Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/308“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Коригирана)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 9: Ред 9:
 
Лидия нервно смачка в пепелника току-що запалената цигара и погледна многозначително Круна.
 
Лидия нервно смачка в пепелника току-що запалената цигара и погледна многозначително Круна.
 
Нели се разскача от радост.
 
Нели се разскача от радост.
— Покани ме да отида още сега у тях! Ела да изберем коя рокля да си облека — за дърпа тя леля си към шекере-ноцветния гардероб.
+
— Покани ме да отида още сега у тях! Ела да изберем коя рокля да си облека — задърпа тя леля си към шекереноцветния гардероб.
 
И Лидия отиде с тях в будоара на Круна.
 
И Лидия отиде с тях в будоара на Круна.
 
— Нелинка, искаш ли... и тъй отиваш при Бойдев, да ти дам пак писъмце? Нека ти каже ще уреди ли най-после нещо, или да ми върне документите, за да си замина.
 
— Нелинка, искаш ли... и тъй отиваш при Бойдев, да ти дам пак писъмце? Нека ти каже ще уреди ли най-после нещо, или да ми върне документите, за да си замина.
 
— Да, добре, лельо Лидия.
 
— Да, добре, лельо Лидия.
 
*
 
*
Бойдев видя Нели през прозореца, когато тя приближаваше по улицата към жилището му. Облечена в тоалета си от вечерта срещу Великден — блузата с портокалов цвят и черна пола с широк бледозелен колан, — стройна, грациоз-иа, тя вървеше с почти танцуващи стъпки. Нетърпелив, Бойдев я проследи мислено по стълбището и отвори вратата точно когато тя се изправи пред апартамента, готова да позвъни. И още в антрето я прегърна поривисто, впи устни в нейните ненаситно, до умора... въпреки тръпчивия вкус на Необърсаното червило. Нели едва се отскубна от ръцете му и весело, с щастлив смях побягна в неговия кабинет.
+
Бойдев видя Нели през прозореца, когато тя приближаваше по улицата към жилището му. Облечена в тоалета си от вечерта срещу Великден — блузата с портокалов цвят и черна пола с широк бледозелен колан, — стройна, грациозна, тя вървеше с почти танцуващи стъпки. Нетърпелив, Бойдев я проследи мислено по стълбището и отвори вратата точно когато тя се изправи пред апартамента, готова да позвъни. И още в антрето я прегърна поривисто, впи устни в нейните ненаситно, до умора... въпреки тръпчивия вкус на необърсаното червило. Нели едва се отскубна от ръцете му и весело, с щастлив смях побягна в неговия кабинет.
 
Когато отвори чантичката си за кърпичка, за да изтрие
 
Когато отвори чантичката си за кърпичка, за да изтрие
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 10:44, 29 септември 2015

Страницата е проверена