Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/340“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Коригирана)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<sfb>
 
<sfb>
{s}Но главното е друго. Аз еи намерих съвсем друг, истински път в живота...{/s}
+
Но главното е друго. Аз си намерих съвсем друг, истински път в живота...
{s}— Сондьор?{/s}
+
— Сондьор?
{s}— Все едно сондьор ли, или някакъв друг. Във всеки случай не да се върдалям в мътилката иа живота при теб t С помощта на чичо Арго и на един съветски другар аз намерих пътя на моята класа, за да живея верен на себе си, с ясно бъдеще!... Ти това надали ще го разбереш. Знай само, че за мен връщане няма! Затова иди си! Ще те изпратя до Шабла, за да вземеш вечерния рейс.{/s}
+
— Все едно сондьор ли, или някакъв друг. Във всеки случай не да се върдалям в мътилката на живота при теб! С помощта на чичо Арго и на един съветски другар аз намерих пътя на моята класа, за да живея верен на себе си, с ясно бъдеще!... Ти това надали ще го разбереш. Знай само, че за мен връщане няма! Затова иди си! Ще те изпратя до Шабла, за да вземеш вечерния рейс.
{s}— Не! Не ме оставяй да си ида така! — започна да броди тя из пещерата с пристъпи на плач и отчаяние. — Не ме оставяй, Нино! — покъртително, с вопъл, който раздира гърлото й, настояваше тя. Свлече се на пейката, закри с ръце лицето си и се разтресе от плач.{/s}
+
— Не! Не ме оставяй да си ида така! — започна да броди тя из пещерата с пристъпи на плач и отчаяние. — Не ме оставяй, Нино! — покъртително, с вопъл, който раздира гърлото й, настояваше тя. Свлече се на пейката, закри с ръце лицето си и се разтресе от плач.
{s}Нино и кресна с яд :{/s}
+
Нино и кресна с яд:
{s}— Слушай, толкова ми са досадни вече твоите трагикомедии, че ако не искаш да те набия, за да знам поне защо ревеш, престани и си отивай!{/s}
+
— Слушай, толкова ми са досадни вече твоите трагикомедии, че ако не искаш да те набия, за да знам поне защо ревеш, престани и си отивай!
{s}— Няма да си отида без теб! — продължаваше да плаче тя, но в гласа й звучеше едва сдържана ярост. — Ти разиграваш комедии, а не аз. Правиш се на „силен“, за да ме измъчваш. .. Няма да си отида оттук! По-скоро ще се хвърля в морето...{/s}
+
— Няма да си отида без теб! — продължаваше да плаче тя, но в гласа й звучеше едва сдържана ярост. — Ти разиграваш комедии, а не аз. Правиш се на „силен“, за да ме измъчваш... Няма да си отида оттук! По-скоро ще се хвърля в морето...
{s}— Глупачка!{/s}
+
— Глупачка!
{s}Той се изправи пред нея и заканително попита :{/s}
+
}Той се изправи пред нея и заканително попита:
{s}— Тук ли искаш да останеш?{/s}
+
— Тук ли искаш да останеш?
{s}— Да, тук!{/s}
+
— Да, тук!
{s}— Искрена ли си?{/s}
+
— Искрена ли си?
{s}— Искрена съм.{/s}
+
— Искрена съм.
{s}{/s} И {s}не искаш да се разведем, тъй ли?{/s}
+
— И не искаш да се разведем, тъй ли?
{s}— Не искам.{/s}
+
— Не искам.
{s}— Ще живееш ли с мен?{/s}
+
— Ще живееш ли с мен?
{s}— Защо да не живея?{/s}
+
— Защо да не живея?
{s}— Но тук?{/s}
+
— Но тук?
{s}— Къде тук?{/s}
+
— Къде тук?
{s}{/s} В {s}Проглед... или където съм аз. Можеш да станеш колекторна на сонда като Дора Павлова.{/s}
+
— В Проглед... или където съм аз. Можеш да станеш колекторка на сонда като Дора Павлова.
{s}{/s} {s}А{/s} {s}университета?{/s}
+
— А университета?
{s}— Ще го напуснеш.{/s}
+
— Ще го напуснеш.
{s}Тя го гледаше едновременно учудено и плахо.{/s}
+
Тя го гледаше едновременно учудено и плахо.
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 13:12, 29 септември 2015

Страницата е проверена