избр. разк., 133.
— Друга форма: ветоши`на.
ВЕ`ХТЪК, -тка, -тко, мн. -тки, прил. Остар. и диал. Вехт. Оставили са един вехтък куфар, продънен и празден. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 24. Из талигата излезе по-напред един млад, сух и висок момък с дълго шаячно неподплатено палто, с етрополска шапка на главата и с простичък вехтък шал обвит около шията му. Т. Влайков, БСК III, 269.
— Друга форма: ве`фтък.
ВЕХТЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Диал. Правя нещо да овехтее, да остарее.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕЦ, ве`цът, ве`ца, мн. ве`цове, след числ. ве`ца, м. Водноелектрическа централа. Цената на трите веца от каскадата „Санданска Бистрица“ скочи на 33 млн. долара. 24 ч., 2000, бр. 181, 8. Най-близкият вец до София е „Пасарел“.
ВЕЧ*. Вж. вече.
ВЕ`ЧЕ и (съкр., обикн. поет.) ВЕЧ нареч.-частица. 1. За подчертаване на момент, в който се извършва глаголното действие или съществува дадено състояние или признак със или без оглед на друг момент: а) Когато се набляга на окончателната завършеност на действието по отношение на определен момент или на появата на дадено състояние или признак; преди това. Нещо ново не научих от тях [годениците] освен това, което вече знаех от Пантелея. Й. Йовков, Разк. II, 42. Както вече казах, Кръстников никога не участвуваше в тия опасни веселия. П. Вежинов, НС, 45. Божан, който беше прехвърлил вече тридесет и пет години, обичаше премного парата. Елин Пелин, Съч. III, 16. Вътре ме посрещна едър, шейсетгодишен човек в шаячни вехти дрехи, побелял вече. Ив. Вазов, Съч. IX, 42. б) Когато се набляга, че дадено действие е започнало и продължава да се извършва. Македонски се приближаваше към турския бряг, и ясно вече виждаше светлините, що излизаха из малките прозорчета на караулниците. Ив. Вазов, Съч. VI, 65. Игуменът, с голяма въдица в ръка, вече се връщаше от риба. Елин Пелин, Съч. I, 190. Какво прави леля? .. Бинка готви ли се вече за сватба? К. Петканов, МЗК, 9. Нощта е тиха, спокойна. Светулките вече се мяркат между клоните на брезите. К. Калчев, ДНГ, 52. Луд-лудее, ходи, дири / нейде да я види, / да й каже колко силно / вече той я либи! Ц. Церковски, Съч, II, 258. в) Когато се набляга, че дадено действие наближава към своя край, към пълното си осъществяване. Последен отстъпил от укреплението, когато вече турците се покачваха по насипа, .., той .. избегна от ръката на врага и от куршумите му… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 164. Въпреки голямото безгрижие за по-малко от десетина минути цялата бригада се сливаше вече в голямо каре на сборното място. Й. Йовков, Разк. II, 131. Привечер, когато тоя пролетен хубав ден вече гаснеше, Иглика вървеше с наведена глава след стадото си и го закарваше към село. Елин Пелин, Съч. II, 52-53. — Пак ден! — погледна срещу насрещния голям часовник .. — Вече се развиделява. Наближава четири часът. А. Каралийчев, С, 229. Вече се смрачаваше. △ Слънцето залязваше вече. г) Когато се набляга, че дадено действие всеки момент предстои да се извърши; всеки миг, тъкмо. — Докато лежах [в болницата], три пъти дохожда майка ти. Кога оздравях и вече да изляза, пак дойде. Й. Йовков, ЧКГ, 172. Дядо Никола плаче от щастие. Той сърба кротичко лютивата фасулена чорба, подсмърча и гледа да скрие сълзите, които вече преливат и се готвят да потекат по грапавото му, добро, небръснато лице. Елин Пелин, Съч. II, 160.
2. За означаване, че е настъпила някаква промяна, нов момент в действието за разлика от предишния момент; този път, сега. — Графе, не се сърди де, че и аз на „Геновева“ плаках! — отговори ханджият вече по български и му хвана десницата да се ръкува. Ив. Вазов, Съч. XXII, 172. Лисичката тръгна вече с наведена глава и се замисли нещо. Елин Пелин, Съч. I, 216. След това те отново заговориха, но вече по-ниско. Й. Йовков, Ж 1920, 11. Филип трепна от близък шум на стъпки: .. Изтръгнат от неволното очарование, той погледна отново към скалата, но вече с известна неприязън — беше си създал една представа за тази жена и не искаше да я наруши. Ем. Манов, БГ, 56-57. Весел ма гледат другаре, / че с тях наедно и аз са смея, / но те не знаят, че аз веч тлея, / че мойта младост слана попари! Хр. Ботев, Съч., 1929, 12. Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен. / Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето, / ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 123. // От този момент, отсега нататък. Цвета се
