Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/252“
(→Некоригирана) |
м |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | Льолчев. Той все повече му ставаше необходим, душевно нужен. Този човек умееше да въвежда ред в мислите му | + | Льолчев. Той все повече му ставаше необходим, душевно нужен. Този човек умееше да въвежда ред в мислите му, да насочва желанията му, да създава добри намерения у него и воля да ги постига... Нино беше вече уверен, че ако бъде с него, ще преодолее и влечението към жена си, ще издържи на срещата с Дора Павлова, ще устоява на неприятностите — защото Льолчев ще му помага да ги превъзмогва. И, най-същественото — ще го подтиква да осъзнае смисъла на по-нататъшния си живот... |
По обратния път Нино се чувствуваше вече примирен със срещата с Дора Павлова и успокоен. | По обратния път Нино се чувствуваше вече примирен със срещата с Дора Павлова и успокоен. | ||
| − | + | * | |
До Проглед долетя далечен бумтеж на мотори. | До Проглед долетя далечен бумтеж на мотори. | ||
— Идват! — подвикна радостно Дора Павлова на другарите си и затича към западния край на селото. | — Идват! — подвикна радостно Дора Павлова на другарите си и затича към западния край на селото. | ||
| − | Втори ден вече групата сондьори, изпратени в Проглед да подготвят площадката на сондажа, чакаха нетърпеливо тръгналата от Калиакра кула, за да започнат най-после „истинска работа“. Те бяха изкопали вече резервоарите за глинестия разтвор и улеите за утайката на шлама. Изчакваха само да позасъхне циментовата замазка на резервоара, за да започнат приготвянето на глинестия разтвор. Прокаран беше и водопроводът от морето до мястото на сондата — трябваше само тръбите да се включат в помпите. Построена бе и голямата дъсчена барака с двата „салона“. Тъй бяха означени с тебешир съставните стени на бараката при демонтирането й на Калиакра: „Салон-№ 1“ и | + | Втори ден вече групата сондьори, изпратени в Проглед да подготвят площадката на сондажа, чакаха нетърпеливо тръгналата от Калиакра кула, за да започнат най-после „истинска работа“. Те бяха изкопали вече резервоарите за глинестия разтвор и улеите за утайката на шлама. Изчакваха само да позасъхне циментовата замазка на резервоара, за да започнат приготвянето на глинестия разтвор. Прокаран беше и водопроводът от морето до мястото на сондата — трябваше само тръбите да се включат в помпите. Построена бе и голямата дъсчена барака с двата „салона“. Тъй бяха означени с тебешир съставните стени на бараката при демонтирането й на Калиакра: „Салон-№ 1“ и "Салон № 2". |
Ето пристигаше най-подир и кулата. Сондьорите излязоха да я посрещнат. От края на селото се виждаше в далечината сред зелените житни блокове желязната плетеница с развяно на върха червено знаме. Слънцето, наклонено вече към залез, сияеше зад чудатия впряг. Нагретият въздух с дъх на топла влага и медовина трепкаше на кристални вълни и през тях кулата изглеждаше призрачен великан, който се поклаща и олюлява до прекатурване, сякаш брулен от вятъра в безбрежната равнина. | Ето пристигаше най-подир и кулата. Сондьорите излязоха да я посрещнат. От края на селото се виждаше в далечината сред зелените житни блокове желязната плетеница с развяно на върха червено знаме. Слънцето, наклонено вече към залез, сияеше зад чудатия впряг. Нагретият въздух с дъх на топла влага и медовина трепкаше на кристални вълни и през тях кулата изглеждаше призрачен великан, който се поклаща и олюлява до прекатурване, сякаш брулен от вятъра в безбрежната равнина. | ||
| − | Запъхтяна от тичането, Дора Павлова поспря и се загледа в | + | Запъхтяна от тичането, Дора Павлова поспря и се загледа в размахващия ръце Алеко Николов, в трактористите и хората, които теглеха отстрани и отзад въжетата, за да |
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:23, 29 септември 2015
Страницата е проверена
