Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/276“
(→Некоригирана) |
м |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | е | + | е безразличен. Но на мен ще ми е неприятно да ви гледам. По-добре иди другаде да работиш... ако не се върнеш пак при жена си! |
— Откъде пък знаеш, че ще се върна? | — Откъде пък знаеш, че ще се върна? | ||
— Зная, защото и мен да ме повика Лидия, ще хукна подире й. Нищожни хора сме ние с теб! Нищожни! | — Зная, защото и мен да ме повика Лидия, ще хукна подире й. Нищожни хора сме ние с теб! Нищожни! | ||
| − | Тази | + | Тази непримирителност и грубост, която Льолчев проявяваше сега, се стори на Нино съвсем несвойствена на неговия характер. Той седна при Льолчев до масата и каза: |
| − | — Слушай, чичо Арго. Ти зле играеш ролята си. Какво си казваш : „Тоя твърдоглавец не разбира от увещания да остане. Я да опитам с обратното — да го изгоня! Може пък да се заинати и да остане...“ Нали? | + | — Слушай, чичо Арго. Ти зле играеш ролята си. Какво си казваш: „Тоя твърдоглавец не разбира от увещания да остане. Я да опитам с обратното — да го изгоня! Може пък да се заинати и да остане...“ Нали? |
— Не, не се досетих да направя такова салтомортале. Смятам искрено, че е по-добре да си отидеш. | — Не, не се досетих да направя такова салтомортале. Смятам искрено, че е по-добре да си отидеш. | ||
— Не! Аз тази нощ реших да остана тук... поне докато нещо непреодолимо не ме прогони. Засега това, което се случи между мен и Дора, е детинско заяждане. Полива ми да се мия, а аз избухвам като глупак, защото ме предупредила да не се държа като уличник! Сякаш е много трудно да разбера, че трябва да понеса поне малко огорчение за мерзостта, която съм проявил към нея! | — Не! Аз тази нощ реших да остана тук... поне докато нещо непреодолимо не ме прогони. Засега това, което се случи между мен и Дора, е детинско заяждане. Полива ми да се мия, а аз избухвам като глупак, защото ме предупредила да не се държа като уличник! Сякаш е много трудно да разбера, че трябва да понеса поне малко огорчение за мерзостта, която съм проявил към нея! | ||
— Така! Така! — радваше, му се Льолчев. | — Така! Така! — радваше, му се Льолчев. | ||
| − | — А знаеш ли защо не трябва да се махна оттук? | + | — А знаеш ли защо не трябва да се махна оттук? Защото — ти го каза — непременно ще се върна пак при жена си. Там униженията, които ще преживея, ще са сто пъти по-тежки от тукашните. Там ще бъда сам — нямам близки, другарите ми от университета са ме отритнали и няма да ме приемат. А тук имам другари... ще трябва да ги печеля, но поне са ме приели при себе си. Тук имам... баща!... — сложи той ръка върху ръката на Льолчев и устните му плачевно затрепераха. Замълча. |
Льолчев само постисна ръката му и от вълнение едва продума: | Льолчев само постисна ръката му и от вълнение едва продума: | ||
| − | — Така е.. | + | — Така е... най-хубаво! — И като прибута пред Нино чашата с мляко, паничката с яйца, сиренето и хляба, добави: — Хайде закуси, че да вървим на пусковото съвещание. |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:27, 29 септември 2015
Страницата е проверена
