Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/258“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м
 
(Не е показана една междинна версия от същия потребител)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<sfb>
 
<sfb>
{s}Илин продължи след нея бавно, за да и даде възможност да изживее смущението си и да се поуспокои. Стигна до брега недалеч от нея и остана там изправен, загледан в морската далечина.{/s}
+
Илин продължи след нея бавно, за да и даде възможност да изживее смущението си и да се поуспокои. Стигна до брега недалеч от нея и остана там изправен, загледан в морската далечина.
{s}Морето беше спокойно, почти огледално гладко. Бухлатите летни облаци, насветлени розово от залеза, се отразяваха в синьозелената вода и проточваха светли пътеки през морето до самия бряг.{/s} {s}Ма{/s} {s}изток зад морския хоризонт се издигаше сянката на земята. Тя все повече се сгъстяваше, ставаше морава като мастило — сякаш там се зараждаше мракът на нощта, за да обсеби небето. Край брега тихите, лениви вълници нямаха сила да се извърнат — само леко се надигаха, обгалваха голите скали и се отдръпваха.{/s}
+
{Морето беше спокойно, почти огледално гладко. Бухлатите летни облаци, насветлени розово от залеза, се отразяваха в синьозелената вода и проточваха светли пътеки през морето до самия бряг.На изток зад морския хоризонт се издигаше сянката на земята. Тя все повече се сгъстяваше, ставаше морава като мастило — сякаш там се зараждаше мракът на нощта, за да обсеби небето. Край брега тихите, лениви вълници нямаха сила да се извърнат — само леко се надигаха, обгалваха голите скали и се отдръпваха.
{s}В рривечериия час срещата на стихиите тук беше безмълвна, облъхана от безпределен покой. Като заметнато с пурпурен шал застиваше небето. Засияло в отражения,., *лас-ка^.о и морно, почиваше морета С дъх на майски ухания отдъхваше многоцветната земя...{/s}
+
В привечерния час срещата на стихиите тук беше безмълвна, облъхана от безпределен покой. Като заметнато с пурпурен шал застиваше небето. Засияло в отражения, ласкаво и морно, почиваше морето. С дъх на майски ухания отдъхваше многоцветната земя...
{s}— Хубаво, нали? — продума Йлин.‘—Много обичам добруджанските залези. Те винаги ме заставят да си казвам : „Хубаво е да се живее!“... А ето че сега трябва да кажа : „Ех, как лошо живеем ние!“ На, разочаровах се в един човек, който ми се струваше чудесен и бях го залюбил. Чув-ствувам тази измама като обида! А той и вас обидил. Обидил ви е, като се е оженил за другата, може би?{/s}
+
— Хубаво, нали? — продума Илин. — Много обичам добруджанските залези. Те винаги ме заставят да си казвам: „Хубаво е да се живее!“... А ето че сега трябва да кажа: „Ех, как лошо живеем ние!“ На́, разочаровах се в един човек, който ми се струваше чудесен и бях го залюбил. Чувствувам тази измама като обида! А той и вас обидил. Обидил ви е, като се е оженил за другата, може би?
{s}— Така стана по-добре. Поне навреме го разбрах, че е лъжец, и измамник, нищо друго! — гневно и едновременно с болка изрече Дора.{/s}
+
— Така стана по-добре. Поне навреме го разбрах, че е лъжец, и измамник, нищо друго! — гневно и едновременно с болка изрече Дора.
{s}— Да, делата в решаващи моменти от живота са най-точната мярка за същността на всеки човек... Но знаете ли какво ми идва на ум? Четох го, струва ми се, в някакъв роман или гледах пиеса — не помня точно. И там така ставаше дума да се реши съдбата на един нечист човек. Възмутени от калните му дела, всички, дори партийният секретар, настояваха за решителна разправа с мизерника. И изведнъж някаква девойка... любила го е може би или просто го е пожалило доброто й сърце — казва: „Отговорете ми, хора, той прогнил човек ли е, или човек, който греши? Тогава аз ще дигна ръка да го съдя или ще му я подам да тръгне по добрия път..— Нещо такова бещ.е. Сега ми идва. на ум, че и нйе с вас добре е да си дадем отчет за случая Нино Русев. Да отъждествяваме гнидия“,{/s}
+
— Да, делата в решаващи моменти от живота са най-точната мярка за същността на всеки човек... Но знаете ли какво ми идва на ум? Четох го, струва ми се, в някакъв роман или гледах пиеса — не помня точно. И там така ставаше дума да се реши съдбата на един нечист човек. Възмутени от калните му дела, всички, дори партийният секретар, настояваха за решителна разправа с мизерника. И изведнъж някаква девойка... любила го е може би или просто го е пожалило доброто й сърце — казва: „Отговорете ми, хора, той прогнил човек ли е, или човек, който греши? Тогава аз ще дигна ръка да го съдя или ще му я подам да тръгне по добрия път..." — Нещо такова беше. Сега ми идва на ум, че и ние с вас добре е да си дадем отчет за случая Нино Русев. Да отъждествяваме гнилия,
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 09:25, 29 септември 2015

Страницата е проверена