Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/314“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
— А-а! — извика изумено Нели. | — А-а! — извика изумено Нели. | ||
— Да! Вие всичко правите пресметливо и преднамерено. Искахте да замените изоставилия ви съпруг с мен! Искахте аз, глупакът, да поема вместо него да ви крепя в университета и да ви браня за миналото ви... | — Да! Вие всичко правите пресметливо и преднамерено. Искахте да замените изоставилия ви съпруг с мен! Искахте аз, глупакът, да поема вместо него да ви крепя в университета и да ви браня за миналото ви... | ||
| − | — | + | — Никога не съм мислила това... |
| − | — Не говорете! Няма да ме заблудите. Аз не съм хлапак! Няма да застана вместо вашия съпруг пред съда на партията си! Няма да допусна една такава скандална връзка пред бракоразводния си процес!... Вървете си! Вървете | + | — Не говорете! Няма да ме заблудите. Аз не съм хлапак! Няма да застана вместо вашия съпруг пред съда на партията си! Няма да допусна една такава скандална връзка пред бракоразводния си процес!... Вървете си! Вървете, докато все още се владея да не извърша някоя жестокост над вас! |
Тя, разплакана, излезе. | Тя, разплакана, излезе. | ||
— Уличница! — изрече той на себе си това, което мислеше за нея и не посмя да й го каже. | — Уличница! — изрече той на себе си това, което мислеше за нея и не посмя да й го каже. | ||
| − | След като тръшна вратата зад пропъдената чудесна любовница, Бойдев влезе в хола и прикрит зад завесата | + | След като тръшна вратата зад пропъдената чудесна любовница, Бойдев влезе в хола и прикрит зад завесата на прозореца, проследи как тя почти тичешком изчезна по улицата. Той премина няколко пъти надлъж из големия опустял хол, после дръпна завесата на кабинета си, тръшна се на канапето под библиотечните рафтове и притисна силно челото си о възглавниците. Кръвоносните съдове в главата му така силно и мъчително пулсираха, сякаш напираха да я разцепят. |
Той се виждаше пуст и обеднял, загубил още една илюзия. | Той се виждаше пуст и обеднял, загубил още една илюзия. | ||
Едва ли не с всеки нов ден той обедняваше с по една илюзия!... | Едва ли не с всеки нов ден той обедняваше с по една илюзия!... | ||
| − | + | > 25 | |
| − | При срещата им в градината на Докторския паметник Лидия най-после съобщи на Герасим Ранков : | + | При срещата им в градината на Докторския паметник Лидия най-после съобщи на Герасим Ранков: |
— Върна се! Нели е при него. | — Върна се! Нели е при него. | ||
| − | Ранков само й пошушна : | + | Ранков само й пошушна: |
| − | — Проследи я за агенти! Разпитай я подробно какво е станало. Ела там! | + | — Проследи я за агенти! Разпитай я подробно какво е станало. Ела там! — И отмина. |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 11:24, 29 септември 2015
Страницата е проверена
