Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/385“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Коригирана)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<sfb>
 
<sfb>
ланския двор и от цялото село тичаха да видят какво е станало.
+
двор и от цялото село тичаха да видят какво е станало.
— Спрете го туй чудо-о! — проклинаха плачевно жени. Разпръснатите на разни страни сондьори се събраха при
+
— Спрете го туй чудо-о! — проклинаха плачевно жени.  
Ивайло Нелчинов в брястовата горица около рибарската хижа. Те> се питаха с очи какво беше станало — с очи, защото от. воя на фонтана не се чуваха, пък и ушите им глъхнеха.
+
Разпръснатите на разни страни сондьори се събраха при Ивайло Нелчинов в брястовата горица около рибарската хижа. Те се питаха с очи какво беше станало — с очи, защото от воя на фонтана не се чуваха, пък и ушите им глъхнеха.
— Открихме земен газ, момчета! — викаше Ивайло Нел-чинов, задъхан от тичането и от възбудата. — Може да има и нефт!
+
— Открихме земен газ, момчета! — викаше Ивайло Нелчинов, задъхан от тичането и от възбудата. — Може да има и нефт!
 
Първата тревога отмина, превърна се в радост. Сондьорите се прегръщаха от въодушевление, крещяха помежду си, за да се чуват.
 
Първата тревога отмина, превърна се в радост. Сондьорите се прегръщаха от въодушевление, крещяха помежду си, за да се чуват.
Дора прекъсна тяхното ликуване. Тя дотича до горицата и ужасена" викаше до прегракване:
+
Дора прекъсна тяхното ликуване. Тя дотича до горицата и ужасена викаше до прегракване:
 
— Нино!... Остана там! Нино е на кулата!...
 
— Нино!... Остана там! Нино е на кулата!...
 
— Ей, забравихме го! Тичайте!
 
— Ей, забравихме го! Тичайте!
Ред 12: Ред 12:
 
— Не се вижда. Трябва да е слязъл.
 
— Не се вижда. Трябва да е слязъл.
 
— Не, там е! — настояваше тревожно Дора.
 
— Не, там е! — настояваше тревожно Дора.
Сондьорите викаха, за да могат да се чуват :
+
Сондьорите викаха, за да могат да се чуват:
 
— Трябва да го спасим!
 
— Трябва да го спасим!
 
— Защо стоим?
 
— Защо стоим?
Та д1 не може да се отиде, не виждаш ли?
+
Там не може да се отиде, не виждаш ли?
— Не отивай, ще се задушиш! Дора!... Дора!... Дрехите на всички бързо овлажняха. Попипнеха ли се,
+
— Не отивай, ще се задушиш! Дора!... Дора!...  
глината се размазваше по пръстите. Косите, веждите, клепките побеляха. Лицата им заприличаха на картонени маски.
+
Дрехите на всички бързо овлажняха. Попипнеха ли се, глината се размазваше по пръстите. Косите, веждите, клепките побеляха. Лицата им заприличаха на картонени маски.
Ивайло Нелчинов приближи до сондата и задавен и раз-кашлян, се опитваше да вика :
+
Ивайло Нелчинов приближи до сондата и задавен и разкашлян, се опитваше да вика:
— Нино-о... Нино-о...! Слизай долу! Слизай!... Последваха го ji други от сондьорите — ръкомахаха и викаха да слезе.
+
— Нино-о... Нино-о...! Слизай долу! Слизай!... Последваха го и други от сондьорите — ръкомахаха и викаха да слезе.
 
Нино не слизаше.
 
Нино не слизаше.
 
Мъглата от глинестия разтвор започна да се разредява. На първата площадка се провиждаше човешка фигура, която се опитваше да задържи нещо и напрягаше всички сили.
 
Мъглата от глинестия разтвор започна да се разредява. На първата площадка се провиждаше човешка фигура, която се опитваше да задържи нещо и напрягаше всички сили.
25. Победени хоризонти
 
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 08:46, 30 септември 2015

Страницата е проверена