Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/287“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | Не успяваш да забележиш всички движения, толкова бързо се извършват операциите. Всички наскачват да помагат. Изпръскани, оцапани до уши от глинестия разтвор, ние много се смеем един на друг и си подхвърляме шеги, като се гледаме на какво приличаме. Когато завършихме ваденето на лоста и се пообляхме с маркуча, за да се измием, мъжете си позволиха да изпушат по една цигара. Аз направих замер на равнището и се заехме да приготвим глинест разтвор, докато дойде новата смяна. | |
| − | + | Ето, изтокът избледнява. Пръснатите перести облаци губят своя тайнствен нощен вид. Обагрени от розовите лъчи на пролазилото из морския безкрай слънце, те сияят в синьото небе. Ето деня! | |
| − | + | Така измина тази нощ, в която ви пиша с прекъсване това писмо. Повярвайте ми, че съм доволна и щастлива с работата си. | |
| − | + | Макар че писмото ми става дълго и вече изпълвам листите на почти целия си бележник, искам да ви пиша още нещо. | |
| − | + | Аз разбирам, че татковият въпрос, как живея тук сама между толкова мъже, има и друг смисъл. Той иска да знае какво става между мен и Нино Русев. | |
| − | + | Ще му отговоря откровено: | |
| − | + | Да, сдобрихме се с Нино. Не можех да постъпя другояче. Но не мисля, че съм изменила на честната си младежка дума: никога да не му простя за неговата измяна и за всичко; никога да не бъдем вече с него това, което бяхме. Не! Откакто се сдобрихме, не сме говорили нито веднъж. Той сам ме отбягва, защото се срамува от мен. И на мен също ми е неудобно да му заговоря. | |
| − | + | Но за да бъда напълно искрена, ще ви кажа: когато мисли, че не го забелязвам, той ме гледа, както ме гледаше преди, когато се обичахме. И аз си позволявам да го наблюдавам скрито, особено когато е горе на кулата върхови как сръчно подава тръбите за наставка на сондажния лост или как издърпва встрани отвинтените колена, за да се сложи ново длето на лоста. Обичам и да го слушам, когато след смяната другарите го наобиколят и той започва да свири с акордеона и да пеят. Аз често отивам при тях и пея дори. | |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 21:19, 15 декември 2015
Страницата е проверена
