Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/393“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 2: | Ред 2: | ||
— Ти знаеш, че сама няма да те оставя. | — Ти знаеш, че сама няма да те оставя. | ||
— Замини!... Замини!... — настояваше просълзена тя. | — Замини!... Замини!... — настояваше просълзена тя. | ||
− | Ранков едва понасяше вече тази сълзлива сцена. Вдигна | + | Ранков едва понасяше вече тази сълзлива сцена. Вдигна глава. |
− | + | — Това, което ти предлага твоят съпруг, е най-разумното, Лидия. Замини с него. | |
− | — Това, което ти предлага твоят съпруг, е най- | ||
— Не. Не мога! Ако ме арестуват там, ще заподозрат и него... | — Не. Не мога! Ако ме арестуват там, ще заподозрат и него... | ||
— Тук ще напакостиш на Наташка, Лидия. Помисли и за това... | — Тук ще напакостиш на Наташка, Лидия. Помисли и за това... | ||
Ред 15: | Ред 14: | ||
Льолчев се колебаеше. | Льолчев се колебаеше. | ||
— Излез с мен. Може би милицията ще подири и тук. | — Излез с мен. Може би милицията ще подири и тук. | ||
− | — По-добре е да излезем поотделно, да не ни | + | — По-добре е да излезем поотделно, да не ни виждат заедно. Аз ще се измъкна след теб. Върви бързо! |
− | Лидия го изпрати до външната врата, целуна го | + | Лидия го изпрати до външната врата, целуна го благодарно, заключи след него вратата и се върна в хола. |
− | + | Ранков се беше изправил до прозореца и гледаше навън, направил с пръсти пролука на завесата. Свечеряваше се. | |
— Герасим, ела при мен — седна отпаднало Лидия на канапето. | — Герасим, ела при мен — седна отпаднало Лидия на канапето. | ||
— Ще дойда само ако не ме караш да кроим какво да правим... Всичко е свършено! | — Ще дойда само ако не ме караш да кроим какво да правим... Всичко е свършено! | ||
Ред 24: | Ред 23: | ||
Ранков извърна глава към нея. | Ранков извърна глава към нея. | ||
— Отчаяна ли си? Какво, ще се самоубиеш ли? | — Отчаяна ли си? Какво, ще се самоубиеш ли? | ||
− | — Да! — отвърна категорично тя. Замисли се и | + | — Да! — отвърна категорично тя. Замисли се и |
</sfb> | </sfb> |
Текуща версия към 09:13, 30 септември 2015
Страницата е проверена