Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/369“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
а обикновен бележник в кожена подвързия, който не би могъл да му покаже, защото в него има бележки от характер на дипломатическа тайна. | а обикновен бележник в кожена подвързия, който не би могъл да му покаже, защото в него има бележки от характер на дипломатическа тайна. | ||
| − | — | + | — Това беше австрийски паспорт! — настоя лейтенантът. И като прочете името Ерих Кьолле, добави на немски: — Не сте ли немец? |
— Не! Английски поданик... — отново на английски заобяснява Илел. | — Не! Английски поданик... — отново на английски заобяснява Илел. | ||
| − | + | Но лейтенантът не искаше да го слуша: | |
| − | — | + | — Бъдете любезен да дойдете в помещението на паспортната служба. Другарят началник говори английски. На него ще обясните... |
| − | + | > 32 | |
| − | Нели Русева се върна от Проглед отчаяна, с чувството | + | Нели Русева се върна от Проглед отчаяна, с чувството, че се намира в пълна безизходица. Тя ясно разбираше, че ако би могла да продължи следването си, можеше да очаква издръжка от своята майка. Но ако я изключат от университета, трябваше да си търси работа и да живее сама. И то не в София, защото нямаше тамошно жителство, не и във Варна, защото пастрокът й нямаше да се съгласи да живее при него, а нейде другаде. |
| − | „Какво ще работя?... Къде ще живея? ..— питаше се тя с плач и безнадеждност. | + | „Какво ще работя?... Къде ще живея?..." — питаше се тя с плач и безнадеждност. |
| − | Нейната майка — дъщеря на | + | Нейната майка — дъщеря на бивш легационен чиновник — бе следвала козметично-фризорски курсове в Париж. При първия си мъж — адвоката, който беше твърде богат — тя използваше само за себе си умението да фризира и да прави масажи на лицето. Но след неговата смърт тя се принуди да постъпи на работа в един сливенски фризьорски салон. Там, "за да не влиза в очите на хората“ като жена на осъден от народния съд, тя се държеше свито и скромно, живееше с постоянен страх, че могат да й напакостят. Надеждите за своето бъдеще възлагаше на дъщеря си, особено когато Нели успя да се омъжи за комунист и влезе в университета. Тогава майката проявяваше много привързаност и обич към дъщеря си. |
| − | Но тази все още млада и | + | Но тази все още млада и красива жена си намери нов мъж — един бездетен вдовец, инженер във варненските корабостроителници. При новия брак тя се почувствува пак |
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 08:10, 30 септември 2015
Страницата е проверена
