Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/205“
(→Некоригирана) |
|||
| (Не са показани 3 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | Брат | + | Брат и́ Янко пише, че много летели там, в Съветския съюз. И за него се тревожим… |
Нино не каза нищо. Само трескаво стисна ръката му, пое куфара си и бързо излезе. | Нино не каза нищо. Само трескаво стисна ръката му, пое куфара си и бързо излезе. | ||
| − | + | ||
| + | * * * | ||
| + | |||
Белият пътнически кораб „Емона“ потръпна от първия пукот на моторите, сякаш внезапно се пробуди. Изсвири два пъти дрезгаво, като прозявка, и прибра последните забързани пътници — група пионери-екскурзианти. После изсвири три пъти. Моряци припряно откачиха въжетата от железните дънери на пристанището. Бавно, отразен надиплено във водата с нейните дъгоцветни багри от маслени петна, корабът се насочи към изхода на пристанището, огласявай от радостните викове и песни на децата. | Белият пътнически кораб „Емона“ потръпна от първия пукот на моторите, сякаш внезапно се пробуди. Изсвири два пъти дрезгаво, като прозявка, и прибра последните забързани пътници — група пионери-екскурзианти. После изсвири три пъти. Моряци припряно откачиха въжетата от железните дънери на пристанището. Бавно, отразен надиплено във водата с нейните дъгоцветни багри от маслени петна, корабът се насочи към изхода на пристанището, огласявай от радостните викове и песни на децата. | ||
Опрян на левия борд, Нино Русев оглеждаше големите чуждестранни параходи в пристанището. После вълнолома, откъдето някога като дете ловеше с въдици риба, „Емона“ изви край фара и заплува успоредно на брега. Разкри се чудесният бряг с плажовете и морската градина, просторният бял град с разнообразни постройки, обграден от всички страни с китни лозя, обсебили разлатите склонове чак до отвесните спусъци на Франгенското възвишение. | Опрян на левия борд, Нино Русев оглеждаше големите чуждестранни параходи в пристанището. После вълнолома, откъдето някога като дете ловеше с въдици риба, „Емона“ изви край фара и заплува успоредно на брега. Разкри се чудесният бряг с плажовете и морската градина, просторният бял град с разнообразни постройки, обграден от всички страни с китни лозя, обсебили разлатите склонове чак до отвесните спусъци на Франгенското възвишение. | ||
| − | Този светъл облик на града разведри потиснатото настроение на Нино. Струваше му се, че светлее и в самия него ; че е „запътен към безкрая, лек и неустрашим като | + | Този светъл облик на града разведри потиснатото настроение на Нино. Струваше му се, че светлее и в самия него; че е „запътен към безкрая, лек и неустрашим като вятъра“… Помъчи се да си спомни откъде беше това изречение — от някоя песен или стихотворение. |
| − | „Дора ми казваше, че съм приличал на вятъра — все блуждая нейде между небето и | + | „Дора ми казваше, че съм приличал на вятъра — все блуждая нейде между небето и земята…“ |
| − | „Дора! | + | „Дора!… Какво ли прави сега между сондьорите? Дали е все такова сопнато момиченце? Или вече се е пробудила в нея жената? По-рано не умееше дори да целува. Смяташе, че страшно ще я унижи някой, ако поиска да я целуне, без да я обича…“ |
| − | + | „Хайде, глупости! Като всички войници мисля само за жени“ — помъчи се той да отклони тия недостойни мисли за Дора. (Сам ги нарече „недостойни“.) | |
| − | Нино поемаше дълбоко влажния морски полъх с дъх на водорасли и солено. Струваше му се, че тия дълбоки вдишвания го успокояваха душевно. Над „Емона“ летяха | + | Нино поемаше дълбоко влажния морски полъх с дъх на водорасли и солено. Струваше му се, че тия дълбоки вдишвания го успокояваха душевно. Над „Емона“ летяха сребърни |
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 19:50, 25 септември 2015
Страницата е проверена
* * *
