Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/288“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | C> | |
| − | + | Но това са само редки моменти на слабост от моя страна. Щом си помисля как той постъпи с мен и че е мъж на друга, ставам зла и се ядосвам до плач на себе си, че съм такава слаба и дори жалка с чувството си към него! В такива моменти си казвам, че никога не мога да му простя и никога няма да му простя. Между нас всичко завинаги е свършено! | |
| − | + | Това мога да отговоря на татко относно Нино Русев. | |
| − | + | Целувам ви всички и очаквам скоро писмо от вас. | |
| + | Дора | ||
| + | C$ | ||
* | * | ||
| − | + | В този горещ майски следобед Дора Павлова непрекъснато наблюдаваше глинестия разтвор. Тя бе забелязала, че струята бликаше из отвора на забоя с леко променен цвят. Наведена над улеите между сондажната дупка и резервоара, по които се утайваше шламът, тя начесто вадеше утайки и сверяваше късчетата с указанията на геологотехническия наряд. И когато се увери в промяната, тя взе шепа утайки и изтича в канцеларията. | |
| − | + | Алеко Николов пишеше някакви сведения със забравена цигара в уста. Дора Павлова поднесе пред лицето му шепата си: | |
| − | + | — Другарю бригадир, вижте. Още четири метра остават по геологотехническия наряд, а преминахме сармата и навлязохме в кредата. | |
| − | + | — Това не е толкова важно. Ти кажи има ли признаци за нефт. | |
| − | + | — Няма. | |
| − | + | Алеко Николов изпухтя, отлепи от долната си устна угарката и я захвърли ядно на пода; затвори папката, над която работеше, и се изправи. Тръгна към сондата. Но докато минаваше през двора, той осъзна, че се държи невнимателно към измъчената от денонощния труд колекторка, изчака я да го настигне и каза с усмивка: | |
| − | + | — Намусил съм ти се, сякаш ти си виновна, че няма нефт!... Уморена ли си? Иди поспи, аз ще те сменя. | |
| − | + | — Ами, ще спя! Четири метра няма да дочакам — възрази сопнато девойката. | |
| − | + | — И ти си едно трънче... Като че на бащинията си работиш! — зарадва й се Алеко Николов и я побутна да мине пред него през портата. | |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 21:42, 15 декември 2015
Страницата е проверена
