Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1039“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{+}} | {{+}} | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЪЗА`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> 1. Бъзе (в 1 знач.). <i>„Край реките, край водите расте бъзак, тръстолига и ракита.“</i> Христом. KM II, | + | <b>БЪЗА`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> 1. Бъзе (в 1 знач.). <i>„Край реките, край водите расте бъзак, тръстолига и ракита.“</i> Христом. KM II, 190. |
2. Плодът на това растение. | 2. Плодът на това растение. | ||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
<b>БЪЗИ`КАМ СЕ</b> <i>несв., непрех. Разг.</i> Подигравам се, закачам се, шегувам се. | <b>БЪЗИ`КАМ СЕ</b> <i>несв., непрех. Разг.</i> Подигравам се, закачам се, шегувам се. | ||
| − | — От тур. | + | — От тур. bazıklamak. |
---- | ---- | ||
<b>БЪЗИ`КАНЕ</b> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> бъзикам <i>и от</i> бъзикам се; бъзикня. | <b>БЪЗИ`КАНЕ</b> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> бъзикам <i>и от</i> бъзикам се; бъзикня. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЪЗИКНЯ`</b>ж. <i>Разг.</i> 1. Бъзикане. | + | <b>БЪЗИКНЯ`</b> ж. <i>Разг.</i> 1. Бъзикане. |
2. Предмет или устройство, механизъм, който изисква продължителна и не особено приятна работа, за да стане готов за употреба. | 2. Предмет или устройство, механизъм, който изисква продължителна и не особено приятна работа, за да стане готов за употреба. | ||
| Ред 51: | Ред 51: | ||
<b>БЪ`ЗЛА</b> <i>ж. Простонар. Пренебр.</i> Страхлива жена; страхливка, бъзливка, пъзла. | <b>БЪ`ЗЛА</b> <i>ж. Простонар. Пренебр.</i> Страхлива жена; страхливка, бъзливка, пъзла. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЪЗЛИ`В</b>,-а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Простонар. Пренебр.</i> Страхлив, плашлив, пъзлив. <i>Мен ли ще подплаши султанът с кьопавите си походи, с тая охранена, бъзлива сган? На мен ли ще попречи?</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 478. | + | <b>БЪЗЛИ`В</b>,{{попр|Добавяне на интервал.}} -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Простонар. Пренебр.</i> Страхлив, плашлив, пъзлив. <i>Мен ли ще подплаши султанът с кьопавите си походи, с тая охранена, бъзлива сган? На мен ли ще попречи?</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 478. |
---- | ---- | ||
<b>БЪЗЛИ`ВЕЦ</b>, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Простонар. Пренебр.</i> Страхливец, бъзльо, пъзливец. | <b>БЪЗЛИ`ВЕЦ</b>, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Простонар. Пренебр.</i> Страхливец, бъзльо, пъзливец. | ||
| Ред 63: | Ред 63: | ||
<b>БЪЗЛИ`ВО</b>. <i>Простонар. Пренебр. Нареч. от</i> бъзлив; страхливо, пъзливо. | <b>БЪЗЛИ`ВО</b>. <i>Простонар. Пренебр. Нареч. от</i> бъзлив; страхливо, пъзливо. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЪЗЛИ`ВОСТ</b>,-тта`, <i>мн.</i> няма <i>ж. Простонар. Пренебр. Отвл. същ. от</i> бъзлив; страхливост, пъзливост. | + | <b>БЪЗЛИ`ВОСТ</b>,{{попр|Добавяне на интервал.}} -тта`, <i>мн.</i> няма <i>ж. Простонар. Пренебр. Отвл. същ. от</i> бъзлив; страхливост, пъзливост. |
---- | ---- | ||
<b>БЪ`ЗЛЬО</b>, -то, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Простонар. Пренебр.</i> Страхливец; бъзливец, пъзльо. | <b>БЪ`ЗЛЬО</b>, -то, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Простонар. Пренебр.</i> Страхливец; бъзливец, пъзльо. | ||
| Ред 73: | Ред 73: | ||
<b>БЪ`ЗНУВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> бъзнувам <i>и от</i> бъзнувам се; бъзване. | <b>БЪ`ЗНУВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> бъзнувам <i>и от</i> бъзнувам се; бъзване. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЪ`ЗОВ</b>,-а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е от или на растението бъз. <i>Той седна край полянката,</i> | + | <b>БЪ`ЗОВ</b>,{{попр|Добавяне на интервал.}} -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е от или на растението бъз. <i>Той седна край полянката,</i> |
Текуща версия към 16:22, 3 април 2014
БЪЗА`К, мн. -ци, м. 1. Бъзе (в 1 знач.). „Край реките, край водите расте бъзак, тръстолига и ракита.“ Христом. KM II, 190.
2. Плодът на това растение.
3. Само ед. Събир. Много такива растения, израсли гъсто на едно място. Все покрай реката, завиха под воденицата, откъм долния край, където бъзакът беше най-гъст. Т. Харманджиев, КЕД, 48. Гюмето беше заглушено в бъзак, дребни ракити и магарешки бурени. З. Сребров, Избр. разк., 32.
БЪ`ЗВАМ, -аш, несв.; бъ`зна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бъ`знат, св., прех. Простонар. Засягам, обиждам някого. Ти го бъзна много със тези думи. Нар. прик., СбНУ XIV, 210. бъзвам се, бъзна се страд.
БЪ`ЗВАМ СЕ несв.; бъ`зна се св., непрех. Простонар. Засягам се, обиждам се (Вл. Георгиев и др., БЕР).
БЪ`ЗВА МЕ несв.; бъ`зне ме св., непрех. Простонар. Неочаквано ми хрумва нещо. Не знам какво ме бъзна. Обръщам се пак да го погледна. Ив. Вазов, Съч. IX, 61. Минува се неделя и друга / наша баба пак я нещо бъзва. П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11-12, 921.
БЪ`ЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Простонар. Отгл. същ. от бъзвам и от бъзвам се.
БЪ`ЗГАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Хлъзгав. Па си дойде рако / снаа да си тражи, / .. / кога ойде рако / насред средореку, / на бъзгава плоча / жаба мекокълка. Нар. пес., СбНУ XLIII, 563.
БЪ`ЗГАМ1, -аш, несв., непрех. Диал. За насекомо като муха, пчела и др. — бръмча. Въздържаше се от смъртното й [на мухата] наказание, а само се задоволяваше да я държи под затвор в кривачът си, дето, клетата, бъз! — бъз! — бъзгаше. Ил. Блъсков, ДБ, 36.
БЪ`ЗГАМ2, -аш, несв., прех. Диал. Мятам, хвърлям нещо. бъзгам се страд.
БЪ`ЗГАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от бъзгам1; бръмчене.
БЪ`ЗГАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от бъзгам2 и от бъзгам се; мятане, хвърляне.
БЪ`ЗЕ, мн. няма, ср. 1. Едногодишно тревисто растение, едър бурен с перести листа, дребни бели цветове на съцветия и тъмни зърнести плодове, употребявано в народната медицина; бъзак, бъз. Sambucus ebulus. Защо ти дрейте меришат / на бъзе, на попарено? Нар. пес., СбНУ XLI, 408.
2. Плодът на това растение.
3. Събир. Много такива растения, израсли гъсто, на едно място. Тук-там на китки на китки се жълтеят изсъхнали бодили и бъзе. П. Бобев, ГЕ, 154-155. Той отмина пристанищните складове и излезе на открития, обрасъл в бъзе и трънаци бряг. Ст. Дичев, ЗС II, 66.
◇ Направям / направя <на> бъзе и коприва някого. Разг. Прен. Небр. Нахоквам, наругавам някого жестоко. Босната и Костаки като зачесаха оня хубосник, началника, само бъзе и коприва го направиха. Безстрашливи хора, брей! Ст. Чилингиров, ПЖ, 151.
БЪ`ЗЕВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бъз и от бъзе; бъзов.
БЪЗИ`КАМ, -аш, несв., прех. Разг. 1. Занимавам се, обикн. продължително, с нещо, като го пипам, бърникам, обикн. за да го видя или поправя, оправя, подготвя и под. Стига си бъзикал това радио.
2. Подигравам, закачам, задявам, бъзикам се страд.
БЪЗИ`КАМ СЕ несв., непрех. Разг. Подигравам се, закачам се, шегувам се.
— От тур. bazıklamak.
БЪЗИ`КАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от бъзикам и от бъзикам се; бъзикня.
БЪЗИКНЯ` ж. Разг. 1. Бъзикане.
2. Предмет или устройство, механизъм, който изисква продължителна и не особено приятна работа, за да стане готов за употреба.
БЪ`ЗЛА ж. Простонар. Пренебр. Страхлива жена; страхливка, бъзливка, пъзла.
БЪЗЛИ`В,* -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Пренебр. Страхлив, плашлив, пъзлив. Мен ли ще подплаши султанът с кьопавите си походи, с тая охранена, бъзлива сган? На мен ли ще попречи? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 478.
БЪЗЛИ`ВЕЦ, мн. -вци, м. Простонар. Пренебр. Страхливец, бъзльо, пъзливец.
БЪЗЛИ`ВИЧКО. Простонар. Пренебр. Нареч. от бъзливичък; страхливичко, пъзливичко.
БЪЗЛИ`ВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Простонар. Пренебр. Умал. от бъзлив; малко бъзлив, страхливичък, пъзливичък.
БЪЗЛИ`ВКА ж. Простонар. Пренебр. Страхлива жена; страхливка, бъзла, пъзла.
БЪЗЛИ`ВО. Простонар. Пренебр. Нареч. от бъзлив; страхливо, пъзливо.
БЪЗЛИ`ВОСТ,* -тта`, мн. няма ж. Простонар. Пренебр. Отвл. същ. от бъзлив; страхливост, пъзливост.
БЪ`ЗЛЬО, -то, мн. -вци, м. Простонар. Пренебр. Страхливец; бъзливец, пъзльо.
БЪ`ЗНА. Вж. бъзвам и бъзнувам.
БЪ`ЗНУВАМ, -аш, несв. (остар.); бъ`зна, -еш, мин. св. бъ`зна`х, св., прех. Остар. Бъзвам. бъзнувам се, бъзна се страд.
БЪ`ЗНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от бъзнувам и от бъзнувам се; бъзване.
БЪ`ЗОВ,* -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от или на растението бъз. Той седна край полянката,
