Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/342“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 4 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
Но в Лондон го прие само госпожица Ан Лонг — една от ръководителките в службата по въпросите на задграничните операции на Международния комитет по сътрудничество (така се наричаше секретариатът на картела). Тя го предупреди, че поради изключителната секретност на мисията му и поради това, че Международният нефтов картел е тайна организация, той трябва да бъде във връзка само с нея. От нея той получи указанията за своята задача в България и кодовете за връзка с радиопредавателната служба на картела. | Но в Лондон го прие само госпожица Ан Лонг — една от ръководителките в службата по въпросите на задграничните операции на Международния комитет по сътрудничество (така се наричаше секретариатът на картела). Тя го предупреди, че поради изключителната секретност на мисията му и поради това, че Международният нефтов картел е тайна организация, той трябва да бъде във връзка само с нея. От нея той получи указанията за своята задача в България и кодовете за връзка с радиопредавателната служба на картела. | ||
Преди заминаването му госпожица Лонг го покани да я посети в дома й. Тя живееше в уютен и отлично подреден мансарден етаж с по-младата си сестра и една стара прислужница. Всъщност и трите жени бяха преминали петдесетте години. Най-хубава и приветлива беше прислужницата. Сестрата изглеждаше мрачна и психично натоварена — тя само поздрави госта и се оттегли в стаята си. Госпожица Ан Лонг запази и в дома си своята канцеларска сериозност и сдържаност. Но след чая, като взе повод от изключителната любезност на прислужницата си към красавеца-гост, госпожица Лонг му каза: | Преди заминаването му госпожица Лонг го покани да я посети в дома й. Тя живееше в уютен и отлично подреден мансарден етаж с по-младата си сестра и една стара прислужница. Всъщност и трите жени бяха преминали петдесетте години. Най-хубава и приветлива беше прислужницата. Сестрата изглеждаше мрачна и психично натоварена — тя само поздрави госта и се оттегли в стаята си. Госпожица Ан Лонг запази и в дома си своята канцеларска сериозност и сдържаност. Но след чая, като взе повод от изключителната любезност на прислужницата си към красавеца-гост, госпожица Лонг му каза: | ||
| − | — Четох нейде, не помня къде, такава източна приказка : | + | — Четох нейде, не помня къде, такава източна приказка: |
| − | Харун | + | C> |
| − | — | + | Харун ал Рашид, който обичал да ходи предрешен между народа, бил нападнат от побойници. Спасил го млад здравеняк-хамалин. За да му се отблагодари, шахът го завел в двореца си й му казал : |
| + | — Там, в градината, има три дървета ябълки. Ако откъснеш златна ябълка, ще имаш всички богатства на света. Ако откъснеш сребърна, ще имаш всичката власт | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 21:40, 15 декември 2015
Страницата е проверена
