Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/322“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 3: | Ред 3: | ||
— Ало... Да, аз съм... Да... Да... Да... | — Ало... Да, аз съм... Да... Да... Да... | ||
Лидия и Круна, затаили дъх, с пълно напрежение следяха всяка нейна дума и си гадаеха какво й говори Бойдев. | Лидия и Круна, затаили дъх, с пълно напрежение следяха всяка нейна дума и си гадаеха какво й говори Бойдев. | ||
− | — Да... Кога, сега ли?... Н-не, не зная. Ще си | + | — Да... Кога, сега ли?... Н-не, не зная. Ще си помисля. Вие толкова ме наскърбихте, че... Не, не мога да ви отговоря нищо сега... Утре? Ще видим... Може би... Мога само по същото време утре... Добре, само ако реша да не дойда, ще ви телефонирам... Да. Довиждане. |
— Какво? — попита нетърпеливо Круна, когато Нели свърши разговора и ядно тръшна слушалката върху апарата. | — Какво? — попита нетърпеливо Круна, когато Нели свърши разговора и ядно тръшна слушалката върху апарата. | ||
— Нищо. Разкаял се. Вика ме утре да отида у тях, за да ми се извини. | — Нищо. Разкаял се. Вика ме утре да отида у тях, за да ми се извини. | ||
— Ще отидеш, нали, Нелинка? — изрече галено Лидия. | — Ще отидеш, нали, Нелинка? — изрече галено Лидия. | ||
− | — Ах, като си помисля какво ми наговори... Как ще го гледам, как? — изхлипа Нели, изтича в стаята на вуйчо си | + | — Ах, като си помисля какво ми наговори... Как ще го гледам, как? — изхлипа Нели, изтича в стаята на вуйчо си и се тръшна по очи върху леглото. |
− | Лидия пошушна на Круна : | + | Лидия пошушна на Круна: |
— Остави я да си поплаче, ще й мине. — И като се приготви да си отиде, добави: — Трябва непременно да я накараш утре да отиде, Круне. Инак ще провалим всичко, разбираш ли? | — Остави я да си поплаче, ще й мине. — И като се приготви да си отиде, добави: — Трябва непременно да я накараш утре да отиде, Круне. Инак ще провалим всичко, разбираш ли? | ||
— Ох, и да отиде, кой я знае как ще се държи с него. | — Ох, и да отиде, кой я знае как ще се държи с него. | ||
− | — Тя само да отиде. Оня сладострастник ще я укроти! .. Аз ще дойда утре, за да я проследя. Довиждане — целуна я тя по страната и излезе. | + | — Тя само да отиде. Оня сладострастник ще я укроти!.. Аз ще дойда утре, за да я проследя. Довиждане — целуна я тя по страната и излезе. |
− | Но | + | Но през тази нощ Нели реши друго: остави на леля си бележка, че заминава за Варна, и рано сутринта излезе с куфарчето си. |
+ | * | ||
Същата сутрин Лидия отиде разтревожена в дома на Герасим Ранков, за да му съобщи за бягството на Нели. | Същата сутрин Лидия отиде разтревожена в дома на Герасим Ранков, за да му съобщи за бягството на Нели. | ||
− | Лидия винаги по женски | + | Лидия винаги по женски бе съжалявала Ранков за обстановката, в която живее. Някогашната негова хубава къща — масивна постройка на два етажа — се намираше на улица „Московска“, недалеч от храма „Света София“. Лидия влизаше сега с погнуса в познатия й от някога разкошен хол, който бе превърнат на нещо като обща пералня, склад за вехтории и място за игра на многото деца от четирите |
− | |||
</sfb> | </sfb> |
Текуща версия към 12:16, 29 септември 2015
Страницата е проверена