Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/268“
(→Некоригирана) |
м |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | бъде изобщо начисто с всичко в живота. И още нещо: под прекалената рязкост и суровост тя прикрива нежно сърце. Може да бъде дори романтична, но има някакъв стремеж все да балансира женствеността си с твърдост и мъжественост... Не зная, може би характерът на работата и́ мъжкото облекло и мъжкото обкръжение, детските мечти да стане летец... — може би това й дава грубия вид дори когато чувствата я правят съвсем слаба... | |
Илин сам почувствува, че говори не това, което би било най-подходящо в този момент; че приказва общи думи и не може да стигне до същността на намерението си. | Илин сам почувствува, че говори не това, което би било най-подходящо в този момент; че приказва общи думи и не може да стигне до същността на намерението си. | ||
— Защо я оправдавате, Степан Викторович? Аз ви казах, че тя е права да се отнесе така с мен. | — Защо я оправдавате, Степан Викторович? Аз ви казах, че тя е права да се отнесе така с мен. | ||
— Да, разбира се, че няма нужда да я оправдавам. Аз и не дойдох за това. Просто ме заинтересуваха отношенията ви... доколкото биха попречили на работата, а и така, по човешки... | — Да, разбира се, че няма нужда да я оправдавам. Аз и не дойдох за това. Просто ме заинтересуваха отношенията ви... доколкото биха попречили на работата, а и така, по човешки... | ||
| − | Илин се замисли, после продължи : | + | Илин се замисли, после продължи: |
— Да-а... Ти би трябвало да се чувствуваш щастлив човек... | — Да-а... Ти би трябвало да се чувствуваш щастлив човек... | ||
| − | — Ха! Много съм щастлив — изрече с горчива | + | — Ха! Много съм щастлив — изрече с горчива насмешка над себе си Нино. |
| − | — Най-щастливи в живота са ония хора — настоя Илин, — които могат да пораждат у другите обич към себе си. Ето: обикнал те е по бащински Аргир Льолчев. Аз също мога да кажа, че не съм равнодушен към теб. Дори си | + | — Най-щастливи в живота са ония хора — настоя Илин, — които могат да пораждат у другите обич към себе си. Ето: обикнал те е по бащински Аргир Льолчев. Аз също мога да кажа, че не съм равнодушен към теб. Дори си признах това на Дора Маноловна. И тя — такава умница, душевно чиста, във всяко отношение отлична девойка — и тя те обича... |
Нино трепна: | Нино трепна: | ||
— Тя ли ви каза? | — Тя ли ви каза? | ||
| − | — Не, не ми е | + | — Не, не ми е казвала. Обратно, просто крещи, че те мрази! Но тя не може да прикрива любовта си, въпреки че се опитва да я изразява като омраза. |
— Това не е вярно. Тя ме мрази! | — Това не е вярно. Тя ме мрази! | ||
| − | — Тогава съм се излъгал! — възкликна леко насмешливо Илин. | + | — Тогава съм се излъгал! — възкликна леко насмешливо Илин. — Но добре, да не гадаем за нейните чувства. Да поговорим за твоите чувства към нея. |
— Няма смисъл. Между нас отдавна вече всичко е свършено. | — Няма смисъл. Между нас отдавна вече всичко е свършено. | ||
| − | — Приятелските ви отношения очевидно са прекъснати. Но чувствата? За тях става дума | + | — Приятелските ви отношения очевидно са прекъснати. Но чувствата? За тях става дума. |
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:26, 29 септември 2015
Страницата е проверена
