Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/385“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | двор и от цялото село тичаха да видят какво е станало. | |
| − | — Спрете го туй чудо-о! — проклинаха плачевно жени. Разпръснатите на разни страни сондьори се събраха при | + | — Спрете го туй чудо-о! — проклинаха плачевно жени. |
| − | + | Разпръснатите на разни страни сондьори се събраха при Ивайло Нелчинов в брястовата горица около рибарската хижа. Те се питаха с очи какво беше станало — с очи, защото от воя на фонтана не се чуваха, пък и ушите им глъхнеха. | |
| − | — Открихме земен газ, момчета! — викаше Ивайло | + | — Открихме земен газ, момчета! — викаше Ивайло Нелчинов, задъхан от тичането и от възбудата. — Може да има и нефт! |
Първата тревога отмина, превърна се в радост. Сондьорите се прегръщаха от въодушевление, крещяха помежду си, за да се чуват. | Първата тревога отмина, превърна се в радост. Сондьорите се прегръщаха от въодушевление, крещяха помежду си, за да се чуват. | ||
| − | Дора прекъсна тяхното ликуване. Тя дотича до горицата и ужасена | + | Дора прекъсна тяхното ликуване. Тя дотича до горицата и ужасена викаше до прегракване: |
— Нино!... Остана там! Нино е на кулата!... | — Нино!... Остана там! Нино е на кулата!... | ||
— Ей, забравихме го! Тичайте! | — Ей, забравихме го! Тичайте! | ||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
— Не се вижда. Трябва да е слязъл. | — Не се вижда. Трябва да е слязъл. | ||
— Не, там е! — настояваше тревожно Дора. | — Не, там е! — настояваше тревожно Дора. | ||
| − | Сондьорите викаха, за да могат да се чуват : | + | Сондьорите викаха, за да могат да се чуват: |
— Трябва да го спасим! | — Трябва да го спасим! | ||
— Защо стоим? | — Защо стоим? | ||
| − | — | + | — Там не може да се отиде, не виждаш ли? |
| − | — Не отивай, ще се задушиш! Дора!... Дора!... Дрехите на всички бързо овлажняха. Попипнеха ли се, | + | — Не отивай, ще се задушиш! Дора!... Дора!... |
| − | + | Дрехите на всички бързо овлажняха. Попипнеха ли се, глината се размазваше по пръстите. Косите, веждите, клепките побеляха. Лицата им заприличаха на картонени маски. | |
| − | Ивайло Нелчинов приближи до сондата и задавен и | + | Ивайло Нелчинов приближи до сондата и задавен и разкашлян, се опитваше да вика: |
| − | — Нино-о... Нино-о...! Слизай долу! Слизай!... Последваха го | + | — Нино-о... Нино-о...! Слизай долу! Слизай!... Последваха го и други от сондьорите — ръкомахаха и викаха да слезе. |
Нино не слизаше. | Нино не слизаше. | ||
Мъглата от глинестия разтвор започна да се разредява. На първата площадка се провиждаше човешка фигура, която се опитваше да задържи нещо и напрягаше всички сили. | Мъглата от глинестия разтвор започна да се разредява. На първата площадка се провиждаше човешка фигура, която се опитваше да задържи нещо и напрягаше всички сили. | ||
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 11:46, 30 септември 2015
Страницата е проверена
