Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/201“
(→Некоригирана) |
(→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | наруши неделната отпуска в града, за да го изпрати на гарата. Единствен, който го пожали, беше дневалният — | + | наруши неделната отпуска в града, за да го изпрати на гарата. Единствен, който го пожали, беше дневалният — селянче от добруджанските села. То подаде на Нино за сбогом ръка и каза, че би го изпратил до гарата, ако не трябвало да застъпи през нощта караул при хангарите. |
Но колкото и да се чувствуваше оскърбен, че тъй лошо го изпратиха от казармата, Нино Русев усещаше радостни потръпвания в гърдите си : | Но колкото и да се чувствуваше оскърбен, че тъй лошо го изпратиха от казармата, Нино Русев усещаше радостни потръпвания в гърдите си : | ||
| − | „Нали най-После се свърши всичко!... Ако бях | + | „Нали най-После се свърши всичко!... Ако бях дезертирал пак, щяха да ме пратят няколко години в затвора!“ — мислеше той със закъсняла тревога, примесена с доброто чувство, че е избягнал страшна опасност. |
Нино успя да вземе вечерния влак от Горна Оряховица за Варна. Нетърпимо уморен от безсънната прежна нощ, когато цялото му пътуване премина в мислени разправии с жена му; изтощен от мъчителните преживявания и тичането през целия днешен ден, той се чувствуваше съвсем отпаднал, неспособен нищо да мисли. Сви се в ъгъла на купето, без дори да погледне хората, с които пътува, и заспа дълбоко, непробудно. | Нино успя да вземе вечерния влак от Горна Оряховица за Варна. Нетърпимо уморен от безсънната прежна нощ, когато цялото му пътуване премина в мислени разправии с жена му; изтощен от мъчителните преживявания и тичането през целия днешен ден, той се чувствуваше съвсем отпаднал, неспособен нищо да мисли. Сви се в ъгъла на купето, без дори да погледне хората, с които пътува, и заспа дълбоко, непробудно. | ||
| − | Влакът вече лъкатушеше край посребреното от бляскавото майско слънце Варненско езеро. Нино се събуди ободрен. Свали широкия прозорец на купето и пое дълбоко влажния утринен въздух, напоен с мириса на крайезерните треви и нацъфтелите овощни дървета. Загледа в далечината познатия му профил на родния град със скелите на корабостроителниците, крановете и мачтите на корабите, вълнолома и сияйното море към Галата. Нагоре по възвишенията към Франга се редуваха фабрични комини, кубетата на храмовете, старинната кула на градския часовник... Едва сега Нино заживя с онова силно, несдържимо чувство на освобождение от някаква досадна принуда; чувството, че е | + | Влакът вече лъкатушеше край посребреното от бляскавото майско слънце Варненско езеро. Нино се събуди ободрен. Свали широкия прозорец на купето и пое дълбоко влажния утринен въздух, напоен с мириса на крайезерните треви и нацъфтелите овощни дървета. Загледа в далечината познатия му профил на родния град със скелите на корабостроителниците, крановете и мачтите на корабите, вълнолома и сияйното море към Галата. Нагоре по възвишенията към Франга се редуваха фабрични комини, кубетата на храмовете, старинната кула на градския часовник... Едва сега Нино заживя с онова силно, несдържимо чувство на освобождение от някаква досадна принуда; чувството, че е вече господар на себе си, на волята си — онази вълнуваща волност, която човек изпитва в първите часове след напущането на казармата. |
| − | Като приглади с ръце измачкания си от спането тъмносив костюм и закопча яката на ризата, за да изглежда по-спретнат, Нино дръпна куфара си и излезе от купето. Изправи се нетърпеливо до вратата на вагона. И още преди влакът да беше напълно спрял, скочи на перона. Отново провери в джоба си дали не е загубил ключа от жилището на Аргир Льолчев. Да, прав беше чичо Арго: този ключ | + | Като приглади с ръце измачкания си от спането тъмносив костюм и закопча яката на ризата, за да изглежда по-спретнат, Нино дръпна куфара си и излезе от купето. Изправи се нетърпеливо до вратата на вагона. И още преди влакът да беше напълно спрял, скочи на перона. Отново провери в джоба си дали не е загубил ключа от жилището на Аргир Льолчев. Да, прав беше чичо Арго: този ключ наистина |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 11:47, 23 октомври 2015
Корекцията на страницата е одобрена
