Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/198“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
− | позволено на човека. Комунистите ще ни възразят, че не ги оставяхме дори да мечтаят за друго общество — бесехме | + | позволено на човека. Комунистите ще ни възразят, че не ги оставяхме дори да мечтаят за друго общество — бесехме ги за идеи! Истината е, че са различни нашите и техните мерки кое в живота е добро, кое не. |
На свой ред и Лидия се поизвърна да го погледне. Същият остър, начупен профил с хлътини под скулите, като на смъртна маска! | На свой ред и Лидия се поизвърна да го погледне. Същият остър, начупен профил с хлътини под скулите, като на смъртна маска! | ||
— Да-а, голубчик, наистина те е споходило „преимуществото“ на старостта да оставаш на разстояние от себе си! Примирил си се, що ли? Или и на теб, като на моя мъж, комунизмът започва да ти харесва? | — Да-а, голубчик, наистина те е споходило „преимуществото“ на старостта да оставаш на разстояние от себе си! Примирил си се, що ли? Или и на теб, като на моя мъж, комунизмът започва да ти харесва? | ||
— Как, на твоя мъж харесва ли му комунизмът? — попита изненадан Ранков. | — Как, на твоя мъж харесва ли му комунизмът? — попита изненадан Ранков. | ||
− | — Така е според моята логика : който може да живее | + | — Така е според моята логика: който може да живее при комунистите, без да иска да ги избеси, той ги харесва! А този мой мъж как живее, боже мой! Денем и нощем между зловещи железни плетеници, на ветрове, студове и пек, винаги облят в кал... Чак дъхът му се просмуква с миризма на глинест разтвор и пръст. Вечер, когато легне при мен, струва ми се, че съм жива погребана! И защо? Защо е този живот? Като си помисля с неговите златни ръце какви възможности за работа би намерил тук, та и той да ми прилича, и аз да съм му прилика. Не! Пак се върна там!... И докога? Как ще живеем тъй?... Оня ден се огледах с цял ръст в едно от огледалата на операта. Тези огледала по фоайетата са поставени да засвидетелствуват хорската празничност. А какво долових аз в тях? Една нова душа изтласква предишната моя душа, обсебва израза на лицето ми, прави ме чужда на себе си! Какво съм аз в живота сега? Едно изтръгнато от естествената му почва дърво, което искат да вкоренят в ново леговище. Тук аз не съм вече оная Лидия, която никога не се е покорявала на общество и морал, ако са ми досаждали. Лидия, която никога не се е побоявала да изживява свободно желанията си, да изявява без угодничество своята воля... Какво? Мислят, че ще ме принудят да живея без смелост, без сигурност и решителност, като негодна стара треперка? Не! Не, голубчик! Аз все още имам възможности да не се чувствувам изхвърлена от живота! Аз ще се боря за живот — такъв, какъвто го разбирам и желая!... |
</sfb> | </sfb> |
Текуща версия към 09:36, 28 септември 2015
Страницата е проверена