Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/182“
(→Некоригирана) |
м |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | — Лидия, приятелко! — изрече с насмешлива | + | — Лидия, приятелко! — изрече с насмешлива възторженост Ранков, като я прегърна и я притисна безстрастно о себе си. — Ти си ужасно умна и изобретателна... изобщо си двайсет и четирикаратова жена! Измисли някакъв хитър способ. Можем да изпратим при Бойдев бай Никой, но не е разумно да го проиграваме така бързо и на дребно — за една проверка. Дори ще бъде подло... Разбираш ли, на бай Никой не бива да откриваме, че Бойдев може да е предател. Ще го уплашим и няма да се съгласи да поеме резидентството. Но пък ако не го предупредим за възможното предателство и го изпратим на риск, ще станем ние по отношение на него предатели. За каквато и цел да е, знаеш — предателството при всички случаи си остава гнусотия! Затова измисли нещо с жена. Круна би могла, но и тя ще ни трябва за по-нататъшната работа. |
| − | — Не, | + | — Не, голубчик, друго ще направим... |
И тя му разказа как Бойдев срещнал във Варна Нели, ухажвал я, пътували заедно дотук, дал й да прочете в ръкопис негов труд... | И тя му разказа как Бойдев срещнал във Варна Нели, ухажвал я, пътували заедно дотук, дал й да прочете в ръкопис негов труд... | ||
— Находка! Това е находка!... Лидия, ти си гений! | — Находка! Това е находка!... Лидия, ти си гений! | ||
| − | + | Той потри радостно ръце, пое нейната ръка и я целуна. | |
| − | От нетърпение стана да се поразходи из стаята и повтаряше като на себе си : | + | От нетърпение стана да се поразходи из стаята и повтаряше като на себе си: |
| − | — Преборихме хаоса!... Преборихме хаоса! .. . Седни да скроим плана! | + | — Преборихме хаоса!... Преборихме хаоса!... Седни да скроим плана! |
| − | + | * | |
| − | Оттатък, в шекереноцветния будоар на Круна, Йолов се бе предал на обичайния си словесен разгул. Обикновено когато навлизаше в стадия на опиянението от коняка, той придобиваше склонност да мисли образно, да говори многослойно, понякога с находчиви характеристики за | + | Оттатък, в шекереноцветния будоар на Круна, Йолов се бе предал на обичайния си словесен разгул. Обикновено когато навлизаше в стадия на опиянението от коняка, той придобиваше склонност да мисли образно, да говори многослойно, понякога с находчиви характеристики за хората — и това то правеше интересен и център на неговите масаджии в Русе. Почувствувал и сега изблика на словесната си изобретателност, той говореше, говореше неудържимо... |
| − | — Круна, виж какво ще ти кажа. Тоя, вашият шеф.. | + | — Круна, виж какво ще ти кажа. Тоя, вашият шеф... Еди-кой-си... Не му е името Горбанов. Не можах да го запомня... Еди-кой-си, триименникът — оня от кабинета на брат ти... Прекалено елегантен е, като манекен от моден журнал. И косата му е чак модно посивяла! Но той да ме извинява, само на пръв поглед изглежда безупречен. За какво |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:14, 29 септември 2015
Страницата е проверена
