Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/208“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
− | + | фигури, като че техни обиталища са каменните къщи на града, скътани между възвишенията. | |
− | Корабът остави в Балчик почти всичките си пътници и отново заплува по разиграното слънчево море. Скоро в далечината се | + | Корабът остави в Балчик почти всичките си пътници и отново заплува по разиграното слънчево море. Скоро в далечината се провидяха извисените като крила на кацаща чайка скали, обградили каварненския пристан. |
− | * | + | |
+ | * * * | ||
+ | |||
Нино лесно намери къщата, в която живееше Аргир Льолчев. Тя беше недалеч от градските хали, извърната към дълбокия каньон, който свързва града с морето. От двора-градина се виждаше началото на пролома с руините на древни сгради, около които из каменни чешми и корита бликаха водите на изобилни извори и протичаха през воденици и зеленчукови градини до морето. | Нино лесно намери къщата, в която живееше Аргир Льолчев. Тя беше недалеч от градските хали, извърната към дълбокия каньон, който свързва града с морето. От двора-градина се виждаше началото на пролома с руините на древни сгради, около които из каменни чешми и корита бликаха водите на изобилни извори и протичаха през воденици и зеленчукови градини до морето. | ||
− | Но в тази привлекателна предна част на къщата живееха собствениците. Стаята на Льолчеви, в която хазайката въведе | + | Но в тази привлекателна предна част на къщата живееха собствениците. Стаята на Льолчеви, в която хазайката въведе Нино, гледаше към задния двор — наистина към курници и кочини. Това беше старовремска соба на чорбаджия — просторна, с много, но зарешетени прозорци, с нисък таван, обкован с небоядисани дъски. Една от стените беше цялата с долапи и широк миндерлък под тях. В ъгъла имаше огнище, взидано в голяма варосана печка. Широкото старинно дървено легло с матрак бе очевидно под особените грижи на Лидия. Покрито със скъпа дамаска в бледосиньо и златно, то някак крещеше сред чергите с убити тонове, с които бяха застлани миндерът и подът. Между прозорците бе втикната маса с няколко стола, чиито седалки и облегала бяха от изплетена слама. |
Нино си помисли, че това е провинциално жилище на опитна жена, която с малкото чужди мебели бе съумяла да го направи уютно. Личеше още, че въпреки дългото отсъствие на стопанката, мъжът е опазил домашния порядък. Стаята беше подредена, само малко прашна и със спарен въздух. | Нино си помисли, че това е провинциално жилище на опитна жена, която с малкото чужди мебели бе съумяла да го направи уютно. Личеше още, че въпреки дългото отсъствие на стопанката, мъжът е опазил домашния порядък. Стаята беше подредена, само малко прашна и със спарен въздух. | ||
− | Като задоволи любопитството на хазайката, бабата и двете момиченца — да им каже кой и откъде е, защо е дошъл, кой му е дал ключ, — Нино се затвори в стаята и се почувствува успокоен, с подобрено | + | Като задоволи любопитството на хазайката, бабата и двете момиченца — да им каже кой и откъде е, защо е дошъл, кой му е дал ключ, — Нино се затвори в стаята и се почувствува успокоен, с подобрено настроение, радостен. Имаше дом, знаеше къде ще замръкне!... Той съблече |
</sfb> | </sfb> |
Текуща версия към 19:01, 25 септември 2015
Страницата е проверена
* * *