Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/194“
(→Некоригирана) |
м |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
и с обществени работи. Детето си вижда веднъж в седмицата. А пръстите се отпечатват по напластения прах върху мебелите. | и с обществени работи. Детето си вижда веднъж в седмицата. А пръстите се отпечатват по напластения прах върху мебелите. | ||
Не можеше да разбере Лидия тия хора, които живеят, за да се трудят, вместо да се трудят, за да живеят! | Не можеше да разбере Лидия тия хора, които живеят, за да се трудят, вместо да се трудят, за да живеят! | ||
| − | Всъщност.. . Тя си спомни за своята нищожна стаичка в Каварна. Съседството с кочини и курници. Калта. Безнадеждността на живота си там... И заплака. | + | Всъщност... Тя си спомни за своята нищожна стаичка в Каварна. Съседството с кочини и курници. Калта. Безнадеждността на живота си там... И заплака. |
| − | Това беше плач, който трябваше да се излее от нея, за да освободи тежестта от гърдите й, да измие мъчителната мътилка от съзнанието, да усмири напрегнатите нерви. Този плач се бе набирал у нея от момента, когато стана ясно, че Бойдев би могъл | + | Това беше плач, който трябваше да се излее от нея, за да освободи тежестта от гърдите й, да измие мъчителната мътилка от съзнанието, да усмири напрегнатите нерви. Този плач се бе набирал у нея от момента, когато стана ясно, че Бойдев би могъл да ги предаде; напираше, нетърпимо от мига, когато узна, че той, подлецът, се е укрил. Но сега й се струваше, че не затуй плаче, а за съдбата на дъщеря си и зарад своята къща с кочините... |
Този превес на слабостта не трая дълго — само докато си поплака. После тя вдигна глава, изправи се. | Този превес на слабостта не трая дълго — само докато си поплака. После тя вдигна глава, изправи се. | ||
— Не, не трябва! | — Не, не трябва! | ||
| − | "Да се живее тъй е жалко и безсмислено, обидно. По-добре бури и опасности, само не еснафски покой! По-добре смърт, отколкото досада и омерзение от нищожен и безнадежден живот!.. | + | "Да се живее тъй е жалко и безсмислено, обидно. По-добре бури и опасности, само не еснафски покой! По-добре смърт, отколкото досада и омерзение от нищожен и безнадежден живот!... |
Тя изми лицето си. Облече новата си вълнена рокля на бледо и тъмносини райета. Вчеса и приглади лимбите на русата си коса, едва видимо прорязана от сребристи косми. Направи на подутините под очите си лек масаж с крем, за да заличи следите от плача. Начерви грижливо устни... Лицето й светна. | Тя изми лицето си. Облече новата си вълнена рокля на бледо и тъмносини райета. Вчеса и приглади лимбите на русата си коса, едва видимо прорязана от сребристи косми. Направи на подутините под очите си лек масаж с крем, за да заличи следите от плача. Начерви грижливо устни... Лицето й светна. | ||
| − | + | * | |
| − | Същинското намерение на Герасим Ранков, когато пожела да се срещне с Аргир Льолчев, беше да узнае има ли някаква вероятност да бъде открит в близко време нефт. | + | Същинското намерение на Герасим Ранков, когато пожела да се срещне с Аргир Льолчев, беше да узнае има ли някаква вероятност да бъде открит в близко време нефт. Повод за такъв разговор той смяташе да направи бръщолевенията на Апостол Йолов, че само на Льолчев ще открие илюзорната си тайна за нефта. Ранков се боеше, че ако не успее да се измъкне от България сега, то след откриването на нефта ще бъде вече невъзможно. Картелът непременно ще поиска да се организират саботажи в проучванията, дали находището има индустриални количества нефт, за да се започне експлоатацията |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:18, 29 септември 2015
Страницата е проверена
