Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/387“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | Като се разбраха с | + | Като се разбраха с ръце и с очи какво ще правят, Деньо и бай Лазар побързаха да настигнат предните, вече се бяха добрали до стълбата и залазиха нагоре. |
| − | В това време Нино беше успял да прикрепи за кулата скобите с лоста и пролази надолу по стълбата. Но той стигна до първия ъгъл и остана там неподвижен, с | + | В това време Нино беше успял да прикрепи за кулата скобите с лоста и пролази надолу по стълбата. Но той стигна до първия ъгъл и остана там неподвижен, с провиснали извън плетеницата нозе. Кирил, след него Дора, подкрепяна от Деньо, продължаваха да пълзят с мъка нагоре по желязната стълба. Фонтанът ги духаше встрани като ураган и те едва се задържаха за железата на кулата, като телата им се препречваха по плетениците и това ги предпазваше да не изхвръкнат навън. Железните стъпала на стълбата ги бранеха от ударите на каменните късове — усещаха как те бият отдолу по железата. Ушите и на тримата съвсем оглушаха от нетърпимия вой. Очите смъдяха, пълнеха се със сълзи, през които всичко се виждаше разкривено. Главите им започнаха да се маят, прилошаваше им, като да бяха отровени. Студ, сковаващ студ втвърдяваше телата им, не усещаха ръцете и нозете си. |
Бяха вече по втората чупка на стълбата, когато Кирил Цонев спря — прилоша му — и се отпусна. Дора с мъка го удържа да не падне долу. Поде го Деньо и започна да го тътри по стълбата надолу. Бай Лазар, който следваше групата, направи знак на Деньо да продължи за Нино — той ще се погрижи за Кирил. Привикнал на миризми от мотора, здрав и набит, Деньо Колев се оказа достатъчно издръжлив, за да стигне до стъпалата на ъгъла, където, брулен от ледения ураган, лежеше Нино. Дора се мъчеше да го следва, но й се виеше свят, гадеше й се, вкочани се. Протягаше ръце нагоре, като че да хване Деньо и да му помогне по-скоро, по-скоро да достигне Нино. | Бяха вече по втората чупка на стълбата, когато Кирил Цонев спря — прилоша му — и се отпусна. Дора с мъка го удържа да не падне долу. Поде го Деньо и започна да го тътри по стълбата надолу. Бай Лазар, който следваше групата, направи знак на Деньо да продължи за Нино — той ще се погрижи за Кирил. Привикнал на миризми от мотора, здрав и набит, Деньо Колев се оказа достатъчно издръжлив, за да стигне до стъпалата на ъгъла, където, брулен от ледения ураган, лежеше Нино. Дора се мъчеше да го следва, но й се виеше свят, гадеше й се, вкочани се. Протягаше ръце нагоре, като че да хване Деньо и да му помогне по-скоро, по-скоро да достигне Нино. | ||
Като едва се удържаше сам горе, Деньо с мъчителни усилия успя да докопа увисналите нозе на Нино и да ги провре през плетениците до стъпалата. После го задърпа надолу. | Като едва се удържаше сам горе, Деньо с мъчителни усилия успя да докопа увисналите нозе на Нино и да ги провре през плетениците до стъпалата. После го задърпа надолу. | ||
| − | За да му освободи пътя, бай Лазар се изкачи при Дора, помогна й да се спусне долу. Тя с последни сили, | + | За да му освободи пътя, бай Лазар се изкачи при Дора, помогна й да се спусне долу. Тя с последни сили, полуизгубила свяст, протягаше ръце към Деньо, за да му помага, и плачеше от безпомощност. |
Най-после четиримата се добраха до земята. Помогнаха им и някои от сондьорите, които спасяваха машините. Дора се чувствуваше оглушала и ослепяла, олюляваше се | Най-после четиримата се добраха до земята. Помогнаха им и някои от сондьорите, които спасяваха машините. Дора се чувствуваше оглушала и ослепяла, олюляваше се | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 08:50, 30 септември 2015
Страницата е проверена
