Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/103“
(→Некоригирана) |
м |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <sfb> | + | <sfb> |
— Да, с професор Бойдев, Нели! Той получи тогава от петролния картел голям подкуп в долари и заведе Лидия в Ница. | — Да, с професор Бойдев, Нели! Той получи тогава от петролния картел голям подкуп в долари и заведе Лидия в Ница. | ||
— А ти? — продължаваше да подпитва с интерес Нели. | — А ти? — продължаваше да подпитва с интерес Нели. | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
Йолов се задъхваше от вълнение. Изпи жадно чаша коняк, свали очилата си и ги забърса с носната си кърпа. | Йолов се задъхваше от вълнение. Изпи жадно чаша коняк, свали очилата си и ги забърса с носната си кърпа. | ||
— А как живя после? — гледаше с жал Нели подпухналите му, загасени от бялата мътилка очи. | — А как живя после? — гледаше с жал Нели подпухналите му, загасени от бялата мътилка очи. | ||
| − | — Живях сиво, Нели. Ожених се за една лекарка- | + | — Живях сиво, Нели. Ожених се за една лекарка-вдовица. Скоро брачното обикновение започна да ме измъчва и се пропих. Тя благоразумно умря от някаква инфекция. После попаднах на една унгарка — готвачка от дунавските параходи. С нея живея и досега... И пия! |
Нели се вълнуваше от съдбата му. | Нели се вълнуваше от съдбата му. | ||
— А от леля Лидия завинаги ли се откъсна? | — А от леля Лидия завинаги ли се откъсна? | ||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
— Чичо Арго, виждаш, ли каква фатална жена е твоята съпруга? | — Чичо Арго, виждаш, ли каква фатална жена е твоята съпруга? | ||
Йолов трепна и изгледа с изненада Льолчев. | Йолов трепна и изгледа с изненада Льолчев. | ||
| − | — Как, Лидия.. | + | — Как, Лидия... твоя жена ли е? |
Круна се намеси: | Круна се намеси: | ||
— Колко исках да ти подскажа да не говориш пред Арго тъй за нея. | — Колко исках да ти подскажа да не говориш пред Арго тъй за нея. | ||
— Защо, защо? Нищо — каза спокоен и все тъй усмихнат Льолчев. | — Защо, защо? Нищо — каза спокоен и все тъй усмихнат Льолчев. | ||
— Арго, прости ми, братко! Не знаех... | — Арго, прости ми, братко! Не знаех... | ||
| − | В погледа на Йолов се четеше съжалението на човек, разпилял вече живота си, към човек, който сега го пилее. Той си мислеше, че постъпи жестоко към този добродушен човек, като му разкри низости на неговата жена, които навярно не | + | В погледа на Йолов се четеше съжалението на човек, разпилял вече живота си, към човек, който сега го пилее. Той си мислеше, че постъпи жестоко към този добродушен човек, като му разкри низости на неговата жена, които навярно не знае. |
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 06:43, 28 септември 2015
Страницата е проверена
