Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/942“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>проклет да бъде оня час, в който човешката ръка изкова страшен меч, вместо работен плуг!…{{попр|Добавяне на интервал.}} </i>Хр. Смирненски, Съч. III, 227. <i>— Знаеш ли, че това е първият разстрел на политически бунтовници у нас, .. Той ще отприщи порой от „узаконени“ братоубийства, които ще се превърнат в кошмар за млада България.</i> В. Геновска, СГ, 542. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БРАТОУБИ`ЙЦА</b>, -та, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> и <i>ж. Остар.</i> Братоубиец или (по-рядко) жена братоубиец. <i>Никога вече няма да се пригърнеме като братя, не ще се сприкажеме и посъветваме като братя, .. или той ще може да се яви тук — братоубийца.</i> В. Друмев, И, 47. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БРА`ТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който принадлежи, който се отнася до брат или е свойствен на брат (в 1 и 2 знач.). <i>В грижите и братската преданост на другаря му имаше такава трогателна простота и стоицизъм!</i> Й. Йовков,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} Разк. II, 137. <i>Казва още закона: между майсторите трябва да има братски сговор и благонравие.</i> Р. Стоянов, М, 37. <i>Братски поздрав.</i> <i>Братски грижи.</i> <i>Братска дружба.</i> <i>Братски чувства.</i> <i>Братска любов.</i> <i>Братска радост.</i> <i>Братски отношения.</i> | ||
| − | + | 2. Който е близък по чувства, разбирания и идеи; дружески, другарски. <i>Братска страна.</i> <i>Братски народ.</i> <i>Братска земя.</i> | |
| − | + | ◇ <b>Братска могила</b>. Обща гробница на загинали борци. <i>По полето бойно, / в братските могили, / спят сега спокойно / младости и сили.</i> Ив. Вазов, Съч. V, 57. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БРА`ТСКИ</b>. Понякога с предл. <em>по</em>. <i>Нареч. от прил.</i> братски; като брат или като братя. <i>Два гълъба — разказва дядо ви Крилов — / живели дружно, братски, със любов.</i> Д. Подвързачов, Б, 21. <i>Иван, който обичаше брата си, .., погледна го с добродушните си очи и му каза братски: — Еньо, .. аз ти го отстъпвам.</i> Елин Пелин, Съч. III, 98. <i>Като се съберат много пари, ще ги делим по братски, наравно.</i> А. Гуляшки, ЗР, 52. <i>Сближени от общо нещастие, [с черкезите] въодушевени от еднакви чувства, деляхме братски залъците си, тегобите си и надеждите си.</i> К. Величков, ПССъч. I, 149. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БРА`ТСТВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Прил. от</i> братство; братски. <i>Разбира се, вам е твърде неприятно да виждате, .. някаква си неблагодарност към вашите братствени постъпки.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 225. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БРА`ТСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Само <i>ед.</i> Кръвно родство между братя, между близки роднини. <i>Огладняхме, а гладният забравя и братство, и роднинство.</i> И. Петров, MB, 141. | |
| − | |||
| − | |||
2. Само <i>ед.</i> Разбирателство, дружба между хора и народи. <i>Само разумният и братският съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човешкият род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истина, свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 182. <i>Запеят някоя песен от новите, от народните, сетне стане Лазар или Андрея Бенков и каже слово за народ и вяра, за църква и школо, за народна просвета, за братство и сговор.</i> Д. Талев, ЖС, 415. | 2. Само <i>ед.</i> Разбирателство, дружба между хора и народи. <i>Само разумният и братският съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човешкият род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истина, свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 182. <i>Запеят някоя песен от новите, от народните, сетне стане Лазар или Андрея Бенков и каже слово за народ и вяра, за църква и школо, за народна просвета, за братство и сговор.</i> Д. Талев, ЖС, 415. | ||
| − | + | 3. Група хора с общи идеи, професия или с едно и също месторождение, образували съюз с някаква цел; сдружение. <i>Гоце прекара цялата останала година в неуморни старания да прехвърли по възможност повече материали в турско. Благодарение само на тайните офицерски братства .., тия негови старания, .., не останаха съвсем безплодни.</i> П. К. Яворов, Съч. II, 203. <i>Свещеническо братство.</i> <i>Македонски братства.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 3. Група хора с общи идеи, професия или с едно и също месторождение, образували съюз с някаква цел; сдружение. <i>Гоце прекара цялата останала година в неуморни старания да прехвърли по възможност повече материали в турско. Благодарение само на тайните офицерски братства.., тия негови старания,.., не останаха съвсем безплодни.</i> П. К. Яворов, Съч. II, 203. <i>Свещеническо братство | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | 4. Само <i>ед. Събир.</i> Всички калугери от един манастир. <i>Хилендарското братство го [Паисия] изпратило да прибере имота на един светогорски монах, който се поминал в Карловци.</i> Б. Пенев, НБВ, 48-49. <i>И когато стана на двадесет години, постригаха го в монашески чин и го приеха в братството под името Еникий.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 86. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БРАТУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.. Рядко.</i> Живея като брат с някого; живея сговорно. <i>Кръчмарите по турските села — все българи — по нужда и навик, бяха привикнали да братуват с турците.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 174. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БРАТУ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> братувам. <i>Стари неправди и грабителства над сиромашта, братувания с турците, бяха го направили омразен и сега.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 49. <i>Появиха се нелегални позиви и писма, с които войниците и офицерите бяха подканени да не се подчиняват на заповедите и да водят борба за прекратяване на войната, за мир и братуване с русите.</i> ВН, 1960, бр. 2696, 2. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БРАТУ`НЧЕ</b> <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Братово дете. <i>Наред трапеза пререди. / Най-накрай седи нейното, / нейното [на невестата] мило братунче — / за него чаша немаше, / за него дари немаше.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 388. <i>Майкя на дете думаше: / „Детенце, мило, маленко, / имаше бракя мнозина, / мнозина, дор деветина, / и девет мили снахици, / и девет братунчета“.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 74. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БРАТУ`ШКА</b> <i>м. Разг. Гальов.</i> Сърдечно именуване на руски войник или на русин, както и обръщение към тях, останало от Руско-турската война през 1877-1878 г. <i>Ех, да са живи нашите братушки… Бе, право казваше дядо Лулчо: нас дядо Иван ще ни избави от иго агарянско!</i> Ив. Вазов, Р, 55. <i>Народът само да види, че братушките правят въздушен десант, ще се дигне като един да им помага.</i> Г. Караславов, Т, 101. | ||
| + | — От рус. братушка ’братче’. | ||
Текуща версия към 07:52, 10 февруари 2014
проклет да бъде оня час, в който човешката ръка изкова страшен меч, вместо работен плуг!…* Хр. Смирненски, Съч. III, 227. — Знаеш ли, че това е първият разстрел на политически бунтовници у нас, .. Той ще отприщи порой от „узаконени“ братоубийства, които ще се превърнат в кошмар за млада България. В. Геновска, СГ, 542.
БРАТОУБИ`ЙЦА, -та, мн. -ци, м. и ж. Остар. Братоубиец или (по-рядко) жена братоубиец. Никога вече няма да се пригърнеме като братя, не ще се сприкажеме и посъветваме като братя, .. или той ще може да се яви тук — братоубийца. В. Друмев, И, 47.
БРА`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи, който се отнася до брат или е свойствен на брат (в 1 и 2 знач.). В грижите и братската преданост на другаря му имаше такава трогателна простота и стоицизъм! Й. Йовков,* Разк. II, 137. Казва още закона: между майсторите трябва да има братски сговор и благонравие. Р. Стоянов, М, 37. Братски поздрав. Братски грижи. Братска дружба. Братски чувства. Братска любов. Братска радост. Братски отношения.
2. Който е близък по чувства, разбирания и идеи; дружески, другарски. Братска страна. Братски народ. Братска земя.
◇ Братска могила. Обща гробница на загинали борци. По полето бойно, / в братските могили, / спят сега спокойно / младости и сили. Ив. Вазов, Съч. V, 57.
БРА`ТСКИ. Понякога с предл. по. Нареч. от прил. братски; като брат или като братя. Два гълъба — разказва дядо ви Крилов — / живели дружно, братски, със любов. Д. Подвързачов, Б, 21. Иван, който обичаше брата си, .., погледна го с добродушните си очи и му каза братски: — Еньо, .. аз ти го отстъпвам. Елин Пелин, Съч. III, 98. Като се съберат много пари, ще ги делим по братски, наравно. А. Гуляшки, ЗР, 52. Сближени от общо нещастие, [с черкезите] въодушевени от еднакви чувства, деляхме братски залъците си, тегобите си и надеждите си. К. Величков, ПССъч. I, 149.
БРА`ТСТВЕН, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от братство; братски. Разбира се, вам е твърде неприятно да виждате, .. някаква си неблагодарност към вашите братствени постъпки. Хр. Ботев, Съч. 1929, 225.
БРА`ТСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Кръвно родство между братя, между близки роднини. Огладняхме, а гладният забравя и братство, и роднинство. И. Петров, MB, 141.
2. Само ед. Разбирателство, дружба между хора и народи. Само разумният и братският съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човешкият род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истина, свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо. Хр. Ботев, Съч. 1929, 182. Запеят някоя песен от новите, от народните, сетне стане Лазар или Андрея Бенков и каже слово за народ и вяра, за църква и школо, за народна просвета, за братство и сговор. Д. Талев, ЖС, 415.
3. Група хора с общи идеи, професия или с едно и също месторождение, образували съюз с някаква цел; сдружение. Гоце прекара цялата останала година в неуморни старания да прехвърли по възможност повече материали в турско. Благодарение само на тайните офицерски братства .., тия негови старания, .., не останаха съвсем безплодни. П. К. Яворов, Съч. II, 203. Свещеническо братство. Македонски братства.
4. Само ед. Събир. Всички калугери от един манастир. Хилендарското братство го [Паисия] изпратило да прибере имота на един светогорски монах, който се поминал в Карловци. Б. Пенев, НБВ, 48-49. И когато стана на двадесет години, постригаха го в монашески чин и го приеха в братството под името Еникий. Елин Пелин, Съч. IV, 86.
БРАТУ`ВАМ, -аш, несв., непрех.. Рядко. Живея като брат с някого; живея сговорно. Кръчмарите по турските села — все българи — по нужда и навик, бяха привикнали да братуват с турците. Ив. Вазов, Съч. XXII, 174.
БРАТУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от братувам. Стари неправди и грабителства над сиромашта, братувания с турците, бяха го направили омразен и сега. Ив. Вазов, Съч. XXII, 49. Появиха се нелегални позиви и писма, с които войниците и офицерите бяха подканени да не се подчиняват на заповедите и да водят борба за прекратяване на войната, за мир и братуване с русите. ВН, 1960, бр. 2696, 2.
БРАТУ`НЧЕ мн. -та, ср. Диал. Братово дете. Наред трапеза пререди. / Най-накрай седи нейното, / нейното [на невестата] мило братунче — / за него чаша немаше, / за него дари немаше. Нар. пес., СбНУ XLIV, 388. Майкя на дете думаше: / „Детенце, мило, маленко, / имаше бракя мнозина, / мнозина, дор деветина, / и девет мили снахици, / и девет братунчета“. Нар. пес., СбНУ XLIV, 74.
БРАТУ`ШКА м. Разг. Гальов. Сърдечно именуване на руски войник или на русин, както и обръщение към тях, останало от Руско-турската война през 1877-1878 г. Ех, да са живи нашите братушки… Бе, право казваше дядо Лулчо: нас дядо Иван ще ни избави от иго агарянско! Ив. Вазов, Р, 55. Народът само да види, че братушките правят въздушен десант, ще се дигне като един да им помага. Г. Караславов, Т, 101.
— От рус. братушка ’братче’.
