Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/189“
(→Некоригирана) |
м |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | чукнем с Йолов за нашето старо приятелство. Той те помоли за аспирин... „Добрият стар аспирин!“ а, Йолов? — смръщи се той като него, когато говори за аспирина, и облиза с блаженство устните си, повдигайки чашата с коняк. | |
| − | Круна го изгледа с изненада, искаше да долови какво означава този обрат. Но Ранков нетърпеливо й махна с ръка да излезе. Придружи я до вратата за хола, пое шишето с коняк и аспирина, пошепна : | + | Круна го изгледа с изненада, искаше да долови какво означава този обрат. Но Ранков нетърпеливо й махна с ръка да излезе. Придружи я до вратата за хола, пое шишето с коняк и аспирина, пошепна: |
— Остави ни сами! | — Остави ни сами! | ||
| − | После той изля в една от винените чашки по | + | После той изля в една от винените чашки по нераздигнатата маса коняка с алонал и отново напълни чашката за Йолов, наля и на себе си. |
— Заповядай аспирин и наздраве! — подаде му Ранков и чашата с коняка. | — Заповядай аспирин и наздраве! — подаде му Ранков и чашата с коняка. | ||
| − | Пиха. | + | Пиха. Йолов се смръщи от схрускания киселив аспирин и Ранков му наля още една чашка коняк. Усмихна му се доверително. |
— Та, казваш, знаел си къде има нефт, но само на Арго ще откриеш тайната, тъй ли? | — Та, казваш, знаел си къде има нефт, но само на Арго ще откриеш тайната, тъй ли? | ||
| − | — Само на Арго! — заяви категорично | + | — Само на Арго! — заяви категорично Йолов. |
— А не си ли я издал вече на другиго? | — А не си ли я издал вече на другиго? | ||
— На никого! Заклел съм се да не издавам тайната и удържах клетвата си! | — На никого! Заклел съм се да не издавам тайната и удържах клетвата си! | ||
| − | — Тази тайна, бай приятелю, си я издал вече на жена си | + | — Тази тайна, бай приятелю, си я издал вече на жена си. |
| − | — Не! — помъчи се Йолов да се надигне от леглото, но не успя и | + | — Не! — помъчи се Йолов да се надигне от леглото, но не успя и отново легна. — Жужа нищо не знае. Никаква тайна аз не съм й откривал! |
| − | — Еди-кой-си... Горбанов е сънародник на твоята Жужа. Тя му е разкрила тази тайна! Ако не вярваш, искаш ли да направим така : Горбанов ще нареди да повикат жена ти в Държавна сигурност да я разпитат... | + | — Еди-кой-си... Горбанов е сънародник на твоята Жужа. Тя му е разкрила тази тайна! Ако не вярваш, искаш ли да направим така: Горбанов ще нареди да повикат жена ти в Държавна сигурност да я разпитат... |
| − | — Не! Защо? ... Откъде-накъде Държавна | + | — Не! Защо?... Откъде-накъде Държавна сигурност? — давеше се от уплаха Йолов. |
| − | Ранков | + | Ранков придърпа стола си по-близо до леглото и обясни с тайнствен тон: |
| − | — Във връзка с издирванията за български нефт от съветски специалисти. .. От 1946 година досега издирванията не дават резултати. А ето че ти знаеш нещо за българско | + | — Във връзка с издирванията за български нефт от съветски специалисти... От 1946 година досега издирванията не дават резултати. А ето че ти знаеш нещо за българско нефтонаходище и криеш! Защо? Защото в миналото американците са ти плащали да проваляш диренията и ти си решил да им останеш верен? |
— За американците пет пари не давам аз! Тайната е на | — За американците пет пари не давам аз! Тайната е на | ||
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:15, 29 септември 2015
Страницата е проверена
