Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/209“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | сакото си, разпусна яката на ризата и уморено се изтегна върху широкия миндер с подложени под главата длани. | |
| − | + | Но тези първи минути на успокоение и радостно настроение скоро отминаха. В съзнанието му неволно се затълпиха спомени: София. Стаята в дома на Круна. Нели... Как тя умееше, когато поиска, да изпълни стаята с веселие, с упойващи любовни игри... | |
| − | + | И понеже се засрами пред себе си, че въпреки заричането, отново се поддава на страстта си към Нели, той се помъчи да отклони мислите си към обща характеристика за нея: | |
| − | + | „Тя прилича на вълна — винаги е различна: синя, зелена, бяла, с блясъци, — както вълните днес зад „Емона”, Върви в живота стремително, без задръжки. На края ще се разбие и ще се превърне в нищо, в бяла пяна... Или не, не. Тя повече прилича на някаква птица — такава гъвкава, топла, глупава и лекомислена. Но умее да люби, и то заради самата любов; умее да очарова мъжа и да му създава празничност... Очите й са като две светли огледалца. Те само отразяват желанията на мъжа, винаги са съгласни с него. Готови са да лъжат, че са искрени, понякога са и наистина искрени, но само докато те гледат. Хубавото трае, докато си при нея... | |
| − | + | Дора е съвсем различна. Нейните очи проникват в тебе, струва ти се, че гледат зад челото ти. Докато не ги убедиш с истинските си мисли, никога не са съгласни с теб... Нели е объркана, нищо в живота не й е ясно, всичко й се струва сложно и заплетено. А за Дора нещата са винаги ясни... Всъщност за нея всичко е просто и ясно, защото е жена без въображение и без емоционалност. Тя прилича на нещо твърдо и уседнало... прилича на морските балвани — стои сред вълните, разбива ги, изпитва неприятности и мъки, защото не може да се приспособява към никого, — винаги е една и съща, открита и непреклонна, искрена до наивност и глупост...“ | |
| − | + | Такива мисли и представи го връхлитаха. Той се опитваше да си даде сметка защо пак се занимава с жените. Но колкото и да се стараеше да отклонява мислите си от тях, те отново и отново го обземаха. И все започваше да разграничава двете жени, без да знае какво иска от всяка, какво предпочита и какво не харесва. От своята жена той беше измамен, отритнат, оскърбен — искаше, а не можеше | |
| − | |||
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 19:10, 25 септември 2015
Страницата е проверена
