Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/393“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Коригирана)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 2: Ред 2:
 
— Ти знаеш, че сама няма да те оставя.
 
— Ти знаеш, че сама няма да те оставя.
 
— Замини!... Замини!... — настояваше просълзена тя.
 
— Замини!... Замини!... — настояваше просълзена тя.
Ранков едва понасяше вече тази сълзлива сцена. Вдигна
+
Ранков едва понасяше вече тази сълзлива сцена. Вдигна глава.
глава.
+
— Това, което ти предлага твоят съпруг, е най-разумното, Лидия. Замини с него.
— Това, което ти предлага твоят съпруг, е най-разум-ното, Лидия. Замини с него.
 
 
— Не. Не мога! Ако ме арестуват там, ще заподозрат и него...
 
— Не. Не мога! Ако ме арестуват там, ще заподозрат и него...
 
— Тук ще напакостиш на Наташка, Лидия. Помисли и за това...
 
— Тук ще напакостиш на Наташка, Лидия. Помисли и за това...
Ред 15: Ред 14:
 
Льолчев се колебаеше.
 
Льолчев се колебаеше.
 
— Излез с мен. Може би милицията ще подири и тук.
 
— Излез с мен. Може би милицията ще подири и тук.
— По-добре е да излезем поотделно, да не ни вижда г заедно. Аз ще се измъкна след теб. Върви бързо!
+
— По-добре е да излезем поотделно, да не ни виждат заедно. Аз ще се измъкна след теб. Върви бързо!
Лидия го изпрати до външната врата, целуна го благо-дарно, заключи след него вратата и се върна в хола.
+
Лидия го изпрати до външната врата, целуна го благодарно, заключи след него вратата и се върна в хола.
Райков се беше изправил до прозореца и гледаше навън, Направил с пръсти пролука на завесата. Свечеряваще се.
+
Ранков се беше изправил до прозореца и гледаше навън, направил с пръсти пролука на завесата. Свечеряваше се.
 
— Герасим, ела при мен — седна отпаднало Лидия на канапето.
 
— Герасим, ела при мен — седна отпаднало Лидия на канапето.
 
— Ще дойда само ако не ме караш да кроим какво да правим... Всичко е свършено!
 
— Ще дойда само ако не ме караш да кроим какво да правим... Всичко е свършено!
Ред 24: Ред 23:
 
Ранков извърна глава към нея.
 
Ранков извърна глава към нея.
 
— Отчаяна ли си? Какво, ще се самоубиеш ли?
 
— Отчаяна ли си? Какво, ще се самоубиеш ли?
— Да! — отвърна категорично тя. Замисли се и доба
+
— Да! — отвърна категорично тя. Замисли се и
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 09:13, 30 септември 2015

Страницата е проверена