Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/24“
Xakepxakep (беседа | приноси) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | <i>разголен, волен, вакханален,{{попр|Добавяне на изпуснат интервал.}} / но с черна маска — ти танцуваш безсмисления танец на скръбта.</i> Г. Милев, Пл. 1999, кн. 3-4, 6. | |
| − | <i>разголен, волен, вакханален,/но с черна маска — ти танцуваш безсмисления танец на скръбта.</i> Г. Милев, Пл. 1999, кн. 3-4, 6. | ||
---- | ---- | ||
<b>ВАКХАНА`ЛИЯ</b> <i>ж. Книж.</i> 1. Обикн. <i>мн.</i> Религиозни празненства в древна Гърция и в Рим в чест на древногръцкия бог на виното, лозарството и веселието Бакхус или на римския бог Дионис. | <b>ВАКХАНА`ЛИЯ</b> <i>ж. Книж.</i> 1. Обикн. <i>мн.</i> Религиозни празненства в древна Гърция и в Рим в чест на древногръцкия бог на виното, лозарството и веселието Бакхус или на римския бог Дионис. | ||
| Ред 6: | Ред 5: | ||
2. <i>Прен.</i> Разпуснато, необуздано веселие; оргия. | 2. <i>Прен.</i> Разпуснато, необуздано веселие; оргия. | ||
| − | 3. <i>Прен.</i> Безчинство, изстъпление. <i>Хитлер заповяда на гестапо да изравни със земята чешкото село Лидице. След първото | + | 3. <i>Прен.</i> Безчинство, изстъпление. <i>Хитлер заповяда на гестапо да изравни със земята чешкото село Лидице. След първото опомняне от тая кървава вакханалия гестапото реши да ликвидира жилищата на всички затворници комунисти.</i> В. Геновска, ПЮФ, 127. <i>Ние, опозицията, сме пострадалите. Ние сме битите, осакатяваните, избиваните. Това прави още по-цинична новата вакханалия на насилие и смърт.</i> П. Дертлиев, ДП, 329. <i>Свещници, църковни книги, икони, хоругви, жезли, всичко било пуснато в действие и настанала вакханалия, достойна за големи мирски свади.</i> Т. Жечев, БВ, 26. <i>Той служеше за такива вакханалии на властта, които му напомняваха най-грозните времена на турското владичество… От тогава той бе вече половин човек.</i> К. Христов, ПВ, 33. |
| − | + | — От гр. собств. през лат. bacchanalia и рус. вакханалия. | |
| − | |||
| − | — От гр. собств. през лат. | ||
---- | ---- | ||
<b>ВАКХАНА`ЛНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> вакханален; вакхически. | <b>ВАКХАНА`ЛНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> вакханален; вакхически. | ||
| Ред 16: | Ред 13: | ||
<b>ВАКХА`НКА</b> <i>ж. Книж.</i> Участница в буйните тържества, устройвани в чест на Бакхус и Дионис. <i>Корнизите и стените са напъстрени с фрески на богини и вакханки в най-сладострастни положения.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 133-134. <i>По стените картини, фотографии — сантиментални главички до голи вакханки.</i> Г. Стаматов, Разк. I, 88. <i>Дионисий предвождаше шествие от вакханки.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 398. | <b>ВАКХА`НКА</b> <i>ж. Книж.</i> Участница в буйните тържества, устройвани в чест на Бакхус и Дионис. <i>Корнизите и стените са напъстрени с фрески на богини и вакханки в най-сладострастни положения.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 133-134. <i>По стените картини, фотографии — сантиментални главички до голи вакханки.</i> Г. Стаматов, Разк. I, 88. <i>Дионисий предвождаше шествие от вакханки.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 398. | ||
| − | <i>Прен. Остар.</i> За жена, която участва в разпуснато, необуздано веселие. <i>Маскирана вакханка с волен смях | + | <i>Прен. Остар.</i> За жена, която участва в разпуснато, необуздано веселие. <i>Маскирана вакханка с волен смях / напреде ми се мярна.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 142. <i>Налей, Джованино, / вакханко, наливай, / разпаляй ме с вино, / с очи ме упивай.</i> Ив. Вазов, Съч. II, 132. |
---- | ---- | ||
<b>ВАКХИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> 1. Който се отнася до Бакхус, който е присъщ на Бакхус; вакханален. | <b>ВАКХИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> 1. Който се отнася до Бакхус, който е присъщ на Бакхус; вакханален. | ||
| Ред 24: | Ред 21: | ||
<b>ВАКХИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Книж. Нареч. от прил.</i> вакхически; вакханално. <i>Веселяха се вакхически.</i> | <b>ВАКХИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Книж. Нареч. от прил.</i> вакхически; вакханално. <i>Веселяха се вакхически.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВА`КЪЛ</b>, -кла, -кло, <i>мн.</i> -кли, <i>прил.</i> Обикн. <i>нар.-поет.</i> 1. Обикн. за овца или овен — който е бял с черни петна около очите. <i>Нойчо намери дядовата си воденица и остана смаян, когато до вратата на кошарата съзря Белуша и под нея ваклото й агне — лакомо суче.</i> А. Каралийчев, ПС I, 122. <i>Едно стадо овце с агнетата си, доста големички вече, пасяха край пътя. Все черни агънца, само | + | <b>ВА`КЪЛ</b>, -кла, -кло, <i>мн.</i> -кли, <i>прил.</i> Обикн. <i>нар.-поет.</i> 1. Обикн. за овца или овен — който е бял с черни петна около очите. <i>Нойчо намери дядовата си воденица и остана смаян, когато до вратата на кошарата съзря Белуша и под нея ваклото й агне — лакомо суче.</i> А. Каралийчев, ПС I, 122. <i>Едно стадо овце с агнетата си, доста големички вече, пасяха край пътя. Все черни агънца, само тук-таме някое съвсем бяло или вакло.</i> Й. Йовков, ПГ, 141. <i>Вакли стада изведете, / на паша ги поведете,{{попр|Добавяне на изпуснат интервал.}} / с меден кавал засвирете!</i> Ран Босилек, Р, 34. <i>Заскачаха ваклите шиленца / по ароматните росни полета.</i> Л. Каравелов, Съч. I, 12. |
| − | 2. За човек — който е с черни очи и с черни вежди; черноок. <i>Сред поляната пасеше стадо. Стадо все от овчици белушки. Пасе ги вакъл овчар и подпрян на дрянов кривак свири.</i> К. Петканов, Св, 45. <i>Между слугините, които шетат на тоя хайдушки | + | 2. За човек — който е с черни очи и с черни вежди; черноок. <i>Сред поляната пасеше стадо. Стадо все от овчици белушки. Пасе ги вакъл овчар и подпрян на дрянов кривак свири.</i> К. Петканов, Св, 45. <i>Между слугините, които шетат на тоя хайдушки зияфет, има и едно шестнадесетгодишно вакло гъркинче.</i> Н. Хайтов, X, 269. // За очи, вежди — черен. <i>Всеки ден стоеше до прозореца в собата и гледаше даскал Генча как минава пъргаво покрай нас и отива на училище. Тънък, висок, с вакли вежди.</i> К. Калчев, ПИЖ, 104. <i>Примамили я бяха со дене / на Ива Бойкин ваклите очи.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 91. |
| − | — От рум. | + | — От рум. oacheş. |
---- | ---- | ||
<b>ВАКЪ`Ф</b> <i>м. Истор.</i> В Османската империя — неотчуждаем и освободен от данък недвижим имот, обикн. земя, подарявана на мохамеданско религиозно учреждение, доходите от който били предназначени за благотворителна цел. <i>А защо дойдохме ние при юруците да дирим село? Защото султанът беше дал родопските земи на своите военачалници, а те .. дадоха ги на турските джамии или ги направиха вакъф.</i> А. Дончев, ВР, 95. <i>Някога тук са били тучни ливади, на тях са пасли и играли хергелетата на везира, който при идването си в своя вакъф е разпъвал великолепни шатри.</i> Т. Жечев, БВ, 433. | <b>ВАКЪ`Ф</b> <i>м. Истор.</i> В Османската империя — неотчуждаем и освободен от данък недвижим имот, обикн. земя, подарявана на мохамеданско религиозно учреждение, доходите от който били предназначени за благотворителна цел. <i>А защо дойдохме ние при юруците да дирим село? Защото султанът беше дал родопските земи на своите военачалници, а те .. дадоха ги на турските джамии или ги направиха вакъф.</i> А. Дончев, ВР, 95. <i>Някога тук са били тучни ливади, на тях са пасли и играли хергелетата на везира, който при идването си в своя вакъф е разпъвал великолепни шатри.</i> Т. Жечев, БВ, 433. | ||
| − | — От араб. през тур. | + | — От араб. през тур. vakif. — Друга (остар.) форма: <em>ваку`ф</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВАКЪ`ФСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Истор.</i> Който се отнася до вакъф. <i>Пред очите им се ширнаха бейски и вакъфски земи, а между тях се гушеха малки правоъгълни ниви — бедняшки имот.</i> Ст. Дичев, | + | <b>ВАКЪ`ФСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Истор.</i> Който се отнася до вакъф. <i>Пред очите им се ширнаха бейски и вакъфски земи, а между тях се гушеха малки правоъгълни ниви — бедняшки имот.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 68. <i>Тогавашният турски комисар при вакъфската комисия Нихад паша претендирал официално, че софийските минерални бани принадлежат на вакъфа „Султан Мурад“ и че съветът незаконно присвоява баните.</i> ВН, 1964, бр. 3878, 2. <i>В отделни махали струели вакъфски (дарени на града от богати мюсюлмани) чешми.</i> П. Мирчев, К, 109. <i>Вакъфски имоти.</i> |
| − | |||
| − | 109. <i>Вакъфски имоти.</i> | ||
| − | — Друга (остар.) форма: | + | — Друга (остар.) форма: <em>ваку`фски</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВАЛ</b><sup>1</sup>, | + | <b>ВАЛ</b><sup>1</sup>, ва`лът, ва`ла, <i>мн.</i> ва`лове, след <i>числ.</i> ва`ла, <i>м.</i> Дълъг насип, обикн. край изкоп, с различна височина, направен с укрепителна или защитна цел. <i>На втория ден навлязоха във Велинградското жупанство. На всяка крачка се срещаха укрепителни валове и цяла мрежа от бойни и наблюдателни кули.</i> Й. Вълчев, СКН, 334. <i>По равната</i> |
Текуща версия към 10:36, 27 април 2014
разголен, волен, вакханален,* / но с черна маска — ти танцуваш безсмисления танец на скръбта. Г. Милев, Пл. 1999, кн. 3-4, 6.
ВАКХАНА`ЛИЯ ж. Книж. 1. Обикн. мн. Религиозни празненства в древна Гърция и в Рим в чест на древногръцкия бог на виното, лозарството и веселието Бакхус или на римския бог Дионис.
2. Прен. Разпуснато, необуздано веселие; оргия.
3. Прен. Безчинство, изстъпление. Хитлер заповяда на гестапо да изравни със земята чешкото село Лидице. След първото опомняне от тая кървава вакханалия гестапото реши да ликвидира жилищата на всички затворници комунисти. В. Геновска, ПЮФ, 127. Ние, опозицията, сме пострадалите. Ние сме битите, осакатяваните, избиваните. Това прави още по-цинична новата вакханалия на насилие и смърт. П. Дертлиев, ДП, 329. Свещници, църковни книги, икони, хоругви, жезли, всичко било пуснато в действие и настанала вакханалия, достойна за големи мирски свади. Т. Жечев, БВ, 26. Той служеше за такива вакханалии на властта, които му напомняваха най-грозните времена на турското владичество… От тогава той бе вече половин човек. К. Христов, ПВ, 33.
— От гр. собств. през лат. bacchanalia и рус. вакханалия.
ВАКХАНА`ЛНО. Книж. Нареч. от вакханален; вакхически.
ВАКХА`НКА ж. Книж. Участница в буйните тържества, устройвани в чест на Бакхус и Дионис. Корнизите и стените са напъстрени с фрески на богини и вакханки в най-сладострастни положения. Ив. Вазов, Съч. XVII, 133-134. По стените картини, фотографии — сантиментални главички до голи вакханки. Г. Стаматов, Разк. I, 88. Дионисий предвождаше шествие от вакханки. А. Гуляшки, ЗВ, 398.
Прен. Остар. За жена, която участва в разпуснато, необуздано веселие. Маскирана вакханка с волен смях / напреде ми се мярна. П. К. Яворов, Съч. I, 142. Налей, Джованино, / вакханко, наливай, / разпаляй ме с вино, / с очи ме упивай. Ив. Вазов, Съч. II, 132.
ВАКХИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се отнася до Бакхус, който е присъщ на Бакхус; вакханален.
2. Прен. Който е буен, разпуснат, весел; вакханален.
ВАКХИ`ЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. вакхически; вакханално. Веселяха се вакхически.
ВА`КЪЛ, -кла, -кло, мн. -кли, прил. Обикн. нар.-поет. 1. Обикн. за овца или овен — който е бял с черни петна около очите. Нойчо намери дядовата си воденица и остана смаян, когато до вратата на кошарата съзря Белуша и под нея ваклото й агне — лакомо суче. А. Каралийчев, ПС I, 122. Едно стадо овце с агнетата си, доста големички вече, пасяха край пътя. Все черни агънца, само тук-таме някое съвсем бяло или вакло. Й. Йовков, ПГ, 141. Вакли стада изведете, / на паша ги поведете,* / с меден кавал засвирете! Ран Босилек, Р, 34. Заскачаха ваклите шиленца / по ароматните росни полета. Л. Каравелов, Съч. I, 12.
2. За човек — който е с черни очи и с черни вежди; черноок. Сред поляната пасеше стадо. Стадо все от овчици белушки. Пасе ги вакъл овчар и подпрян на дрянов кривак свири. К. Петканов, Св, 45. Между слугините, които шетат на тоя хайдушки зияфет, има и едно шестнадесетгодишно вакло гъркинче. Н. Хайтов, X, 269. // За очи, вежди — черен. Всеки ден стоеше до прозореца в собата и гледаше даскал Генча как минава пъргаво покрай нас и отива на училище. Тънък, висок, с вакли вежди. К. Калчев, ПИЖ, 104. Примамили я бяха со дене / на Ива Бойкин ваклите очи. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 91.
— От рум. oacheş.
ВАКЪ`Ф м. Истор. В Османската империя — неотчуждаем и освободен от данък недвижим имот, обикн. земя, подарявана на мохамеданско религиозно учреждение, доходите от който били предназначени за благотворителна цел. А защо дойдохме ние при юруците да дирим село? Защото султанът беше дал родопските земи на своите военачалници, а те .. дадоха ги на турските джамии или ги направиха вакъф. А. Дончев, ВР, 95. Някога тук са били тучни ливади, на тях са пасли и играли хергелетата на везира, който при идването си в своя вакъф е разпъвал великолепни шатри. Т. Жечев, БВ, 433.
— От араб. през тур. vakif. — Друга (остар.) форма: ваку`ф.
ВАКЪ`ФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до вакъф. Пред очите им се ширнаха бейски и вакъфски земи, а между тях се гушеха малки правоъгълни ниви — бедняшки имот. Ст. Дичев, ЗС I, 68. Тогавашният турски комисар при вакъфската комисия Нихад паша претендирал официално, че софийските минерални бани принадлежат на вакъфа „Султан Мурад“ и че съветът незаконно присвоява баните. ВН, 1964, бр. 3878, 2. В отделни махали струели вакъфски (дарени на града от богати мюсюлмани) чешми. П. Мирчев, К, 109. Вакъфски имоти.
— Друга (остар.) форма: ваку`фски.
ВАЛ1, ва`лът, ва`ла, мн. ва`лове, след числ. ва`ла, м. Дълъг насип, обикн. край изкоп, с различна височина, направен с укрепителна или защитна цел. На втория ден навлязоха във Велинградското жупанство. На всяка крачка се срещаха укрепителни валове и цяла мрежа от бойни и наблюдателни кули. Й. Вълчев, СКН, 334. По равната
