Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/354“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | — Круне, ще ми позволиш да целуна коляното ти!... Една чашчица коняк и целувам коляното ти | + | — Круне, ще ми позволиш да целуна коляното ти!... Една чашчица коняк и целувам коляното ти. Аз виж какво ще ти кажа... |
| − | — Хайде, хайде, върви! — задърпа го нервно тя към стаята на брат | + | — Хайде, хайде, върви! — задърпа го нервно тя към стаята на брат си с едва прикривано отвращение. |
| − | — Какво ти е, Лидия? — седна Льолчев до нея на | + | — Какво ти е, Лидия? — седна Льолчев до нея на широкото матрачено легло и я загледа угрижено. Видя му се пребледняла, отслабнала и измъчена. |
— Боледувам, голубчик, и нямам мъж да се загрижи за мен! | — Боледувам, голубчик, и нямам мъж да се загрижи за мен! | ||
— А защо не си ми писала? | — А защо не си ми писала? | ||
| − | — Ха! Аз ли трябваше да пиша, или ти след онова | + | — Ха! Аз ли трябваше да пиша, или ти след онова глупашко бягство? Аз бях решила да не те погледна вече. Но не мога... Знаеш, че хиляда пъти в живота си съм решавала да скъсам завинаги с теб и все нищо не излиза. Без теб съм като платноходка без кил — имам чувството, че всеки миг ще се преобърна и ще потъна. |
| − | Льолчев поде с мудния си говор : | + | Льолчев поде с мудния си говор: |
— Аз мисля, че ти наистина си потънала в... | — Аз мисля, че ти наистина си потънала в... | ||
— Какво, ще се ругаем ли? — протегна тя голите си, бели, красиво заоблени ръце. — Решила съм да се сдобрим, не почвай с неприятни приказки. Имам нужда от малко покой върху любимо рамо... | — Какво, ще се ругаем ли? — протегна тя голите си, бели, красиво заоблени ръце. — Решила съм да се сдобрим, не почвай с неприятни приказки. Имам нужда от малко покой върху любимо рамо... | ||
Тя го прегърна, притисна го силно о себе си и му забъбра нежни думи. | Тя го прегърна, притисна го силно о себе си и му забъбра нежни думи. | ||
| − | Аргир Льолчев предварително знаеше, че именно тъй ще го посрещне Лидия. Знаеше, че именно такива думи ще му каже. И че всичко ще бъде фалш, поза, артистичен любовен етюд. И въпреки това той не се противопостави на нейните прегръдки и страстни целувки, | + | Аргир Льолчев предварително знаеше, че именно тъй ще го посрещне Лидия. Знаеше, че именно такива думи ще му каже. И че всичко ще бъде фалш, поза, артистичен любовен етюд. И въпреки това той не се противопостави на нейните прегръдки и страстни целувки, не посмя да я разобличи за неискреността й, не възнегодува за лъжите. Така е било винаги, през целия им живот: мелодраматична сцена с преструвки, че е болна; после заклинания, колко той е лош към нея; клетви, че не може да живее без него; накрая страстни целувки и любовни преживявания с майсторство, което тя наричаше „незабравими подробности“... за да започнат още на другия ден пак разправиите, досадата един от друг, обвиненията, как той не е в състояние да й създаде истински живот, разкаяния... |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 10:13, 30 септември 2015
Страницата е проверена
