Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/25“
Xakepxakep (беседа | приноси) (→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | <i>унгарска пуста духа леден януарски вятър. На близкия вал леко се поклащат сухите храсти.</i> З. Сребров, Избр. разк., 122. <i>Българското войнство скоро започна да се стича към високия тревясъл вал, опасан от външната страна с дълбок канал.</i> Д. Линков, ЗЗБ, 11. <i>Тая височина преди 29 години е била настръхнала със страшни, непристъпни турски укрепления, от нейните валове турските батареи са бълвали огън и смърт против русите.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 155. <i>Градът е опасан от висок вал.</i> <i>Брегови вал.</i> <i>Крепостен вал.</i> | |
| − | <i>унгарска пуста духа леден януарски вятър. На близкия вал леко се поклащат сухите храсти.</i> З. Сребров, Избр. разк., 122. <i>Българското войнство скоро започна да се стича към високия тревясъл вал, опасан от външната страна с дълбок канал.</i> Д. Линков, ЗЗБ, 11. <i>Тая височина преди 29 години е била настръхнала със страшни, непристъпни турски укрепления, от нейните валове турските батареи са бълвали огън и смърт против русите.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 155. <i>Градът е опасан от висок вал. Брегови вал. Крепостен вал.</i> | ||
| − | — От лат. | + | — От лат. vallum през рус. вал. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВАЛ<sup>2</sup>,</b> ва`лът, ва`ла, <i>мн.</i> ва`лове, след <i>числ.</i> ва`ла, <i>м.</i> 1. <i>Техн.</i> Машинен елемент във формата на цилиндър, който служи за пренасяне на механична работа чрез въртене на закрепени към него елементи — ремъчни шайби, зъбни колела и др. <i>— Господин лейтенант! Идвам при Вас от името на моряците на крайцера… Машината не дава ход, не превърта вала.</i> Д. Добревски, БКН, 175. <i>Вал на локомотив. Вал на трактор. Двигателен вал. Електрически вал. Мелничен вал.</i> | + | <b>ВАЛ<sup>2</sup>,</b> ва`лът, ва`ла, <i>мн.</i> ва`лове, след <i>числ.</i> ва`ла, <i>м.</i> 1. <i>Техн.</i> Машинен елемент във формата на цилиндър, който служи за пренасяне на механична работа чрез въртене на закрепени към него елементи — ремъчни шайби, зъбни колела и др. <i>— Господин лейтенант! Идвам при Вас от името на моряците на крайцера… Машината не дава ход, не превърта вала.</i> Д. Добревски, БКН, 175. <i>Вал на локомотив.</i> <i>Вал на трактор.</i> <i>Двигателен вал.</i> <i>Електрически вал.</i> <i>Мелничен вал.</i> |
2. <i>Остар.</i> Земеделско оръдие с цилиндрична форма, с което допълнително се обработва разораната площ за уплътняване на повърхностния пласт на почвата. <i>А песъчливата и сипкава нива, ако ся остави на угар, не бива часто да ся оре, зачто тя би станала еще по-ровка ..; такава нива по-добре е да ся оставя на прелег или да ся по-влачи с вал.</i> Лет. 1874, 260. | 2. <i>Остар.</i> Земеделско оръдие с цилиндрична форма, с което допълнително се обработва разораната площ за уплътняване на повърхностния пласт на почвата. <i>А песъчливата и сипкава нива, ако ся остави на угар, не бива часто да ся оре, зачто тя би станала еще по-ровка ..; такава нива по-добре е да ся оставя на прелег или да ся по-влачи с вал.</i> Лет. 1874, 260. | ||
3. <i>Остар.</i> Машинен уред с цилиндрична форма за предене или валене на вълна, козина и др. <i>Чтом измислиха гребен на вал за влачение и чесание, той пръв си го купи.</i> Й. Груев, Сп (превод), 35. | 3. <i>Остар.</i> Машинен уред с цилиндрична форма за предене или валене на вълна, козина и др. <i>Чтом измислиха гребен на вал за влачение и чесание, той пръв си го купи.</i> Й. Груев, Сп (превод), 35. | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВАЛ<sup>3</sup>,</b> ва`лът, ва`ла, <i>мн.</i> ва`лове, след <i>числ.</i> ва`ла, <i>м.</i> Много голяма, висока морска вълна. <i>Побеснелите вълни се надигнаха в такива яростни валове, че трябваше незабавно да се приберат в залива.</i> Н. Антонов, ВОМ, 44. | <b>ВАЛ<sup>3</sup>,</b> ва`лът, ва`ла, <i>мн.</i> ва`лове, след <i>числ.</i> ва`ла, <i>м.</i> Много голяма, висока морска вълна. <i>Побеснелите вълни се надигнаха в такива яростни валове, че трябваше незабавно да се приберат в залива.</i> Н. Антонов, ВОМ, 44. | ||
| − | ◇ <b>Деветият вал</b>. <i>Книж.</i> Най-силното, най-бурното проявление на страшна, грозяща опасност ({{попр| | + | ◇ <b>Деветият вал</b>. <i>Книж.</i> Най-силното, най-бурното проявление на страшна, грозяща опасност({{попр|Премахване на излишен интервал.}} от названието на най-силната и опасна вълна по време на морска буря). <i>Дали няма да дойде деветият вал / на зловещите сили, проклетите, / и обгърнати с огън и газ, и метал / като в ада на Данте / да стане планетата?</i> Мл. Исаев, ЯД, 24. |
— Рус. вал. | — Рус. вал. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВАЛ<sup>4</sup>,</b> ва`лът, ва`ла, <i>мн.</i> ва`лове{{попр| | + | <b>ВАЛ<sup>4</sup>,</b> ва`лът, ва`ла, <i>мн.</i> ва`лове{{попр|Добавяне на изпуснато ударение.}}, след <i>числ.</i> ва`ла, <i>м. Диал.</i> Воал; вало, було. <i>Вярвай, драга, с кок .. на глава .., с тесни лакени чепиченца на крака и с вал изотзад, мислях са за някоя от старите испански кралици.</i> Я. Бръшлянов, Ч, 1875, кн. 8, 369. |
| − | + | ---- | |
<b>ВАЛА`Т</b> <i>нареч. Разг.</i> При определени игри на карти — без да съм взел нищо, без да съм взел някаква ръка; капо. | <b>ВАЛА`Т</b> <i>нареч. Разг.</i> При определени игри на карти — без да съм взел нищо, без да съм взел някаква ръка; капо. | ||
— От фр. valet „слуга“. | — От фр. valet „слуга“. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВА`ЛВАМ</b> -аш, <i>несв.</i>; <b>ва`лна,</b> -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Диал.</i> 1. За дъжд, сняг — валя малко и кратко време. <i>Само веднъж вална сняг, та дорде не побеля цялото поле, не можа да се разбере сняг ли е или мъгла.</i> П. Бобев, ГЕ, 141. <i>Сега е жътва, но все пак да валне малко дъждец, ще поразхлади.</i> Кр. Григоров, ТГ, 72-73. | ||
| − | + | 2. Само <i>безл.</i> <b>валва</b>, <b>валне</b>. Вали малко и кратко време. <i>И как се е изцъклило това юнско небе, колко жар сипе това проклето слънце! Да ще поне малко да валне, съвсем малко да валне!…</i> Д. Ангелов, ЖС, 831. <i>Всеки ден валва по малко.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | ||
| − | |||
<b>ВА`ЛВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> валвам. | <b>ВА`ЛВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> валвам. | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВАЛВА`ЦИЯ</b> <i>ж. Банк.</i> Определяне стойността на чужда парична единица спрямо националната. | <b>ВАЛВА`ЦИЯ</b> <i>ж. Банк.</i> Определяне стойността на чужда парична единица спрямо националната. | ||
— От нем. Walvation. | — От нем. Walvation. | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВАЛВАЦИО`НЕН,</b> -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Банк.</i> Който се отнася до валвация. | <b>ВАЛВАЦИО`НЕН,</b> -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Банк.</i> Който се отнася до валвация. | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВАЛВИ`РАМ,</b> -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Банк.</i> Определям курса на дадена парична единица, <b>валвирам се</b> <i>страд.</i> | <b>ВАЛВИ`РАМ,</b> -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Банк.</i> Определям курса на дадена парична единица, <b>валвирам се</b> <i>страд.</i> | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВАЛВИ`РАНЕ</b> <i>ср. Банк. Отгл. същ. от</i> валвирам <i>и от</i> валвирам се. | <b>ВАЛВИ`РАНЕ</b> <i>ср. Банк. Отгл. същ. от</i> валвирам <i>и от</i> валвирам се. | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВА`ЛДХОРН</b> <i>м. Муз.</i> Валдхорна. | <b>ВА`ЛДХОРН</b> <i>м. Муз.</i> Валдхорна. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВА`ЛДХОРНА</b> <i>ж. Муз.</i> Меден духов музикален инструмент, представляващ тясна, завита кръгообразно тръба, с голямо фуниеобразно разширение в края, който има мек и плътен тон; валдхорн. <i>Отникъде не се чуваше звук. Поне ревът на говедо да се чуеше, щеше да ми се стори като тържествения звук на валдхорна, зовяща двойките за кадрил.</i> Н. Попфилипов, РЛ, 97. <i>Концерт за валдхорна и оркестър.</i> |
— От нем. Waldhorn. | — От нем. Waldhorn. | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВА`ЛДХОРНИСТ</b> <i>м. Муз.</i> Музикант, който свири на валдхорна. <i>Валдхорнистите просто изненадват с красотата на тона, техниката и техническата сигурност.</i> ОФ, 1955, бр. 3440, 3. <i>Отделно започнаха да репетират флигорнистите, кларнетистите, валдхорнистите.</i> НА, 1959, бр. 3437, 2. <i>Конкурс за валдхорнисти.</i> | <b>ВА`ЛДХОРНИСТ</b> <i>м. Муз.</i> Музикант, който свири на валдхорна. <i>Валдхорнистите просто изненадват с красотата на тона, техниката и техническата сигурност.</i> ОФ, 1955, бр. 3440, 3. <i>Отделно започнаха да репетират флигорнистите, кларнетистите, валдхорнистите.</i> НА, 1959, бр. 3437, 2. <i>Конкурс за валдхорнисти.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВАЛЕ` | + | <b>ВАЛЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> Карта за игра с фигура на момче; фанте. <i>А Димитър се смееше гръмко и се тупаше по коляното — в ръката си държеше каре от валета!</i> Ст. Марков, ДВ, 19. <i>— Представи си само! Играем белот. На мене ми се падат два пъти валетата.</i> К. Кръстев, К, 157. <i>— Нали знаеш какъв рефлекс вадя на покера. И аз тегля две карти. Имах пики рига, вале, десятка, получих асо и дама.</i> П. Вежинов, НБК, 135-136. <i>Вале спатия.</i> |
— Фр. valet „слуга“. | — Фр. valet „слуга“. | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВАЛЕ`ВИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Дъждовно време; валеж. | <b>ВАЛЕ`ВИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Дъждовно време; валеж. | ||
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
Текуща версия към 13:57, 27 април 2014
унгарска пуста духа леден януарски вятър. На близкия вал леко се поклащат сухите храсти. З. Сребров, Избр. разк., 122. Българското войнство скоро започна да се стича към високия тревясъл вал, опасан от външната страна с дълбок канал. Д. Линков, ЗЗБ, 11. Тая височина преди 29 години е била настръхнала със страшни, непристъпни турски укрепления, от нейните валове турските батареи са бълвали огън и смърт против русите. Ив. Вазов, Съч. XVII, 155. Градът е опасан от висок вал. Брегови вал. Крепостен вал.
— От лат. vallum през рус. вал.
ВАЛ2, ва`лът, ва`ла, мн. ва`лове, след числ. ва`ла, м. 1. Техн. Машинен елемент във формата на цилиндър, който служи за пренасяне на механична работа чрез въртене на закрепени към него елементи — ремъчни шайби, зъбни колела и др. — Господин лейтенант! Идвам при Вас от името на моряците на крайцера… Машината не дава ход, не превърта вала. Д. Добревски, БКН, 175. Вал на локомотив. Вал на трактор. Двигателен вал. Електрически вал. Мелничен вал.
2. Остар. Земеделско оръдие с цилиндрична форма, с което допълнително се обработва разораната площ за уплътняване на повърхностния пласт на почвата. А песъчливата и сипкава нива, ако ся остави на угар, не бива часто да ся оре, зачто тя би станала еще по-ровка ..; такава нива по-добре е да ся оставя на прелег или да ся по-влачи с вал. Лет. 1874, 260.
3. Остар. Машинен уред с цилиндрична форма за предене или валене на вълна, козина и др. Чтом измислиха гребен на вал за влачение и чесание, той пръв си го купи. Й. Груев, Сп (превод), 35.
ВАЛ3, ва`лът, ва`ла, мн. ва`лове, след числ. ва`ла, м. Много голяма, висока морска вълна. Побеснелите вълни се надигнаха в такива яростни валове, че трябваше незабавно да се приберат в залива. Н. Антонов, ВОМ, 44.
◇ Деветият вал. Книж. Най-силното, най-бурното проявление на страшна, грозяща опасност(* от названието на най-силната и опасна вълна по време на морска буря). Дали няма да дойде деветият вал / на зловещите сили, проклетите, / и обгърнати с огън и газ, и метал / като в ада на Данте / да стане планетата? Мл. Исаев, ЯД, 24.
— Рус. вал.
ВАЛ4, ва`лът, ва`ла, мн. ва`лове*, след числ. ва`ла, м. Диал. Воал; вало, було. Вярвай, драга, с кок .. на глава .., с тесни лакени чепиченца на крака и с вал изотзад, мислях са за някоя от старите испански кралици. Я. Бръшлянов, Ч, 1875, кн. 8, 369.
ВАЛА`Т нареч. Разг. При определени игри на карти — без да съм взел нищо, без да съм взел някаква ръка; капо.
— От фр. valet „слуга“.
ВА`ЛВАМ -аш, несв.; ва`лна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. 1. За дъжд, сняг — валя малко и кратко време. Само веднъж вална сняг, та дорде не побеля цялото поле, не можа да се разбере сняг ли е или мъгла. П. Бобев, ГЕ, 141. Сега е жътва, но все пак да валне малко дъждец, ще поразхлади. Кр. Григоров, ТГ, 72-73.
2. Само безл. валва, валне. Вали малко и кратко време. И как се е изцъклило това юнско небе, колко жар сипе това проклето слънце! Да ще поне малко да валне, съвсем малко да валне!… Д. Ангелов, ЖС, 831. Всеки ден валва по малко.
ВА`ЛВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от валвам.
ВАЛВА`ЦИЯ ж. Банк. Определяне стойността на чужда парична единица спрямо националната.
— От нем. Walvation.
ВАЛВАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Банк. Който се отнася до валвация.
ВАЛВИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Банк. Определям курса на дадена парична единица, валвирам се страд.
ВАЛВИ`РАНЕ ср. Банк. Отгл. същ. от валвирам и от валвирам се.
ВА`ЛДХОРН м. Муз. Валдхорна.
ВА`ЛДХОРНА ж. Муз. Меден духов музикален инструмент, представляващ тясна, завита кръгообразно тръба, с голямо фуниеобразно разширение в края, който има мек и плътен тон; валдхорн. Отникъде не се чуваше звук. Поне ревът на говедо да се чуеше, щеше да ми се стори като тържествения звук на валдхорна, зовяща двойките за кадрил. Н. Попфилипов, РЛ, 97. Концерт за валдхорна и оркестър.
— От нем. Waldhorn.
ВА`ЛДХОРНИСТ м. Муз. Музикант, който свири на валдхорна. Валдхорнистите просто изненадват с красотата на тона, техниката и техническата сигурност. ОФ, 1955, бр. 3440, 3. Отделно започнаха да репетират флигорнистите, кларнетистите, валдхорнистите. НА, 1959, бр. 3437, 2. Конкурс за валдхорнисти.
ВАЛЕ`, мн. -та, ср. Карта за игра с фигура на момче; фанте. А Димитър се смееше гръмко и се тупаше по коляното — в ръката си държеше каре от валета! Ст. Марков, ДВ, 19. — Представи си само! Играем белот. На мене ми се падат два пъти валетата. К. Кръстев, К, 157. — Нали знаеш какъв рефлекс вадя на покера. И аз тегля две карти. Имах пики рига, вале, десятка, получих асо и дама. П. Вежинов, НБК, 135-136. Вале спатия.
— Фр. valet „слуга“.
ВАЛЕ`ВИЦА ж. Диал. Дъждовно време; валеж.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
