Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/361“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
за да заличи нетактичността, която допусна — да повика тая човешка отрепка в София, за да я включи в мрежата. Толкова повече, че от начина, по който Ранков му говореше за безобразията и за безконтролното плещене на глупака, Илел долови закана: Ранков ще държи историята с Апостол Йолов като нов коз, с който да го изложи пред картела, след като загуби коза Бойдев. | за да заличи нетактичността, която допусна — да повика тая човешка отрепка в София, за да я включи в мрежата. Толкова повече, че от начина, по който Ранков му говореше за безобразията и за безконтролното плещене на глупака, Илел долови закана: Ранков ще държи историята с Апостол Йолов като нов коз, с който да го изложи пред картела, след като загуби коза Бойдев. | ||
| − | На някои хора, които не намират как да се избавят от тежко затруднение в живота, им се струва, че няма друго средство, освен да се отърват от човека, който ги заплашва. Илел и в миналото си бе помислял, че за да отстрани някой свой съперник или някой неподкупен човек, пред когото се | + | На някои хора, които не намират как да се избавят от тежко затруднение в живота, им се струва, че няма друго средство, освен да се отърват от човека, който ги заплашва. Илел и в миналото си бе помислял, че за да отстрани някой свой съперник или някой неподкупен човек, пред когото се е{/e} изложил и го заплашва провал — единственото средство е този човек просто да бъде премахнат. Но никога в живота си той не бе имал смелостта да прибегне до такова средство — от страх, че ще бъде разкрито престъплението му, ще го изправят на съд, ще го затворят или обесят. Страхуваше се и от „угризенията на съвестта“, които, бог знае защо, му се струваха не някакво собствено психично състояние, а нещо, което се натрапва отвън, някаква неудържима сила, фатум — и няма как да избягаш от нея. Съвестта ще те преследва като сянка ден и нощ, навсякъде. Да убиеш, значи да разрушиш завинаги живота си, да се погубиш! |
| − | Но сега | + | Но сега Йосиф Илел си представляваше, че за комунистическото общество угризения на съвестта и изобщо всякакви морални принципи са неважими. Защото, мислеше си той, само по себе си това общество е безбожно, несправедливо и нехуманно, основано на сатрапия и безправие. Да убиеш човек в това общество на беззаконието и насилието е морално ненаказуемо, не ще предизвика никакви угризения на съвестта. Дори в известен смисъл убийството е полезно с оглед на борбата за унищожаването на комунизма и защитата на свободния свят... |
| − | Такива някакви съждения се превъртаха в главата на Йосиф Илел, докато чакаше на гарата идването на Лидия и Апостол Йолов. У него все повече укрепваше решимостта да отрови Йолов. „Тази отрепка трябва да бъде премахната, за да не попречи на делото | + | Такива някакви съждения се превъртаха в главата на Йосиф Илел, докато чакаше на гарата идването на Лидия и Апостол Йолов. У него все повече укрепваше решимостта да отрови Йолов. „Тази отрепка трябва да бъде премахната, за да не попречи на делото ни“ — самоубеждаваше се той. |
| − | И си изработи такъв план : | + | И си изработи такъв план: |
Щом стигнат в Русе, той ще им се покаже и ще даде вид, | Щом стигнат в Русе, той ще им се покаже и ще даде вид, | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 07:38, 30 септември 2015
Страницата е проверена
