Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/197“
(→Некоригирана) |
м |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | — Лидия, с теб е винаги интересно да се разговаря.. | + | — Лидия, с теб е винаги интересно да се разговаря... именно защото никога не се съобразяваш с истината. Ти от живота, такъв, какъвто е, правиш вкусен за въображението миш-маш от свои предпочитания. Ето например за всички други аз мога да кажа защо се заеха с тази кална и опасна работа, каква е за всекиго принудата или реалната причина. За теб не бих могъл да кажа — освен че нещо пак е разгоряло страстта ти да живееш с въображение. |
| − | — Мен ме принуждава безнадеждността, голубчик! Прав си, че бих се задушила, ако живея един живот без събития, които да се врязват в съзнанието ми и да ги помня с вълнение. Все едно дали ще бъде радостно вълнение, страх или страдание — само да бъде нещо, което непременно да вълнува душата ми и да подхранва въображението. А как живея аз сега? И какво може да ми предложи комунистическият свят? Нищо! Само равен и безнадежден живот!... Гледам моята дъщеря. Това ли е винаги умната | + | — Мен ме принуждава безнадеждността, голубчик! Прав си, че бих се задушила, ако живея един живот без събития, които да се врязват в съзнанието ми и да ги помня с вълнение. Все едно дали ще бъде радостно вълнение, страх или страдание — само да бъде нещо, което непременно да вълнува душата ми и да подхранва въображението. А как живея аз сега? И какво може да ми предложи комунистическият свят? Нищо! Само равен и безнадежден живот!... Гледам моята дъщеря. Това ли е винаги умната, способната, възхитителна моя Наташка? Какво направиха от нея? Машинен инженер, конструктор, изобретател. А живее като послушница в манастир! Омъжи се за прост работник-фрезист, после преминал на партийна работа — секретар, що ли? Впрочем той има вярно чувство: обича жена си, зачита мъжа ми и демонстративно не може да търпи мен. Откакто съм дошла, почти не се мярка в къщи, спи в завода. И слава богу! Има физиономия на фанатик, гледа упорито и мълчи, наум ме нарича „стара белогвардейка“. От тоя своего рода поп на комунистическото верую аз не се стеснявам — плюя на него! Яд ме е само на моята дъщеря. Заприличала е на душевно препарирана. Гледа ме винаги със страх да не кажа нещо неправоверно за комунистите, кори ме, но най-тежките й думи са: „Мама, ти си непоправима!“... А внучката е кукличка. Мила душица, невинна. Запратят я за цяла седмица в детски дом и само в неделя я виждат. И това червейче вече ме агитира с тънкото си гласче за Георги Димитров!... А аз плача, защото си представям като мъничък моя чудесен Игорка. Защо ми го отнеха?... Ах, никога няма да простя на комунистите, че убиха радостта ни от живота, правото ни да живеем така, както по душевно предопределение сме създадени... Средновековни йезуити! Отрекоха удоволствието от живота. Само че за разлика от кюретата и сами не умеят да живеят за удоволствие! |
— Не преувеличавай толкова! И преди не всичко беше | — Не преувеличавай толкова! И преди не всичко беше | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:19, 29 септември 2015
Страницата е проверена
