Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/48“
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
— От унг. varos ’град’ през тур. varoş ’предградие’. — Друга форма: <em>варо`ш</em>. | — От унг. varos ’град’ през тур. varoş ’предградие’. — Друга форма: <em>варо`ш</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`РОША</b> <i>ж. Диал.</i> Варош. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
◇ <b>Варшавски договор</b>. <i>Полит.</i> Договор (1955-1991), подписан във Варшава между бившия СССР и бившите социалистически страни — Албания (до 1968), България, ГДР, Полша, Румъния, Унгария и Чехословакия за сътрудничество и взаимопомощ, включително и военна, като противовес на Северноатлантическия пакт НАТО (1949). | ◇ <b>Варшавски договор</b>. <i>Полит.</i> Договор (1955-1991), подписан във Варшава между бившия СССР и бившите социалистически страни — Албания (до 1968), България, ГДР, Полша, Румъния, Унгария и Чехословакия за сътрудничество и взаимопомощ, включително и военна, като противовес на Северноатлантическия пакт НАТО (1949). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВАРШАВЯ`НИН</b>, <i>мн.</i> | + | <b>ВАРШАВЯ`НИН</b>, <i>мн.</i> варшавя`ни, <i>м.</i> Лице, което е родено или живее във Варшава. <i>Сутринта по варшавските улици, сред струпалото се множество от варшавяни и чужди делегации, премина пъстро весело шествие на полската младеж.</i> ВН, 1955, бр. 187, 1. |
---- | ---- | ||
<b>ВАРШАВЯ`НКА</b> <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее във Варшава. | <b>ВАРШАВЯ`НКА</b> <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее във Варшава. | ||
| Ред 49: | Ред 49: | ||
— Тур. varınca. | — Тур. varınca. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВАРЯ` | + | <b>ВАРЯ`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>несв., прех.</i> 1. Държа нещо на огън, котлон и под. в течност, обикн. вода, която ври, кипи. <i>На` ти туй шише. В него има кумуника и овчарски босилек, варила съм ги с мляко от майка и от дъщеря.</i> П. Тодоров, Събр. пр II, 303. <i>— Щом пукне зора, той е по полетата, по горите за разноцветни билки. Па после вари ги, стрива ги и такива бои добива, сякаш от самата небесна дъга ги е взел…</i> Ст. Загорчинов, ДП, 199. <i>Отгоре вреше котле, навярно варяха картофи.</i> П. Михайлов, МП, 90. <i>Варя яйца.</i> // Приготвям храна или питие чрез варене, като поставям във вода някакъв продукт (продукти); готвя. <i>У дома баба Цвета .. вареше от киселеца такава сладка чорба, че пръстите да си изядеш от благост!</i> Г. Русафов, ИТБД, 170. <i>Васил се суетеше из стаята и търсеше тенджера, за да вари фасул.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 39. <i>Варя леща.</i> <i>Варя кафе.</i> |
2. Държа течност на огън, котлон и под. да ври, да кипи, за да придобие определени качества или за да стане годна за пиене. <i>В много места из отечеството ни варят виното, преди да го налеят в бъчви.</i> Ч, 1870, бр. 3, 95. <i>Варя мляко.</i> | 2. Държа течност на огън, котлон и под. да ври, да кипи, за да придобие определени качества или за да стане годна за пиене. <i>В много места из отечеството ни варят виното, преди да го налеят в бъчви.</i> Ч, 1870, бр. 3, 95. <i>Варя мляко.</i> | ||
3. Добивам, произвеждам нещо чрез продължително варене на огън, котлон и под. <i>Жените вареха мармалад, а мъжете опушваха бъчвите или стягаха казаните за ракия.</i> Д. Димов, Т, 20. <i>Наскоро имахме и друга</i> | 3. Добивам, произвеждам нещо чрез продължително варене на огън, котлон и под. <i>Жените вареха мармалад, а мъжете опушваха бъчвите или стягаха казаните за ракия.</i> Д. Димов, Т, 20. <i>Наскоро имахме и друга</i> | ||
Текуща версия към 13:53, 4 май 2014
ВАРО`СВАНЕ ср. Отгл. същ. от варосвам и от варосвам се. Обезкосмяването с гасена вар или така нареченото варосване е един от най-разпространените начини за обезкосмяване на кожите. Ст. Младенов и др., ОТК, 47. Варосване на птичарници.
ВА`РОШ м. 1. Остар. Градски квартали, които се намират извън крепостната стена на селище. Отдалеко още личеше как около крепостта минава двоен ров: един — веднага пред Видинския варош .. и друг — на час път от крепостта. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 85. От 10 април [1800 г.] цялото гражданство на Одрин било изведено да копае ровове извън крепостта, преди което били евакуирани всички предградия, т.е. варошът на Одрин. В. Мутафчиева, КВ, 208.
2. Диал. Останки от стар, укрепен град, станал център на нов град или на отделен квартал; вароша.
— От унг. varos ’град’ през тур. varoş ’предградие’. — Друга форма: варо`ш.
ВА`РОША ж. Диал. Варош.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАРОША`НИН, мн. вароша`ни, м. Диал. Лице, което живее във варош.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАРОША`НКА ж. Диал. Жена, която живее във варош.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАРОША`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до варошанин.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ВАРО`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до варош. Стойне, варошко девойче, / варошка коса на тебе, / ти я дай, моме на мене. Нар. пес., СбНУ VII, 30.
ВАРТОЛОМЕ`ЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет. Вартоломеева нощ. Книж. Варварско избиване на невинни хора, обикн. политически противници (от масовото избиване на хугеноти във Франция през нощта срещу празника на св. Вартоломей — 23 срещу 24 август в 1572 г., организирано от католическото духовенство и краля). Радославов пак дойде на власт. Тогава настъпи страшната „вартоломеева“ нощ на отмъщение в Ловеч. ВН, 1962, бр. 3257, 4.
ВАРУ`ВАМ, -аш, несв., прех. Сел.-стоп. Подобрявам почви, като внасям в тях калциеви съединения за отстраняване или понижаване на почвената киселинност, варувам се страд. Киселите почви се варуват, внася се вар под форма на смлян варовик, негасена и гасена вар .. и др. П. Боянов, П, 315.
ВАРУ`ВАНЕ ср. Сел.-стоп. Отгл. същ. от варувам и от варувам се. Гасената вар се използва за получаване на изкуствени торове и за варуване на кисели почви. Хим. IX кл, 1965, 26.
ВАРЧИ`ЦА ж. Разг. Умал. от вар. Малко количество вар. Трябва ми варчица да замажа и тая стена.
ВАРША`ВСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Варшава, столица на Полша. Варшавски улици. Варшавски университет.
◇ Варшавски договор. Полит. Договор (1955-1991), подписан във Варшава между бившия СССР и бившите социалистически страни — Албания (до 1968), България, ГДР, Полша, Румъния, Унгария и Чехословакия за сътрудничество и взаимопомощ, включително и военна, като противовес на Северноатлантическия пакт НАТО (1949).
ВАРШАВЯ`НИН, мн. варшавя`ни, м. Лице, което е родено или живее във Варшава. Сутринта по варшавските улици, сред струпалото се множество от варшавяни и чужди делегации, премина пъстро весело шествие на полската младеж. ВН, 1955, бр. 187, 1.
ВАРШАВЯ`НКА ж. Жена, която е родена или живее във Варшава.
ВА`РЪК, -рка, -рко, мн. -рки, прил. Диал. За вариво — който лесно увира, бързо се сварява. Варък боб. Варка леща.
ВАРЪНДЖА` частица. Простонар. Дори, даже. Бунтовническите песни сега пеят варънджа и бабите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 127.
— Тур. varınca.
ВАРЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. 1. Държа нещо на огън, котлон и под. в течност, обикн. вода, която ври, кипи. На` ти туй шише. В него има кумуника и овчарски босилек, варила съм ги с мляко от майка и от дъщеря. П. Тодоров, Събр. пр II, 303. — Щом пукне зора, той е по полетата, по горите за разноцветни билки. Па после вари ги, стрива ги и такива бои добива, сякаш от самата небесна дъга ги е взел… Ст. Загорчинов, ДП, 199. Отгоре вреше котле, навярно варяха картофи. П. Михайлов, МП, 90. Варя яйца. // Приготвям храна или питие чрез варене, като поставям във вода някакъв продукт (продукти); готвя. У дома баба Цвета .. вареше от киселеца такава сладка чорба, че пръстите да си изядеш от благост! Г. Русафов, ИТБД, 170. Васил се суетеше из стаята и търсеше тенджера, за да вари фасул. М. Грубешлиева, ПИУ, 39. Варя леща. Варя кафе.
2. Държа течност на огън, котлон и под. да ври, да кипи, за да придобие определени качества или за да стане годна за пиене. В много места из отечеството ни варят виното, преди да го налеят в бъчви. Ч, 1870, бр. 3, 95. Варя мляко.
3. Добивам, произвеждам нещо чрез продължително варене на огън, котлон и под. Жените вареха мармалад, а мъжете опушваха бъчвите или стягаха казаните за ракия. Д. Димов, Т, 20. Наскоро имахме и друга
