Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/241“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
— Бойдев, да. | — Бойдев, да. | ||
— Че как да не го помня? Работил съм с него. Той стана сега голям човек!... | — Че как да не го помня? Работил съм с него. Той стана сега голям човек!... | ||
| − | Бай Никой изведнъж се досети, че навярно Бойдев ще смени Ранков като резидент, и с изненада попита : | + | Бай Никой изведнъж се досети, че навярно Бойдев ще смени Ранков като резидент, и с изненада попита: |
— Ами какво, и Бойдев ли работи за картела? | — Ами какво, и Бойдев ли работи за картела? | ||
— Работи. | — Работи. | ||
— Нали е комунист? | — Нали е комунист? | ||
| − | — Бои се да не го разобличим за миналото | + | — Бои се да не го разобличим за миналото му... А спомняш ли си Лидия Гайарчук? |
— Ха, няма да я помня!... Тя как е, държи ли се още по любовните работи? | — Ха, няма да я помня!... Тя как е, държи ли се още по любовните работи? | ||
| − | — Хубава е още, дяволката! | + | — Хубава е още, дяволката! Страшно апетитна и... подайлива, както cи я знаеш! |
Двамата се разсмяха и продължиха да похапват. | Двамата се разсмяха и продължиха да похапват. | ||
| − | — Ами другата, бай Герасиме.. .оная с „Оберон“, Круна. Тя какво прави? Зърнах я веднъж по „Цар Освободител“, върви като испанска танцьорка и всички се извръщат да я гледат. | + | — Ами другата, бай Герасиме... оная с „Оберон“, Круна. Тя какво прави? Зърнах я веднъж по „Цар Освободител“, върви като испанска танцьорка и всички се извръщат да я гледат. |
— И Круна е наша!... Изобщо, не сме лош тим, а? | — И Круна е наша!... Изобщо, не сме лош тим, а? | ||
Само дето аз трябва да напусна терена!... | Само дето аз трябва да напусна терена!... | ||
— Защо? Какво не ти одобряват? Ти си умен човек. Най-много заслуги имаш ти към картела. | — Защо? Какво не ти одобряват? Ти си умен човек. Най-много заслуги имаш ти към картела. | ||
— Изпратиха емисар да обследва работата ми. Помниш ли... а, как няма да го помниш Йосиф Илел? | — Изпратиха емисар да обследва работата ми. Помниш ли... а, как няма да го помниш Йосиф Илел? | ||
| − | — Я, няма да помня Йоската!... Ама и вие много се ядяхте с него. На кръв се гледахте!... Помниш ли оная работа с писмото: "На Шелл газът много мирише!.. | + | — Я, няма да помня Йоската!... Ама и вие много се ядяхте с него. На кръв се гледахте!... Помниш ли оная работа с писмото: "На Шелл газът много мирише!..." |
Те пак се разсмяха. | Те пак се разсмяха. | ||
— Е-ей, славно време беше онова, бай Герасиме, а? — въздъхна бай Никой. После попита: — Казваш, Йоската ли са изпратили емисар? Той къде работи сега? | — Е-ей, славно време беше онова, бай Герасиме, а? — въздъхна бай Никой. После попита: — Казваш, Йоската ли са изпратили емисар? Той къде работи сега? | ||
| − | — В Лондон. Станал големец в централата на картела... Той беше тук, пратили го да ме уволни! Искаше да се види и с теб, но се побоя да шари много из | + | — В Лондон. Станал големец в централата на картела... Той беше тук, пратили го да ме уволни! Искаше да се види и с теб, но се побоя да шари много из града. Дошъл с дипломатически паспорт. Знаеш, че дипломатите ги следят... |
— По-добре, че не ме е потърсил. И аз не го обичах... — изрече бай Никой с чувството, че, слава богу, отминала го е голяма опасност. | — По-добре, че не ме е потърсил. И аз не го обичах... — изрече бай Никой с чувството, че, слава богу, отминала го е голяма опасност. | ||
| − | Герасим Ранков го изгледа остро. Очите му бяха премрежени, потънали дълбоко в орбитите, смущаващи. Каза : | + | Герасим Ранков го изгледа остро. Очите му бяха премрежени, потънали дълбоко в орбитите, смущаващи. Каза: |
| − | |||
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 10:00, 28 септември 2015
Страницата е проверена
