Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/960“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>както винаги пред вратата на своята къщица и започна да върти броеничката си от просени зрънца.</i> Св. Минков, ПК, 14. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БРОЕ`Ц</b>, <i>мн.</i> бройци`, <i>м.</i> 1. Лице, на което е възложено да брои нещо; броител, брояч, преброител. <i>Поотвори вратата на джамията и като видя в дъното заетите бройци, бързо се върна.</i> Б. Несторов, АР, 118. <i>Хаджи Драган .. изсипа жълтиците на бюрото .. Старецът започна да брои монетите, като ги редеше на стълбчета. Никола му помагаше .. Перото скърцаше по дебелата гланцова хартия, монетите звънтяха между пръстите на бройците.</i> Ем. Станев, ИК I-II, 294-295. | |
2. <i>Остар.</i> Помощник на касиера в банка, който се занимава с броене на постъпилите пари. | 2. <i>Остар.</i> Помощник на касиера в банка, който се занимава с броене на постъпилите пари. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БРОЖД</b>, бро`ждът, бро`жда, <i>мн.</i> бро`ждове, след <i>числ.</i> бро`жда, <i>м. Диал.</i> Брош. | ||
| − | + | — Друга (диал.) форма: <em>брощ</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БРО`ЖДАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> За лице на човек — грапав, сипаничав. <i>— Е, Богдане, чорбаджията ти направил тогава едно добро, па и ти сега трябваше да му се наплатиш — каза един от селяните, с широко, тлъсто, брождаво лице.</i> Хр. Максимов, СбЗР, 25. <i>Я райловските [моми], бабо, / ного са лоши, / се са брождави, / се са кьорави.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 557. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БРОЖДЕНУ`ША</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал.</i> Само в баяния — вид кожна болест, обикн. червен вятър. <i>Червенуше, брожденуше! Червенуша къща заградила; както е добро утро, тъй да не добруваш; както е добър вечер, тъй да не замръкнеш. Червенуше, огън те изгори, пепелта развя вятър, разнесе в пусто горе тилилейско, дето петел не пее, дето птица не цвърчи, дето огън не гори, дето чловек не върви.</i> Н. Геров, РБЯ I, 72. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БРОЖДИ`ЛКА</b> <i>ж. Диал.</i> Боя от брожд. | |
| − | |||
| − | БРОЖДИ`ЛКА <i>ж. Диал.</i> Боя от брожд. | ||
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БРОЖЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж.</i> Обществена проява на недоволство; вълнение. <i>Още от месец юли, като се разчу за Берлинския договор, по цяла Македония започна едно общо брожение сред българите. Сега се знаеше, че по Струма, от двете й страни, селата са се дигнали да прогонят турците.</i> Д. Талев, ПК, 668-669. <i>Градът, вълнуван от трескави брожения, очакваше нови чудеса, необикновени и невиждани.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 101. <i>Беше през втората половина на 80-те години — тогава почваше измежду учениците в гимназиите онова смътно идейно брожение, от което по-сетне се и оформи социалистическата партия.</i> Г. Константинов, ПР, 185. | |
— Рус. брожение. | — Рус. брожение. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БРОИ`ТЕЛ</b><sup>1</sup>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Лице, на което е възложено да брои нещо; броец, брояч<sup>1</sup>, преброител. <i>Селяните тръгнаха един след друг, пущаха бюлетините си и се отстраняваха. За няколко минути калпакът и фуражката бяха напълнени .. — Да се готвят броителите — обади се Герган.</i> К. Калчев, ЖП, 19. <i>Той слушаше гласа на броителя и си бележеше на един лист гласовете, дадени за двамата кандидати.</i> В. Геновска, СГ, 237. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БРОИ`ТЕЛ</b><sup>2</sup>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Техн.</i> Уред за броене на нещо; брояч<sup>2</sup>. <i>Двата елеватора работеха едновременно. До всеки от тях стоеше по един техник, а между двата сновеше комисионерът и току им пошепваше и подвикваше, .., зяпаше по циферблата на броителя, записваше бързината на товаренето.</i> П. Спасов, ХлХ, 419. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БРОИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който се отнася до броител<sup>2</sup>; броячен. <i>В производството ще бъдат внедрени ауспухови тръби за мотоциклети, броителни автомати за текстилната индустрия.</i> ВН, 1960, бр. 2618, 2. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БРОЙ</b>, бро`ят, бро`я, <i>мн.</i> бро`еве и (остар.) бро`йове, след <i>числ.</i> бро`я, <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> Определено количество единици. <i>По нея [картата] са накацали малки книжни флагчета, които бележат изминатия път… Досега върху картата са забодени четиринадесет такива знаменца, а броят им трябва да бъде осемнадесет.</i> Св. Минков, ДА, 47. <i>В града има само няколко трамвайни линии, които стигат до определени квартали и могат да обслужват ограничен брой жители.</i> П. Вежинов, ДМ, 35. | |
| − | |||
| − | БРОЙ, | ||
2. Поредна или отделна единица от периодично издание. <i>На масата пред Владикова стояха няколко разпечатани писма и куп броеве от „Свобода“.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 55. <i>Зара хвърли ядосано стария брой от някакво английско списание, който прелистваше.</i> Д. Димов, Т, 140. <i>И подначалникът Пенчев се затвори отново в стаята си и поиска да му донесат брой сто деветдесет и първи от втори септември хиляда деветстотин четиредесет и четвърта година.</i> Св. Минков, Избр. пр, 259. | 2. Поредна или отделна единица от периодично издание. <i>На масата пред Владикова стояха няколко разпечатани писма и куп броеве от „Свобода“.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 55. <i>Зара хвърли ядосано стария брой от някакво английско списание, който прелистваше.</i> Д. Димов, Т, 140. <i>И подначалникът Пенчев се затвори отново в стаята си и поиска да му донесат брой сто деветдесет и първи от втори септември хиляда деветстотин четиредесет и четвърта година.</i> Св. Минков, Избр. пр, 259. | ||
| − | 3. <i>Остар.</i> Пореден номер на предмет от редица еднородни предмети; номер. <i> | + | 3. <i>Остар.</i> Пореден номер на предмет от редица еднородни предмети; номер. <i>Бройовете на сериите и билетите, които печелят, са следующите.</i> Знан., 1875, бр. 10, 160. <i>Надписът на писмото трябва да е ясен и трябва да носи: ..; 2) имято на улицата и броя (нумерото) на къщата, дюгяна или хана.</i> Лето, 1871, 69. <i>Описът требва да съдържи: 1) .. 2) мястото, в което ся намира имотът, .. на коя улица и под какъв брой (нумер).</i> ВП, 68. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | ◇ <b>В брой</b>, <em>плащам</em> (<em>заплащам</em>). С пари (плащам). <i>— Кой ви каза, че ще купувам от вас на доверие! Всичко плащам в брой и в жълтици.</i> К. Петканов, ЗлЗ, 203. | |
| + | <b>На брой</b>. По количество. <i>Защитниците на това</i> | ||
Текуща версия към 10:39, 23 февруари 2014
както винаги пред вратата на своята къщица и започна да върти броеничката си от просени зрънца. Св. Минков, ПК, 14.
БРОЕ`Ц, мн. бройци`, м. 1. Лице, на което е възложено да брои нещо; броител, брояч, преброител. Поотвори вратата на джамията и като видя в дъното заетите бройци, бързо се върна. Б. Несторов, АР, 118. Хаджи Драган .. изсипа жълтиците на бюрото .. Старецът започна да брои монетите, като ги редеше на стълбчета. Никола му помагаше .. Перото скърцаше по дебелата гланцова хартия, монетите звънтяха между пръстите на бройците. Ем. Станев, ИК I-II, 294-295.
2. Остар. Помощник на касиера в банка, който се занимава с броене на постъпилите пари.
БРОЖД, бро`ждът, бро`жда, мн. бро`ждове, след числ. бро`жда, м. Диал. Брош.
— Друга (диал.) форма: брощ.
БРО`ЖДАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За лице на човек — грапав, сипаничав. — Е, Богдане, чорбаджията ти направил тогава едно добро, па и ти сега трябваше да му се наплатиш — каза един от селяните, с широко, тлъсто, брождаво лице. Хр. Максимов, СбЗР, 25. Я райловските [моми], бабо, / ного са лоши, / се са брождави, / се са кьорави. Нар. пес., СбНУ XLIII, 557.
БРОЖДЕНУ`ША, мн. няма, ж. Диал. Само в баяния — вид кожна болест, обикн. червен вятър. Червенуше, брожденуше! Червенуша къща заградила; както е добро утро, тъй да не добруваш; както е добър вечер, тъй да не замръкнеш. Червенуше, огън те изгори, пепелта развя вятър, разнесе в пусто горе тилилейско, дето петел не пее, дето птица не цвърчи, дето огън не гори, дето чловек не върви. Н. Геров, РБЯ I, 72.
БРОЖДИ`ЛКА ж. Диал. Боя от брожд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БРОЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Обществена проява на недоволство; вълнение. Още от месец юли, като се разчу за Берлинския договор, по цяла Македония започна едно общо брожение сред българите. Сега се знаеше, че по Струма, от двете й страни, селата са се дигнали да прогонят турците. Д. Талев, ПК, 668-669. Градът, вълнуван от трескави брожения, очакваше нови чудеса, необикновени и невиждани. Ст. Загорчинов, ЛСС, 101. Беше през втората половина на 80-те години — тогава почваше измежду учениците в гимназиите онова смътно идейно брожение, от което по-сетне се и оформи социалистическата партия. Г. Константинов, ПР, 185.
— Рус. брожение.
БРОИ`ТЕЛ1, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, на което е възложено да брои нещо; броец, брояч1, преброител. Селяните тръгнаха един след друг, пущаха бюлетините си и се отстраняваха. За няколко минути калпакът и фуражката бяха напълнени .. — Да се готвят броителите — обади се Герган. К. Калчев, ЖП, 19. Той слушаше гласа на броителя и си бележеше на един лист гласовете, дадени за двамата кандидати. В. Геновска, СГ, 237.
БРОИ`ТЕЛ2, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Уред за броене на нещо; брояч2. Двата елеватора работеха едновременно. До всеки от тях стоеше по един техник, а между двата сновеше комисионерът и току им пошепваше и подвикваше, .., зяпаше по циферблата на броителя, записваше бързината на товаренето. П. Спасов, ХлХ, 419.
БРОИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до броител2; броячен. В производството ще бъдат внедрени ауспухови тръби за мотоциклети, броителни автомати за текстилната индустрия. ВН, 1960, бр. 2618, 2.
БРОЙ, бро`ят, бро`я, мн. бро`еве и (остар.) бро`йове, след числ. бро`я, м. 1. Само ед. Определено количество единици. По нея [картата] са накацали малки книжни флагчета, които бележат изминатия път… Досега върху картата са забодени четиринадесет такива знаменца, а броят им трябва да бъде осемнадесет. Св. Минков, ДА, 47. В града има само няколко трамвайни линии, които стигат до определени квартали и могат да обслужват ограничен брой жители. П. Вежинов, ДМ, 35.
2. Поредна или отделна единица от периодично издание. На масата пред Владикова стояха няколко разпечатани писма и куп броеве от „Свобода“. Ив. Вазов, Съч. VI, 55. Зара хвърли ядосано стария брой от някакво английско списание, който прелистваше. Д. Димов, Т, 140. И подначалникът Пенчев се затвори отново в стаята си и поиска да му донесат брой сто деветдесет и първи от втори септември хиляда деветстотин четиредесет и четвърта година. Св. Минков, Избр. пр, 259.
3. Остар. Пореден номер на предмет от редица еднородни предмети; номер. Бройовете на сериите и билетите, които печелят, са следующите. Знан., 1875, бр. 10, 160. Надписът на писмото трябва да е ясен и трябва да носи: ..; 2) имято на улицата и броя (нумерото) на къщата, дюгяна или хана. Лето, 1871, 69. Описът требва да съдържи: 1) .. 2) мястото, в което ся намира имотът, .. на коя улица и под какъв брой (нумер). ВП, 68.
◇ В брой, плащам (заплащам). С пари (плащам). — Кой ви каза, че ще купувам от вас на доверие! Всичко плащам в брой и в жълтици. К. Петканов, ЗлЗ, 203.
На брой. По количество. Защитниците на това
