Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/218“
(→Некоригирана) |
|||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | В шофьорската будка нямаше място за двамата. За да | + | В шофьорската будка нямаше място за двамата. За да не се делят, те се настаниха отзад на платформата. |
| − | Когато се отделиха от шабленското шосе по черния път за Калиакра, нейде около село Българево те настигнаха колона от четири трактора | + | Когато се отделиха от шабленското шосе по черния път за Калиакра, нейде около село Българево те настигнаха колона от четири трактора на машинно-тракторната станция в Каварна. Льолчев веднага се досети къде отиват и каза с дяволита усмивка: |
— Нино, сега ще видиш как нашият Алеко Николов дирижира Бетховен! | — Нино, сега ще видиш как нашият Алеко Николов дирижира Бетховен! | ||
Нино го изгледа с недоумение и зачака да му обясни какво значи това. | Нино го изгледа с недоумение и зачака да му обясни какво значи това. | ||
— Много тръска тоя камион, не може да се разговаря... По-добре погледай какви килими от цветя имаме тук! | — Много тръска тоя камион, не може да се разговаря... По-добре погледай какви килими от цветя имаме тук! | ||
Из каменистото поле наистина се стелеха разноцветни килими. Това бяха колонии от нацъфтели сбито една до друга перуники. Всяка колония имаше свой отделен цвят: жълт — и то на разни места различни тонове жълт, светлосин или тъмносин, само лилав или само оранжев, нейде съвсем бял.... И Льолчев им се радваше! | Из каменистото поле наистина се стелеха разноцветни килими. Това бяха колонии от нацъфтели сбито една до друга перуники. Всяка колония имаше свой отделен цвят: жълт — и то на разни места различни тонове жълт, светлосин или тъмносин, само лилав или само оранжев, нейде съвсем бял.... И Льолчев им се радваше! | ||
| − | Нино отново погледна с усмивка този своеобразен човек. В него привлекателно се съчетаваха мъдрата | + | Нино отново погледна с усмивка този своеобразен човек. В него привлекателно се съчетаваха мъдрата практичност със съвсем несвойствена й романтичност. Пътуването отзад в камиона беше мъчително. Колата е пренасяла пясък, цимент, ръждиви тръби, масла — от какво ли нямаше остатъци по нея. На пода дрънчеше тежък крик, премяташе се лопата. Подскачаше и самият Льолчев, като правеше усилия да се удържа седнал върху една резервна гума. Друсаха се и до прекатурване се олюляваха по каменистото поле, по което едва се очертаваха коловози. Наоколо беше наистина каменна пустиня!... При такива несгоди човек би трябвало да негодува, да се окайва, да ругае и камион, и шофьор, и път. Нино вече си бе помислил с разочарование, че такъв примитивен, в постоянна нечистота и окаяност ще бъде животът му на сондажа. А Льолчев се радваше на цветенцата! |
| − | — Виж ги! Гледай онези беличките — настояваше той. И с треперлив от друсането глас се помъчи да обясни: — Знаеш ли, ако бях изпратил на Лидия перуники подарък за Великдена, ти нямаше да | + | — Виж ги! Гледай онези беличките — настояваше той. И с треперлив от друсането глас се помъчи да обясни: — Знаеш ли, ако бях изпратил на Лидия перуники подарък за Великдена, ти нямаше да бъдеш сега тук... И аз нямаше да изпитам неприятностите в София. Тук си ми беше хубаво. |
Нино не разбра смисъла на тия му думи. Той с пълно | Нино не разбра смисъла на тия му думи. Той с пълно | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 16:16, 26 април 2015
Страницата е проверена
