Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/18“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Коригирана)
 
(Не са показани 3 междинни версии от друг потребител)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<sfb>
 
<sfb>
Аргир Льолчев мислеше и за Лидия. И нейният живот в Каварна беше плачевен — все сама в стаичката с прозорци, които гледаха към хазайските обори и кочини... Може би наистина тя с право смяташе, че: „съпружеството й не се оказа очакваното сигурно пристанище, в което да се приюти от преследванията на комунистическите пирати, а е някаква бездна, откъдето не вижда нищо друго, освен нова безнадеждност“.
+
 +
Аргир Льолчев мислеше и за Лидия. И нейният живот в Каварна беше плачевен — все сама в стаичката с прозорци, които гледаха към хазайските обори и кочини... Може би наистина тя с право смяташе, че: „съпружеството и́ не се оказа очакваното сигурно пристанище, в което да се приюти от преследванията на комунистическите пирати, а е някаква бездна, откъдето не вижда нищо друго, освен нова безнадеждност“.
 
„Най-добре да ида в София — продължаваше да обмисля Льолчев. — Може би там ще намерим някакъв изход...“
 
„Най-добре да ида в София — продължаваше да обмисля Льолчев. — Може би там ще намерим някакъв изход...“
Преди да тръгне за Проглед, Алеко Николов приближи до кулата и подвикна :
+
Преди да тръгне за Проглед, Алеко Николов приближи до кулата и подвикна:
 
— Арго, поеми ти да ръководиш демонтирането. Няма защо да се бавим докато се върна.
 
— Арго, поеми ти да ръководиш демонтирането. Няма защо да се бавим докато се върна.
 
— Не, Алеко — отвърна Льолчев, като скочи долу от площадката. — Нека Ивайло Нелчинов да се заеме с демонтажа. Аз получих писмо от София и мисля да замина...
 
— Не, Алеко — отвърна Льолчев, като скочи долу от площадката. — Нека Ивайло Нелчинов да се заеме с демонтажа. Аз получих писмо от София и мисля да замина...
 
— Какво, напущаш ли? — изгледа го недоволно бригадирът.
 
— Какво, напущаш ли? — изгледа го недоволно бригадирът.
 
Аргир Льолчев не посмя да каже, че може би ще напусне. Наоколо момчетата се вслушаха в разговора им. Никой от тия двайсет мъже не беше участвувал в откриването на нефт, нито дори бригадирът Алеко Николов, който повече от десет години вече ръководеше нефтотърсачни бригади. Единствен Льолчев познаваше това дело и всички очакваха той да ги ръководи в момента, когато попаднат на нефт.
 
Аргир Льолчев не посмя да каже, че може би ще напусне. Наоколо момчетата се вслушаха в разговора им. Никой от тия двайсет мъже не беше участвувал в откриването на нефт, нито дори бригадирът Алеко Николов, който повече от десет години вече ръководеше нефтотърсачни бригади. Единствен Льолчев познаваше това дело и всички очакваха той да ги ръководи в момента, когато попаднат на нефт.
И той каза :
+
И той каза:
 
— Не, няма да напусна. Ще ида само за някой и друг ден, тъкмо докато преместите сондата.
 
— Не, няма да напусна. Ще ида само за някой и друг ден, тъкмо докато преместите сондата.
 +
 +
*
  
 
Инженер Апостол Йолов живееше на придунавския булевард в своя къща от две стаи — стара, порутена, в дъното на двор, гъсто обрасъл с дървета и храсти. Той наричаше къщицата си „пиратска каюта“, защото стените на стаите бяха облицовани с ламперия, висока около метър и байцована, а всички мебели — гардероб, легла, шкафове, дори някогашната му инженерска маса — бяха заковани между ламперията, както в корабните каюти. Когато го питаха защо е заковал мебелите, Йолов отговаряше с комична сериозност, в която личеше самодоволство от находчивостта му:
 
Инженер Апостол Йолов живееше на придунавския булевард в своя къща от две стаи — стара, порутена, в дъното на двор, гъсто обрасъл с дървета и храсти. Той наричаше къщицата си „пиратска каюта“, защото стените на стаите бяха облицовани с ламперия, висока около метър и байцована, а всички мебели — гардероб, легла, шкафове, дори някогашната му инженерска маса — бяха заковани между ламперията, както в корабните каюти. Когато го питаха защо е заковал мебелите, Йолов отговаряше с комична сериозност, в която личеше самодоволство от находчивостта му:
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 14:52, 1 март 2015

Страницата е проверена